Украинският и български бандити, в скоби – охранители – бият младо семейство посред бял ден на околовръстното в София.
Покрай тях профучават стотици коли. Никой не спира. Не намалява. Не пита какво става. Не звъни на 112.
Е, точно затова бандитите бият. Обичат да млатят на спокойствие.
Катастрофа на оживен път. Има ранени. Има кръв.
Колите намаляват. Колкото да видят максимално добре жертвите. За да може после да разказват. От заблейването по смачканите ламарини стават леки чуквания. Хора слизат, махват с ръка за одраскан калник или леко изкривен номер. И продължават – сеирът си заслужаваше.
Ударен пешеходец. Виновникът – избягал. Нощ е, върви го търси.
Минават закъснели коли. Някой все пак вика полиция. Тя разбира, че джип като камион току-що е спрял до жертвата, разгледал я е и с мръсна газ е потеглил. Питат шофьора на летящата крепост – защо не грабна човека да го закараш в болницата – та тя е на няма и километър път.
„Помислих си го, ама после си викам: „Ми то коженият салон ще стане на гъз“. Та затова отпраших“, казва нискочелият водач.
Иначе всички сме загрижени. Фрустрираме се, като гледаме по телевизията зловещи репортажи за гражданския непукизъм. Подсъзнателно се изправя въпросът: „Ами ако ти беше на мястото на пострадалия?“. Но веднага се вади вековният отговор, който стои в склада на съзнанието и изскача винаги, когато направим и най-малък опит за трезво разсъждение: „Е, то пък точно на нас ли ще се случи?“
Да, бе тъп българино. Точно на теб ще ти случи. Ако не да те размажат на пътя, ще те размаже политиката на Бойко или Орешарски, ще те размаже пробитият съдия, съседът контрабандист, ще те размаже оня с ваксините, ония с металните боксове, индоевропейските ни братя по разум, гръцките трактористи, бежанците, Стара Европа, Турция, Русия, САЩ….
Айде стига съм се пенявил. Не ме слушай, българино, не ме гледай, все едно ти беля яйце. Просто прочети тази стара приказка.
Веднъж мишката забелязала, че стопанинът на фермата е сложил капан за мишки. Тя разказала за това на кокошката, овцата и кравата, но те всичките й отговаряли:
– Капанът за мишки е твой проблем, а не наш!
Малко по-късно в капана се хванала змия и ухапала жената на фермера.
Опитвайки се да я излекуват, сварили на жената супа от кокошката. После заклали овцата, за да нахранят всички, пристигнали да навестят болната. И накрая заклали кравата, за да нахранят гостите, дошли на погребението й.
И през цялото време мишката наблюдавала от дупката си, мислейки за нещата, които са чужд проблем, докато не станат твой!
Бат' Чаво,
народен разказвач
