"Реформата в отрасъл ВиК е възможна мисия, която е на своята финална права и приключва", заяви през седмицата министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. По думите й и трите "стълба" – определяне собственост на активите, създаването на съответната институционална рамка и планирането, вече са изпълнени. 28-те административни области в страната са приравнени на 28 водни територии, като за 18 от тях вече са сключени договорите между асоциация и оператор за стопанисване и експлоатация на инфраструктурата и съоръженията. Това означава, че те вече имат консолидиран воден оператор и могат да кандидатстват с проекти по оперативната програма "Околна среда 2014-2020".
В други шест области също има заявено намерение за обединяване, a неконсолидирани остават само четири региона. "Това не спира реформата и инвестициите по линия на оперативната програма, тъй като 242 от общо 265 общини подкрепят промените. Интерес към окрупняване има и в четирите неконсолидирани области, но не от всички общини в тях. В Благоевград има сформирана Асоциация по ВиК и е избран един оператор, но трите малки общински дружества на Кресна, Петрич и Сандански не са присъединени към него. Аналогичен е случаят и в областите Кюстендил и Ловеч, където общинските дружества в Дупница и Сапарева баня и съответно в Троян не са съгласни да се влеят в консолидираните оператори", информира Павлова.
Тя отново повтори, че най-специфична е ситуацията в Пазарджик, където девет малки и неефективни общински фирми без достатъчно приходи и възможности за инвестиции не са съгласни да се присъединят към държавното предприятие, което обаче е в ликвидация. "Ще предложим законодателна промяна, чрез която да закрием дружеството в ликвидация и след това да се открие ново", обясни министърът.
"Бунтовните" райони няма да могат да кандидатстват за финансиране нито по "Околна среда", нито по Програмата за развитие на селските райони. Тоест ще трябва да правят инвестиции сами. Но, за да не бъдат ощетени жителите на населените места, заявили желание за консолидация, общините ще получат целеви субсидии за реализацията на важни ВиК проекти от държавния бюджет.
Според Лиляна Павлова малките водни дружества не могат да правят достатъчно вложения в активи и да предоставят добра услуга на клиентите си, докато големите ще реализират икономии от мащаба. Тя припомни, че според приетата Стратегия за развитието и управлението на водоснабдяването и канализацията необходимите инвестиции в отрасъла до 2023 г. са над 12 млрд. лв., като на разположение са 2 млрд. лева. Компаниите биха могли да разчитат и на собствени средства в размер на 200 млн. лв., генерирани чрез цената на водата. Възможен източник на средства е и Фондът на фондовете, който ще може да предоставя нисколихвено финансиране по линия на програмата "Околна среда".
Извън европейските фондове Министерството на регионалното развитие и благоустройството е предвидило 23 млн. лв. в бюджета си за тази година за целеви инвестиции в общинска инфраструктура. Други 38 млн. лв. са наличните по линия на държавен инвестиционен заем от Световната банка. Те ще бъдат вложени в строителството на яз. "Пловдивци", рехабилитацията на яз. "Студена" и пречиствателната станция за питейни води за област Перник. Отрасълът би могъл да получи средства и от фонд "Солидарност".
