Във Върховната Рада на Украйна бе внесен проектозакон от Опозиционния блок, който фактически допуска окупираните от сепаратистите територии в източната част на страната да станат самостоятелен политически субект. Експертите определят това като революционна стъпка на фона на досегашната предпазливост на Киев в търсенето на изход от кризата в Донбас.
Според законопроекта на териториите на Донецка и Луганска област, които не са под контрола на украинското правителство, за срок от пет години ще бъде създадено "Междуобластно териториално обединение Донбас", което само ще си избира ръководител и представително събрание, ще има собствена милиция и ще контролира ръководствата на правоохранителните органи, прокуратурата и службите за сигурност. Предвижда се също изборите за ръководство и събрание да се проведат на 25 октомври тази година.
На първо място прави впечатление, че обединението се създава само на териториите от двете области, които са контролирани от сепаратистите. Важни центрове като Мариупол и Краматорск, за който се водиха тежки боеве и в крайна сметка остана в украински ръце, ще са извън него – което всъщност узаконява фактическото разделение на територията вследствие на водените боеве. Под контрола на новата формация няма да попадне и границата с Русия – тя остава в ръцете на Киев, както е предвидено и в Минските споразумения. По-интересното е, че обединението фактически ще ликвидира сега съществуващите самопровъзгласили се Донецка и Луганска народна република, а избирането на общите ръководни органи ще остави без работа сегашните им лидери Александър Захарченко и Игор Плотницки.
Съвпадение или не, законопроектът се появява на фона на информациите в украинските медии, че начело на отделни райони от Донецка и Луганска област ще бъдат поставени олигарсите Ринат Ахметов и Юрий Бойко. Същевременно един от командирите на донецките сепаратисти, Александър Ходаковски, съобщи, че всички решения в Донецката народна република на практика се взимат от Максим Лешченко, който номинално ръководи администрацията на местния лидер Александър Захарченко, но всъщност е подставено лице на олигарха Ахметов. Според Ходаковски Москва стояла зад Ахметов и протежето му Лешченко.
На 28 март в Краматорск украинският президент Петро Порошенко заяви: "Ако господин Ахметов или господин Бойко реши да се кандидатира и получи подкрепата на Донбас, това ще е изборът на донбаските хора. Минските договорености съвсем ясно предвиждат възстановяване на украинския суверенитет върху окупираната част от Донбас чрез избори". Същата вечер на сайта на Върховната рада се появи и законопроектът.
Предложението раздели украинските депутати. Според внеслите го главната му цел е да "заложи първия камък" в обществената дискусия за пътищата към възстановяването на мира. Други обаче изразиха мнение, че проектозаконът е именно това, което иска Кремъл, и че свидетелства за пазарлъци между Киев и Москва. Редица местни експерти изказаха мнението, че приемането му ще доведе до фактическа федерализация на Украйна, като предлаганото териториално обединение в перспектива ще се превърне във втори Крим.
Отсрещната страна също не реагира положително. В очите на сепаратистите премахването на съществуващите ръководни органи на Донецката и Луганската народни републики и възможната им замяна с представители на старите елити са напълно недопустими. Скептично се отнесе към очертаните перспективи и Кремъл. Негов представител изрази мнение, че която и да било инициатива, която не е съгласувана в минската група, ще бъде отхвърлена от сепаратистите.
При критиките, на които е подложен от две посоки, законопроектът едва ли има шансове за реализация. Но вероятно и целта му е друга – да сондира реакциите на засегнатите и да представи пред украинското общество идеи, които звучат радикално, ако не и революционно, но чието приемане е неизбежно, ако се търси изход от замразения конфликт в източната част на страната.
