Нищо не накара инвеститорите на "БФБ-София" да развържат кесиите си. Празничните и почивните дни през март извадиха борсовата търговия от ритъм. По-малкото играчи съответно направиха по-ниски обороти. И се заровиха във финансовите отчети в търсене на новини и на зрънце подтик да търгуват с някои акции. И така седмица след седмица – в очакване на нещо различно ….
Загрижени, инвеститорите поглеждаха по-често към алтернативни възможности за печалби. В резултат на това цените се движеха основно в низходяща посока. Те паднаха до нива, които никой не иска да вижда.
Малко дружества събират интереса и осигуряват печалби на играчите. Символичните измерения на оборотите в момента няма как да накарат инвеститорите да се върнат или пък да вложат повече средства. Обемите на търговия днес се въртят от малка групичка институционални инвеститори.
Ниската ликвидност и обороти, естествено, се отразиха и върху представянето на банковите акции. Печалбата на кредитните институции продължава да расте, но най-вече заради по-ниските им административни разходи. Всичко това не остана незабелязано от борсовите играчи и книжата на публичните банки остават встрани от погледа им през март. Липсата на интерес пък свали още цените на акциите на четирите кредитни институции, които предлагат своите ценни книжа на "БФБ-София".
Банковите книжа загубиха още от стойността си и паднаха до цени, които могат да откажат и най-склонните към риск инвеститори. А котировките им опряха до нови (по-ниски) равновесни нива. Най-сериозно усетиха случилото се притежателите на книжа на Централна кооперативна банка и на Първа инвестиционна банка. Те започнаха март с най-високите си месечни цени, но следващите борсови дни зачертаха надеждите на инвеститорите за печалби. Това доведе до разпродажби и до свиване на пазарната оценка на публичните банки.
В крайна сметка в проведените деветнадесет борсови сесии през март собственика си смениха двойно по-малко книжа (само 609 714 броя).
Интересът към акциите на
Първа инвестиционна банка
отслабваше и през март. Като цяло цените им останаха под тези от февруари, а за пръв път през тази година котировките паднаха под нивото от 2 лв. за един брой. Книжата на Първа инвестиционна банка (ПИБ) загубиха 25 стотинки от стойността си между началото и края на март. Данните от консолидирания счетоводен отчет подкрепиха тези действия на борсовите играчи. Дружеството отчете спад в печалбата за 2015 г., въпреки че приходите му от дейността са нараснали. Покачването на разходите за обезценка също си каза тежката дума вече в крайния финансов резултат.
Инвеститорите поставиха предпазливостта в основата на своите решения да не пипат вложението си в банката. Търговията продължи негативната си тенденция от февруари. Въпреки че в първите дни бе отчетена най-високата месечна стойност – 2.089 лв. за дял, тя остана с петнадесет стотинки под върха от февруари. Липсата на благи новини около ПИБ остави книжата на най-голямата публична банка у нас под ключовата стойност от 2 лв. за дял. След като пробиха с лекота това ниво, книжата й продължиха надолу и спряха на 1.839 лв. за дял. Тъй като това беше последната котировка, при която се търгуваха тези акции през март, то и пазарната капитализация на ПИБ намаля с 13.34 процента. Така борсовите играчи оцениха ПИБ на 202.29 млн. лева.
Няма никакви знаци как цените ще си възвърнат позициите. Активността на борсовите играчи идваше от желанието им да се освободят от инвестицията си. Страховете станаха причина 175 849 акции да сменят собственика си, при положение че през февруари обект на покупко-продажба бяха едва 41 402 книжа.
Липсваше ентусиазъм и за сделки с книжата на
Централна кооперативна банка
Цените едва се движеха, но за голямо съжаление на акционерите – все надолу. Мечите настроения на инвеститорите бяха повече от отчетливи. Притиснатите до стената котировки на акциите на Централна кооперативна банка (ЦКБ) реагират – засега с умерен ентусиазъм и със смесени чувства.
Търговията започна с най-високата месечна цена – от 1.004 лв. за един брой. През февруари инвеститорите брояха и по 1.015 лв., за да имат такива книжа в портфейла си. Опитите да се показват мускули обаче свършиха дотук. В следващите дни книжата на ЦКБ направиха рязък завой и последвалата корекция ги свали под номиналната им стойност от 1 лев. А все по-ясни ставаха и сигналите, че те нямат намерение да се върнат над нея. Натискът от разпродажбите смъкна цената до забравените 0.968 лв. за един брой, а тази най-ниска стойност падна с още три стотинки спрямо февруари.
Акциите на ЦКБ затвориха месеца при 0.994 лв. за дял. Тъй като тази котировка е под февруарската, банката на "Химимпорт" загуби част от пазарната си капитализация. В края на март тя е оценена на 112.475 млн. лева. В крайна сметка разпродажбите през март "раздвижиха" 432 594 акции на ЦКБ, които си намериха нови собственици. През февруари това се случи с 222 913 книжа.
Не предизвикаха въодушевление сред акционерите и финансовите резултати на
Българо-американска кредитна банка
Ножицата между котировките се разтвори до 50 стотинки. След няколко дни, без никакви сделки, книжата на Българо-американска кредитна банка (БАКБ) започнаха месец март с най-високата си стойност от 4.55 лв. за дял. През февруари инвеститорите плащаха по 4.699 лв. за тях, за да ги имат в портфейла си. Инвеститорите бяха доста разединени в реакциите си по отношение на акциите на БАКБ, което ясно изразиха, като свиха офертите си до 4 лв. за един брой. Тази цена се очерта като най-ниската за тези книжа през март. След като "размишляваха" в няколко сесии, които минаха без оферти "купува" и "продава", неочаквано котировките върнаха част от сотйността си. В последния ден цената стигна до 4.499 лв., което пък донякъде спаси пазарната капитализация на банката на Цветелина Бориславова. Това я оцени на 111.086 млн. лв., но все пак с 1.12% по-ниско спрямо февруари.
Книжата на ТЕКСИМБАНК също поевтиняха значително в сравнение с платеното за тях през февруари. В един-единствен ден бяха прехвърлени само 70 акции при 1.53 лв. за един брой, което свали цената им със седемнадесет стотинки.
Плахи са прогнозите за някакъв ръст в следващите месеци. Просто няма данни, които да подтикнат котировките да надскочат моментните си равнища. Българинът отдавна е настроен спестовно. От друга страна, голям е и броят на тези, които нямат дори лев на влог. При това положение трудно може да се очаква да се увеличи броят на хората, които заделят пари за други инвестиции извън битовите си разходи.
