Фанфарите свирят, флаговете се свалят… Депозантите коленичат.
За първи път у нас в постсоциалистическия период средната годишна доходност по влоговете на домакинствата е под 1 процент. Кредитните институции, докато даваха сигнал, че привлечени от граждани и фирми пари не им трябват, сега вече безпардонно ги разгонват. Казват им – не идвайте при нас, нищо не можем да направим за вас, освен да ви държим парите в сигурен склад.
Прави впечатление, че и при депозитите на компаниите стагнацията е пълна. Спестяванията на фирмите им носят едва 0.2 на сто годишна доходност. Доходност – в кавички.
Така банките реагират "емоционално" на политиката на БНБ. През февруари 2016 г. основният лихвен процент (ОЛП) е 0.00 процента. В сравнение с февруари 2015 г. и с януари 2016 г. ОЛП намалява с по 0.01 пункта.
Не стига това, ами се оказва, че са ни поканили на "двоен празник". Лихвите по кредитите за нефинансови предприятия поскъпват минимално през февруари спрямо януари, сочат най-пресните данни на БНБ от последните дни на март. При кредитирането се вижда увеличение на лихвите при жилищните заеми, макар и с части от процента – т.е. 0.07. Минимално е и увеличението при годишния процент на разходите.
В сегмента на "другите" кредити увеличението на лихвите е доста по-осезаемо, този път с около половин процент. Обикновено подобни месечни отклонения не могат да се считат за ясно обръщане на тенденцията, а се дължат по-скоро на действията на отделни банки, които оказват влияние върху общата статистика.
……
Нека погледнем нещата в детайли. През февруари средният доход по влогове на граждани в евро е бил около 0.94%, сочат данните на БНБ. Година по-рано лихвата е била 1.83%, а през февруари 2014-а тя е била 3.36 процента. Лихвата по левовите спестявания се е свила за 12 месеца от 2.01% до 1.38 на сто.
Лихвите по влоговете у нас се топят от поне пет години, но през последната година и половина
скоростта на топене расте
Въпреки това отлив няма, а в последната година спестяванията на домакинствата в банките са се увеличили с 2.7 млрд. лева.
Депозитите на домакинствата са се увеличили почти два пъти в годините на кризата, показват данните на БНБ. Според тях в края на декември 2008 г. в банките на влог е имало 21.956 млрд. лева. В края на 2015 г. сумата вече е над 42.5 млрд. лв., а през януари тази година тя се увеличава до 42.806 милиарда.
Данните на БНБ показват, че от 2008 г. досега депозитите нарастват с почти еднакъв темп, който е около 3 млрд. лв. на година. Причината за ударното спестяване на населението е в несигурната икономическа среда, която се създаде по време на кризата, коментират финансисти. Поради това хората, които имат възможност да спестяват, са вкарвали всеки допълнителен доход в банка, вместо да започват бизнес или да харчат.
Стремежът към спестяване не е намалял, показа увеличението на депозитите и през януари, въпреки драстичния спад на лихвите. Те са намалели близо пет пъти за последните шест години.
В края на 2008 г. например средният доход от влог е бил малко над 8 процента. През декември 2015 г. той пада на 1.48 на сто. От началото на годината има леко повишение на лихвите по депозити и средната е стигнала 1.51 процента.
Кредитите за нефинансови предприятия поскъпват минимално през февруари спрямо януари, сочат данните на БНБ.
При кредитирането на дребно
се вижда увеличение на лихвите при жилищните заеми.
На годишна база кредитите поевтиняват през февруари, но на месечна се виждат отделни минимални отклонения от общата тенденция. В сегмента на "другите" кредити също има увеличение на лихвите, този път с около половин процент. Обикновено подобни месечни отклонения не могат да се считат за ясно обръщане на тенденцията, а се дължат на действията на отделни банки, които оказват влияние върху общата статистика.
При бизнес кредитирането
обаче има поскъпване на заемите до 1 млн. евро. Този път по-високите лихви са и в левове, и в евро. Прави впечатление, че и при депозитите за бизнеса има увеличение на лихвите, макар и в крайна сметка спестяванията на фирмите да им носят едва 0.2 на сто доходност.
