Политическите партии вече се оглеждат и ослушват за подходящи кандидати за президентските избори наесен. Предишния път – през 2011 г., Меглена Кунева първа обяви кандидатурата си и по този начин зададе профила на бъдещия държавен глава, с който трябваше да се съобразят и останалите политически сили при номинациите си. Очерта се фигурата на европейски тип политик, владеещ езици, използваш определена лексика и стил на поведение, известен и добре приеман в Брюксел. Затова БСП издигна Ивайло Калфин, а Бойко Борисов нямаше друг избор освен да се спре на най-рейтинговия си министър по това време, който се вместваше в този типаж – Росен Плевнелиев. Надеждите на Цветан Цветанов умряха, а с тях и опитът на лидера на ГЕРБ да копира в някаква форма модела на Путин и Медведев – периодичната им размяна на президентския и на премиерския пост.
Новите реалности в Европа и в света налагат образът на бъдещия български президент да бъде съобразен с някои специфични особености. Най-важната е поведението му на фона на бежанската криза, която скоро няма да отшуми, а напротив – още десетилетия Европа и държавите членки на Съюза ще се борят с последиците от лекомислената и прекалено либерална толерантност и с проваления мултикултурен модел. От тази гледна точка печелившата кандидатура за президент би трябвало да бъде от типа на Виктор Орбан – човек с ясна позиция по този въпрос, която да изразява по-голямата част от нагласите на широката общественост. Отричаният и неприеман в началото унгарски премиер печели с твърдата си пронационалистическа политика все повече симпатиите на европейските граждани, та дори и на някои лидери. Най-близък до този образ според доста от анализаторите е лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов, когото партийни структури вече номинираха.
Бъдещият български държавен глава трябва да е абсолютно непоколебим и по отношение на членството на страната ни в НАТО и в ЕС. Той обаче ще е длъжен да поддържа деликатен баланс и в отношенията с Русия и с Турция. При така зададената рамка възможностите на политическите ни партии да излъчат безспорна президентска кандидатура не са особено големи.
През последните пет години Бойко Борисов най-сетне разбра, че ролята на президента в България не е никак маловажна – особено за външната политика и че той не е кукла на конци, която просто си седи на “Дондуков” 2 и нищо не прави. Разбра също, че Росен може да му докара доста ядове и да го вкара в неловки ситуации на международната сцена с непремерени изказвания. Както и да даде властта, макар и за три месеца, на любимия си олигарх, а не само да топли стола на Борисов, докато той реши да се кандидатира за президент.
Има ли ГЕРБ подходящ човек за президентския пост в новите политически реалности?
Ако приемем, че изказването на Борисов пред женската организация на партията му миналата година е било наистина шега, със сигурност може да се каже, че ще бъде номиниран мъж. Освен това единствените две жени, които все пак подлежаха на обсъждане – Румяна Бъчварова и Йорданка Фандъкова, вече са извън играта. Едната се издъни в ролята си на вътрешен министър и рейтингът й се срина, а и доверието на Борисов към нея понамаля. Другата спечели кметския стол в столицата, а да изостави тази позиция е много рисковано за ГЕРБ.
Неизменната втора цигулка в ГЕРБ Цветан Цветанов също няма особен шанс, въпреки властовите си мераци. Попитан преди време какъв трябва да е кандидатът за президент на ГЕРБ, Цветанов недвусмислено отговори: “За мен най-същественото в профила на нашия кандидат на първо място е да бъде човечен, достъпен до хората и да има здраво семейство”. И дава да се разбере, че той идеално се вписва в тази матрица – неуморно обикаля страната и разговаря задушевно с обикновените хора, често се появява със съпругата си Деси и с трите им дъщери. Като прибавим и нарасналото му самочувствие, след като бе окончателно оправдан по всички обвинения срещу него и зае високия председателски пост в парламентарната Комисия по вътрешен ред и сигурност, Цветанов е видимо убеден, че му е ред и му се пада да стане президент. Борисов обаче май не мисли така, защото не разполага с друг толкова сигурен човек, който да поеме така успешно предизборния щаб и да „печели“ избори за ГЕРБ.
Като че ли най-точно засега отговаря на щрихирания профил вицепремиерът Томислав Дончев. Той е европейски тип политик, натрупа достатъчно управленски опит на различни нива в държавната администрация, достатъчно умерен и предпазлив е в изказванията и преценките си. И е лоялен към Бойко Борисов. Пък е и с висок рейтинг, познат е в Европа. Затова има много голяма вероятност именно Дончев да е кандидатурата на ГЕРБ за президент.
