На 17 февруари тази година тричленен състав на Върховния административен съд отмени едно от скандалните кадрови решения на Висшия съдебен съвет. Това дело отмина тихомълком – просто защото в него става дума за редови магистрат, и то от провинцията. Но случаят е и твърде драстичен, и актуален, както се оказа през изминалата седмица. Защото става дума за възможността магистрати да растат в кариерата без конкурс – нещо, което законът, поне на хартия, категорично забранява.
В "Параграф 22" вече разказахме историята на прокурора Георги Ханджиев. Той е бившият шеф на Окръжната прокуратура в Ямбол. През 2008 г. Ханджиев печели прокурорско място в Апелативната прокуратура в Бургас с конкурс. Впоследствие обаче се кандидатира за шеф на Окръжната прокуратура на Ямбол и ВСС го избира за такъв. Така Ханджиев "слиза" с една инстанция по-надолу, но временно – само за срока на мандата си. След като той изтича, на ръководния пост е избран нов човек. А Ханджиев отправя искане до ВСС да бъде възстановен на старата си длъжност: като редови апелативен прокурор в Бургас. Одобрение за това дават две комисии на ВСС: правната и атестационната. И двете дават становища, че няма причина за друго решение, още повече че и в конституцията си пише изрично: след изтичането на мандатите на административните ръководители те се възстановяват на длъжностите, които са заемали преди назначението.
На 30 юли 2015 г. обаче Висшият съдебен съвет решава друго: отказва да възстанови Ханджиев в Апелативната прокуратура в Бургас и го оставя като редови прокурор в Ямбол. Едва шест души от съвета са против това решение, а двама са се въздържали. Останалите гласове обаче стигат.
Само по себе си загърбването на закона е скандално. Но още по-скандално звучат мотивите за това, а те стават ясни от стенографския протокол от заседанието. Оттам се разбира как по време на разискванията членове на ВСС (за които припомняме, че пак конституцията поставя условие да са с високи морални и професионални качества) всъщност тълкуват абсолютно превратно закона. И едва ли не обявяват, че след като е приел да кандидатства за административен ръководител на по-долустояща инстанция, Ханджиев е загубил качеството си на прокурор в апелативна прокуратура. И сам се е съгласил да бъде понижен. Най-важен е обаче другият аргумент: че логиката трябва да е една и съща за всички административни ръководители – след като приключат с мандатите си, те трябва да остават в органа, чиито ръководители са били. Без значение дали движението е нагоре по йерархията, или надолу.
Е, точно последният аргумент всъщност е решаващ: логиката трябва да е една и съща както за случаи "на понижение" (като този на Ханджиев), така и в обратния вариант – когато магистрати от долустоящите нива биват назначени като административни ръководители на висшестоящи съдилища и прокуратури. Така те "растат" в йерархията без конкурс. Но след края на мандата си би следвало да се връщат обратно в по-ниските нива в системата. А това е твърде неприемлив вариант за новоизпечената съдебна номенклатура.
Така Ханджиев всъщност "гори", за да останат да "светят" повишените в йерархията. Той обаче не приема своеобразното си понижение и обжалва пред ВАС, където засега печели пред тричленен състав.
Важно е обаче какво пише съдът не само за случая "Ханджиев", а по принцип: "Въпросът за длъжността, на която следва да бъде възстановен административният ръководител след изтичане на мандата му, не е поставен в зависимост от свободната преценка на Висшия съдебен съвет. Актът, който ВСС издава за освобождаване от длъжност на административния ръководител и за възстановяване на заеманата преди това длъжност има декларативен характер", казва съдът. И припомня, че правомощията на ВСС се изчерпват само с възможността да назначава, повишава, премества в равна по степен длъжност в орган на съдебната власт или да освобождава от длъжност магистратите. Но ВСС не може да размества кадри по инстанциите по свое усмотрение: "Във всички хипотези първоначалното назначаване, повишаването или преместването според разпоредбите на закона се изисква обявяване и провеждане на конкурси по строго регламентирани правила. Задължение на кадровия орган на съдебната власт е да осигури прозрачни и справедливи правила и процедури за кариерно израстване на магистратите в съответствие с действащия закон", подчертават дебело магистратите от ВАС.
А конкретно за случая на Ханджиев съдът изрично е записал, че обратната логика означава, "че административният ръководител с изтекъл мандат е лишен от правото му да изпълнява длъжността, на която е бил законно повишен от ВСС след участие в проведен конкурс и да се злепостави кариерното му развитие. В разглеждания случай – ако след изтичането на мандата му на административен ръководител на Окръжна прокуратура – Ямбол, жалбоподателят Ханджиев остане да работи като прокурор в същата ОП, вместо да се върне на длъжността "прокурор" в Апелативна прокуратура – Бургас, изпълнявана от него до назначаването му за окръжен прокурор, ще е налице "понижаване в длъжност", каквото законът не предвижда и не допуска на друго основание извън дисциплинарното производство", казва още съдът.
Толкова за Ханджиев. А сега да кажем защо се връщаме пак към неговия случай. Защото в четвъртък (10 март) пред ВСС се отвори аналогичен казус, но в "обратен" вариант. Част от освободените вече бивши инспектори от Инспектората на ВСС поискаха повишение без конкурс. Като нареклаа това "възстановяване" на длъжност. Така бяха записани "кариерните им въпроси" и в дневния ред на Висшия съдебен съвет.
Най-високо се целеше Димана Йосифова, която, допреди да бъде избрана за инспектор, е работила като редови съдия в Софийския градски съд. Сега обаче тя поиска да бъде "възстановена" директно във Върховния административен съд. Пак към ВАС гледаше и Весела Николова, която преди да стане инспектор е била редови съдия в АССГ. Повишения поискаха и останалите инспектори, които влязоха в инспектората от прокуратурата.
Всъщност абсолютно аналогична беше ситуацията и през 2012 г., когато бяха освободени предишните инспектори. И те поискаха да бъдат повишени без конкурс. Тогава обаче стана страшен скандал и мераците им бяха отрязани. Впрочем един от инспекторите, които не получиха поисканите повишения, беше и Ясен Тодоров – сегашен член на ВСС и шеф на Етичната комисия.
Поредният опит за заобикаляне на конкурсите обаче не мина в четвъртък – макар и на косъм. Но дебатите във Висшия съдебен съвет ясно показаха, че въпросът с "кариерните бонуси" не се поставя за последно. И че е много вероятно същите тези спорове да ги чуем отново, включително и след изтичането на мандата на сегашните членове на ВСС.
Та затова се върнахме към решението на съда по случая "Ханджиев". Пък то е и принципно и важи за всяко разместване по йерархията – както в посока надолу, така и нагоре.
