Ще запомним седмицата като своеобразен връх в сложните взаимоотношения на премиера Борисов и лидера на ДСБ Радан Кънев. Поводът за поредното напрежение между двамата бе неподражаемото интервю на Борисов пред "Медиапул". В него, покрай останалите бисери, той заяви, че е разтревожен от факта, че все повече съдии се обвързват с партията на Кънев.
Отговорът на лидера на ДСБ вдигна обществения адреналин. "Бойко, който лъже, не е Бойко, когото познавам", заяви Кънев, който изрази съжаление, че Борисов е загубил ценното си качество на политик да манипулира, без да лъже.
След това признание премиерът го даде любовно: "Обичам го, но не може да е управляваща опозиция" – с променен вече тон, каза Борисов.
Задочният диалог между двамата наподобява по-скоро на драма за раздялата на двама луди-млади. Те хем се искат, хем се мразят, а тази крайност издава горещи и дълбоки чувства.
В очите на Кънев любимият му Борисов е онзи велик манипулатор, чиито слова са докоснали някога тайна струнка в душата. Тази струна все още трепти, но повече минорно, защото светът на двамата се променя, променя се и Борисов, а на Радан Кънев това носи само болка и разочарование. Онзи Бойко, когото познава, не е този Бойко, който лъже. А не манипулира.
Драматичният развой на отношенията между двамата изважда на бял свят и още нещо – чистата и невинна политическа душа на лидера на ДСБ. Ако ни беше попитал в онзи наситен с трепетно очакване миг, преди да протегне ръце към премиера, за да тръгнат заедно през бурите, дали Борисов повече манипулира, или лъже, щяхме да му спестим сегашните страдания. Както би казал откривателят на Бойко Борисов, всичко около него е бомбастика, вервайте ми. И някоя и друга магистрала.
Тъй като България отдавна е нещо като Туин Пийкс на Балканите, следователно и тук совите не са това, което са. Така че поредната демонстрация на опустошителна политическа страст между бившите партньори Борисов и Кънев може да прилича на любовна раздяла, но както се казва, старата любов ръжда не хваща.
Защото размяната на реплики между двамата се разви в контекста на очакванията от предстоящата конференция на ДСБ. В случая думите на Борисов "обичам го, но не може да е управляваща опозиция" не е просто признание, това е такъв пиар за Радан, че Жак Сегела направо трябва да си скъса CV-то на специалист по политически маркетинг. Дефиниран от премиера, оксиморонът "дървено желязо" става физическа реалност. Дотолкова, че от него всички хеви метъл цигани направо изпаднат в транс.
Но, както знаем, совите не са това, което са. Какво се таи там, някъде дълбоко в отношенията между Радан и Бойко, както обеща самият Кънев, те ще го изяснят в личен разговор. Може би тогава двамата ще обсъдят и аналогията на Кънев за сложните им отношения с историята на Аарън Бър и Александър Хамилтън.
Това, което Борисов със сигурност знае, е, че тези двамата не са герои от романа на Карл Май "Винету". Единствената прилика между апаха и тях е, че са родом от САЩ. Какво е известно още за тях? Както Радан Кънев, естествено, знае, че Бър и Хамилтън са се прочули с това, че през 1804 г. са разрешили политическите си противоречия с дуел.
Хамилтън е имигрант, човек тип "селф мейд" – офицер, икономист, политически философ, сред първите адвокати по конституционно право и първи министър на финансите на Щатите. Аарън Бър пък е главен прокурор на Ню Йорк – със синя кръв, любител на охолния живот, бонвиван.
Работили заедно, пътищата на двамата се разделят, а политическите им противоречия се задълбочават. Спорът им е разрешен на 11 юни 1804 г. с револвери. На Хамилтън се пада честта да стреля пръв. Той обаче стреля над главата на съперника си. Бър не пропуска и го прострелва в стомаха. Един месец по-късно Хамилтън умира от раната. До ден днешен обаче остава неизяснен въпросът нарочно ли Хамилтън не е уцелил Бър и защо главният прокурор не е пропуснал, както би направил един истински джентълмен?
Вкратце това е историята между двамата. Тя продължава да привлича като магнит въображението на американците, така както зрителите не могат да откъснат очи от филмовия сериал "Туин Пийкс".
Нас обаче ни занимава аналогията, направена от Радан Кънев. И най-вече ни тормози въпросът кой от тях двамата е онзи, който няма да пропусне с изстрела си?