"Очевидно рисковата премия за България като държава не се е променила видимо – не е намаляла, въпреки привидната финансова стабилност, която щедро се демонстрира", коментира икономическият анализатор Румен Гълъбинов. "От 2014 г. насам рисковата премия си е все около 2.5 процента. Това според мен е основната причина, за да не се свива маржът между лихвите по депозитите и тези по кредитите." По-интересна сега е причината за лекото увеличение на кредитните лихви. Причина за това е спецификата на българския пазар, и по-точно – недоброто развитие на бизнес средата. Ако навлезем по-дълбоко, ще видим, че качеството на бизнес проектите, които се представят за финансиране, не е на задоволително ниво. Единствените бизнес проекти, които се представят добре и се дофинансират от банките, са тези, които са одобрени по европейските програми. Защото се знае, че основното финансиране ще бъде изнесено от еврофондовете, няма съмнение, че ще бъде получено, така че банките сравнително лесно приемат да дофинансират бизнеса по европейски програми.
В този смисъл добър пример беше "Джесика", която отмина, а сега се готвят нови програми по иновации и малки и средни предприятия, конкурентоспособност и т.н. Останалите – нека ги наречем местни бизнес проекти, които дават за обезпечение само земя, машини, очевидно банките ги претеглят в по-рисков клас, което се отразява и върху лихвата.
Свръхликвидността
на банките се запазва, а държавата финансира дефицита предимно чрез външен дълг, което води до това, че банките все повече ще плуват в ликвидност. Тази излишна ликвидност обаче не е индикация за свиване на спреда между лихвите по заемите и депозитите.
Банките са изгладнели за ликвидни, но доходоносни активи предвид оценката, която вече започна. Ето, една част от последната външна емисия облигации от 2 млрд. лв. беше купена от български банки. Вероятно така бяха обрани малко от излишните пари, но ефектът от това може да бъде отчетен едва през следващото тримесечие.
"Банките, които оперират на територията на България, имат зададено пазарно предимство. Защо?", пита Гълъбинов. "Защото
финансовата култура
на населението е много ниска и това дава възможност третирането на българските клиенти да е доста по-неблагоприятно от клиентите им в Западна Европа – и като лихви, и като права/задължения на двете страни. Те са изградили едно псевдокартелно споразумение помежду си, което изстисква всяка възможна ситуация, за да не се намалява спредът". Не сме съгласни с тази последна категоричност на Гълъбинов, но той се мотивира с примери.
"Скоро имахме случай, при който човекът, работил в застрахователно дружество от една група с банка, има кредит от нея и в банката му са се превеждали заплатите. Той обаче отива да работи при друг застраховател, който се е "чифтосал" с друга банка. Само на това основание банката кредитор му вдига лихвата от 8 на 15 процента. Ето, може би заради такива непочтени и необосновани прецеденти също се вдига средната лихва по кредитите за гражданите. Но клиентите на банките са безсилни в повечето случаи."
Като говорим за правата на клиентите, трябва да дам и един много категоричен пример, продължава с доказателствата си той. "Дъщеря ми учи във Франция и си взе студентски кредит при 3% лихва. Става дума за сума между 3 хил. и 5 хил. евро. И то без никакви залози, без никакво обезщетение. Кога ще ги стигнем?"
Въпрос, който предизвиква само вдигане на вежди.
Има обаче и по-големи оптимисти. "Ниските лихвени проценти се очаква да стимулират донякъде потреблението на домакинствата през 2016 г., докато проверката на качеството на активите в банковия сектор и по-слабото европейско финансиране, предпочитано от бизнеса, се очаква да задържат ръста на инвестициите. От друга страна, банковите депозити на фирмите нарастват в първите месеци на 2016 г., което също свидетелства за ограничени инвестиционни перспективи пред тях", коментира икономическият анализатор на "Райфайзенбанк" Емил Калчев.
Едно от малките основания за оптимизъм, се крие в това, че дори и при близки до нулата "цени" на депозитите те не губят от стойността си. Причината за това е, че те не се обезценяват заради отчайващите дефлационни процеси. За тази година се очаква лекият дефлационен натиск да отстъпи на слаба годишна инфлация от около 0.2 процента.
