Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Председателят на ЕЦБ надскочи очакванията и вдъхнови пазарите след разочарованието, което им стовари в началото на декември миналата година, когато прецениха, че предложените финансови стимули не са достатъчно големи. Тогава немските десетгодишни облигации бяха скоростно разпродадени и в рамките на броени дни доходността им отскочи от 0.47 до 0.67% на годишна база. Сега Марио не само намали основната лихва по депозитно улеснение от минус 0.3 до минус 0.4%, но намали драстично и лихвата по рефинансиращите си операции от 0.05 до 0 процента. Освен това той развърза торбата с парите, увеличавайки планираните месечни финансови стимули от 60 до 80 млрд. евро и разшири обхвата на приеманите обезпечения с корпоративни първокласни книжа, имащи кредитен рейтинг. Това подейства като токов удар за пазарните участници и те накупиха всичко деноминирано в евро – и държавните книжа, и корпоративните.
На другия край на света обаче десетгодишните японски книжа достигнаха рекордно ниските и безпрецедентни минус 0.1% годишна доходност. Този факт подейства също като електошок за инвеститорите и те отново се огледаха за други алтернативни по-рискови инвестиции, а такива не липсваха. Цената на петрола вече цял месец е във възход. Във възходяща тенденция са и цените на корпоративните книжа, които следват плътно промените в цената на черното злато.
Българските книжа са деноминирани в евро и са в графата по-рискови. Ето защо цената им се повиши, а доходността им, която е в обратно пропорционална зависимост, се понижи.
Най-дългосрочната ни емисия – с падеж през 2035 г., добави цели 30 евроцента към цената си, а доходността й се сви от 3.8 до 3.78% на годишна база. Облигациите с падеж през 2027 г. пък поскъпнаха с 20 евроцента, а възвръщаемостта им падна също с 2 базисни пункта – до 2.76% годишно. Най-популярната и най-търгуваната ни емисия – тази с падеж 2024 г., следваше най-плътно световните вълнения и приключи седмицата на неутрална територия, т.е. поскъпна с 0 евроцента и запази доходността от 2.41% на годишна база. По-краткосрочната ни книга с падеж 2022 г. също беше атрактивна за дилърите и цената й се повиши с малко, ама от сърце – с 3 евроцента. Доходността й потъна също така незабележимо – от 1.638 до 1.632 процента.
Министерството на финансите очаква излишъкът в държавната хазна да достигне близо 1 млрд. лева. Дали това е причината ведомството да се въздържа все още да продава държавни ценни книжа през текущия месец, или "подгряват" финансовата публика за така очакваната реализация на нов външен дълг в размер на 2 млрд. евро? Ако това предположение е вярно, то ще се реализира най-вероятно след срещата на Фед на 16 март, когато пазарите ще са се успокоили, напрежението ще е уталожено и посоката на развитие на основните лихви ще е много по-ясно дефинирана.
Дотогава дилърите у нас ще се задоволяват с левовите ДЦК. Едногодишните книжа носят едва 0.01% годишна доходност, а четиригодишните 0.6% на годишна база. Доходността на тези с падеж през 2022 г. скача рязко до 1.75% годишно, което, както подобава, е малко над доходността на еврооблигацията ни с подобна доходност. Все пак и това е нещо на фона на нулевите лихви по междубанковите ни депозити, както и на фона на отрицателните лихви на Българска народна банка по свръхрезервите на банките.