В печелившия профил на държавен глава, очертал се на предишните избори, а сега допълнен със специфични щрихи, се вмества и друг вицепремиер – Ивайло Калфин. Засега той отрича, че ще се включи в надпреварата за поста на “Дондуков” 2. Калфин обаче има шанс да стане обща кандидатура на левицата само ако Корнелия Нинова оглави БСП и потърси партньорство с АБВ. А двете леви формации с общ корен не успеят да намерят общ език, самата Нинова може да се пробва на президентския вот – не за друго, а за да вдигне рейтинга на оклюмалата си партия. Ако пък начело на Столетницата остане Михаил Миков, тогава почти сигурно номинацията на социалистите ще бъде Янаки Стоилов. Той не се вписва в зададения модел и шансовете му не са впечатляващи.
В Реформаторския кошер нещата са още по-сложни. Вицепремиерът Меглена Кунева, която преди пет години зададе модела, този път няма да се кандидатира. От една страна, е поела твърде много отговорности, с които трябва да се справи – антикорупционното законодателство, подреждане на хаоса в образователното министерство и прокарването на реформа, а също и подготовката на България за председателството на ЕС през 2018 година. Наред с това – не би желала и да се изправи срещу кандидата на ГЕРБ, поне докато реформаторите работят в една коалиция и в едно правителство с тази партия. Освен това тази игра тя вече я е играла – спечели третото място, както и достатъчно дивиденти, за да даде успешен старт на партията си “Движение България на гражданите”.
Въпреки че лидерът на ДСБ направи заявка за президентските избори в разгара на местния вот, от известно време той се е умълчал по темата и негови колеги от Реформаторския блок допускат, че може би се е отказал от тази си идея. Още повече че тя беше по-скоро кризисен пиар, с който трябваше да се замаже скандалът с кандидата за кмет на Варна Чавдар Трифонов. Дясна кандидатура би имала някакъв успех само ако е обединителна и подкрепена от повече десни формации. А евентуална номинация на Кънев по-скоро би разединила дясното пространство. Не е изключено обаче лидерът на ДСБ отново да се включи по темата в последния момент, ако не за друго, то поне да тества възможностите на един бъдещ десен проект през призмата на мажоритарния вот.
Преди време Кунева каза, че ще предоставят инициативата на СДС като най-старата партия вдясно да предложи кандидатура. Това обаче няма да реши проблема на реформаторите – който и да е техният човек, няма да събере нужната подкрепа. По-скоро би трябвало да се потърси някаква известна личност от гражданския сектор, несвързана с никоя от партиите, която би могла в голяма степен да примири противоречията в Блока. Това няма да е лесно.
На този фон кандидатурата на лидера на “Движение 21” Татяна Дончева се очертава като контрапункт на модела. Тя най-вероятно цели да привлече протестния вот на хората, които не приемат ГЕРБ, както и всички, които влизат в колаборация с Бойко-Борисовата партия по един или друг начин. Ако пък съдим по топлите отношения напоследък между формацията на Дончева и ДСБ, няма да е чудно, ако тя получи подкрепа от Радан Кънев на базата на сходното им разбиране за съдебната реформа и борбата с мафията и корупцията.
Върху струната на недоволство от статуквото и протестен вот може да реши да играе и шоуменът Слави Трифонов. Той ще понатрупа точки и около референдума, с който се зае, ако управляващите допуснат провеждането му преди президентските избори, за което вече говорят.
Екзотика в надпреварата може да внесе и бизнесменът Веселин Марешки. В състезанието най-вероятно ще се включи за пореден път и лидерът на “Атака” Волен Сидеров, след като изтърпи наказанието си за хулиганство – полагане на общественополезен труд. Той ще бъде антипод на рамкирания европейски образ на кандидат-президента с надеждата да събере гласовете на русофилите и настроените срещу НАТО и евроскептиците.
Има всички изгледи на този президентски вот да се явят рекорден брой претенденти. Една от причините е не толкова, че имат шанс да спечелят, колкото да стегнат редиците на издигналите ги партии заради все по-упоритите слухове, че през пролетта на 2017-а ще има предсрочни парламентарни избори. Втората причина е възможността за изтъргуване на получените гласове на втория тур.
