Абонатите на едно от трите електроразпределителни дружества в страната (ЕРП) се оказват "клиенти" на арбитражен съд, за чието съществуване дори не подозират. В масовия случай разбират за него едва когато на вратата им цъфне съдия-изпълнител и им развее изпълнителен лист за няколко хилядарки. С любезното обяснение, че вече няма пред кого да се жалят.
Как става ли? Ами с два-три реда, написани с дребен шрифт в края на констативните протоколи, които служители на ЕРП-то съставят при проверка на електромерите. Благодарение на тях всички спорове на потребителите с дружеството по отношение на установеното измерване на потребената енергия се препращат за решаване към арбитражен съд.
Обикновено абонатите, ако въобще са си у дома по време на проверката, а не са на работа, подписват без дори да четат какво пише в протокола. Отгоре на това поне 90% от населението изобщо няма представа какво означава арбитражен съд и каква е разликата между него и обикновените съдилища. И не съзнават, че с подписа си всъщност "набързо" са учредили "арбитражна клауза". Страшното идва после – заедно с бирника.
За тази практика ни уведоми клиент на "Енерго Про" – дружеството, което снабдява с ток абонатите от Северна България, който ни изпрати своя констативен протокол. При това подписан вместо него от съседка, защото той по това време бил на работа. Не можем да твърдим, че тази неособено коректна към потребителите практика се прилага и от другите енергоразпределителни дружества. Но пък е факт, че тя се използва и от колекторски фирми, агенции за недвижими имоти, големи търговски дружества и ред още "юридически лица", с които контактуваме всеки ден. И чиито договори и документи подписваме, без дори да прочетем.
В "Банкеръ" многократно сме обръщали внимание върху проблемите, които се натрупаха покрай нароилите се като гъби след дъжд арбитражни съдилища, в които правораздават никому неизвестни съдии – без да е сигурно дори дали тези хора въобще са завършили право. Предупреждавали сме, че законодателната уредба на арбитражите у нас е повече от постна и не въвежда никакъв държавен контрол или изисквания – нито пред създаването на тези "съдилища", нито пред съдиите в тях. Сочили сме и факта, че в резултат на пълното безхаберие от страна на държавата, съществуват "решения" на арбитражи, които откровено противоречат не само на закона, но и на всякаква представа за право, справедливост и морал. Но те влизат в сила и биват принудително изпълнявани. Посочвали сме и че възможността такива решения да бъдат отменяни от Върховния касационен съд е по-скоро илюзорна. Особено ако "осъденият" не се усети навреме и изтърве сроковете да поиска отмяна на арбитражното решение. Или ако няма пари, за да наеме адвокат, защото в случая адвокатската защита му се явява задължителен разход. Но незнанието на закона или безпаричието не се приемат за оправдание.
Темата е стара. Но тя напоследък отново придоби актуалност покрай заканите на новия омбудсман Мая Манолова да сложи ред в ситуацията с арбитражите, която вече буди наистина основателни страхове. Как смята Манолова да се справи с това, след като вече няма законодателна инициатива и мнението й не задължава никого, освен нея самата, е друга тема. Но пък няма как да не й пожелаем успех – просто защото нуждата от законодателната намеса е очевадно наложителна. При това вече за всички, а не само за "Банкеръ".
