И ние трябва да свикнем да приемаме протестите – първо, като нещо нормално, и второ, като нещо положително
Президентът трябва да бъде медиатор, балансьор между отделните власти, между политическите сили, които в един или друг контекст участват в управлението на държавата
Г-жо Стоянова, как ще коментирате скандала с прословутите „Panama papers“? Очаквате ли още български имена да изплуват от там?
– Това наистина е скандал. Но не смятам, че това е нещо, което не е било известно или не се е знаело. Напротив. Много години и европейски правителства, и по света са използвали този тип офшорки за развитието на икономиката на съответната страна. Ако трябва да говоря за България, то нашата страна има едно от доста добрите законодателства по отношение на регулацията за бизнес с офшорни зони или компании, регистрирани в офшорни зони. Още преди десетина години в нашия закон за корпоративното подоходно облагане и Закона за ДДС са вкарани защитни текстове, които на практика изискват облагане с еднократен данък при източника на транзакции при сделки с офшорни зони. В момента ние сме и една от малкото държави, които имат закон за рестрикция на участия на компании, регистрирани в офшорни зони в различни сделки, включително и в публични компании и обществени поръчки. Точно Европейската комисия преди около месец ни изпрати писмо, в което ни обвиняваше, че имаме прекалено големи рестрикции по този закон, които нарушават европейското законодателство. И ни принуди да направим предложения за смекчаване на някои от текстовете. Те още не са гласувани, още не е факт това смекчаване. А и сега този скандал дава повод на политиците в ЕК да започнат да разискват темата, но вече в посока не просто кой се е възползвал от преимуществата на тайната на офшорните зони, а в посока на това да имаме обща европейска политика, единна европейска политика за директива за регулация на дейността с офшорните зони.
Трябва ли да се забранят офшорните зони и офшорките, както предлага Румен Гечев от БСП?
– Вижте, забраните не решават нещата. Румен Гечев е социалист с комунистически уклон. По онова време беше на мода забранителната практика – това се забранява, онова се забранява. Когато има забрана, това не значи, че тя не се заобикаля. По-добре е тогава, когато животът предлага различни опции, ти да ги регулираш, а не да ги забраниш. Защото регулирайки ги, можеш да ги управляваш.
Как гледате на идеята на Вашите колеги от Реформаторския блок у нас да има амнистия на офшорните капитали, на офшорните пари?
– Четох предложението на колегите. За мен то е несъстоятелно по няколко причини. Първо, за да направиш амнистия на нещо, означава, че преди това си казал, че това нещо е незаконно и ти го амнистираш. Тоест, ти казваш – аз няма да потърся незаконния характер, няма да го конфискувам, ако имам право по закон, когато то е незаконно, няма да потърся наказателна отговорност от този, който го е извършил, аз го амнистирам срещу 30-40% някакъв вид данък. За мен това е несъстоятелно.
Второ, ако има пари на български фирми и на български граждани, които са в офшорни сметки – те и в момента, ако желаят, могат да върнат тези капитали в България, да ги инвестират тук, плащайки си нормалния български данък от 10 плюс 5% дивидент. Но за да го направят, те трябва да имат условия в България да инвестират тези пари в нещо, което ще им носи по-големи печалби. Така че терминът амнистия дори е грешен като посока на мислене.
Зацикли ли изборът на нови членове и председател на КЗК? И ще предложите ли нов човек на мястото на Росен Желязков?
– За мен лично трябва да има избор на нов състав на КЗК, защото вече доста време мина, откакто е изтекъл мандатът на стария. Няма политическа сила в този парламент, която да е доволна от работата на сегашната комисия. Нашите политически пререкания, включително и в мнозинството, подкрепящо правителството, водят до запазване на това статукво, което не е в интерес на никого. Ние не държим непременно да имаме наша номинация. Щом нашите партньори от Реформаторския блок (част от тях – ДСБ) смятат, че предлагайки кандидатура, ние искаме да контролираме комисията, нека те да предложат качествен човек. Човек с необходимия опит и експертиза, но да решим въпроса с КЗК.
Арестите за корупция и скандалът в ДАИ не хвърлят ли сянка върху ГЕРБ и неговото управление? В края на краищата става дума за тежко престъпление – на пътя се пускат убийци с купени книжки.
– Да, явно е престъпление. И който е виновен за това престъпление, ще си понесе отговорността. Аз не смятам, че за всяка неудача в една или друга система в нашето общество и в държавната администрация е виновно правителството. Още повече, сами виждате, че правителството чрез органите на МВР и на ДАНС беше в основата на разкриването на тази корупционна схема. Така че е точно обратното – не хвърля петно, а светъл лъч за това, че има безкомпромисно отношение към всеки, който нарушава закона.
От ДСБ обаче поискаха оставката на министър Московски.
– Ами те, от ДСБ ,само това правят. Използват всеки един повод, за да се изявяват като опозиция в управлението.
Правителството почти преполови мандата си и уличните протести се засилиха. Днес (сряда – б. р.) мотоциклетисти реват с машините си пред парламента. Преди това протестираха различни браншове и групи граждани – лекари, шофьори на таксита, работници от „Булгартабак“, майки на болни деца… Кои от тях трябва да бъдат чути, да им се обърне внимание, и има ли такива, които защитават по-тесни интереси?
– На всички протести трябва да се обърне внимание, да се вникне в това, което протестиращите искат да се промени, и да се анализира наистина причината за това тяхно искане. И какво въздействие оказва този протест при приемането или неприемането на техните искания. Аз много се радвам, че има протести. И ние трябва да свикнем да ги приемаме – първо, като нещо нормално, и второ, като нещо положително. Това означава, че гражданското общество в България се развива. Години наред ние говорехме, че това е важната стъпка, ако искаме държавата да върви в правилната, в европейската, в демократичната посока. Все повече гражданското общество чрез своите организации, респективно чрез протеста като форма на изразяване, да влияе върху вземането на решения. И когато правим анализ и се вслушваме в исканията, трябва да имаме предвид и да преценяваме как тези претенции биха повлияли на всички останали.
В повечето случаи исканията на протестиращите са свързани с пари, нали?
– Невинаги. Много често изобщо не са свързани с пари, а с регулация на обществени отношения, което е много по-важно от парите.
Например протестът на таксиметровите шофьори и патентният данък?
– Тук не става дума за пари. Ето, това е грешното тълкуване, което не трябва да се допуска. В момента таксиметровите шофьори се облагат по един начин – чрез корпоративен данък и чрез данък върху доходите на физическите лица. Сега с патентния данък ние искаме да заменим един вид данък с друг. Значи тук не става дума за повече пари. Ако този, който е извършвал дейността си, го е правил легално, на светло и е плащал данъците си, с новия патентен данък той само ще бъде облекчен, тъй като вероятно ще плаща по-малко и ще бъде облекчен от чисто административна тежест. Едновременно с това обаче ние всички ще сме сигурни, че няма да имаме нов десетгодишен период, в който този бранш да не внася нищо.
Как лично Вие си представяте кандидатурата на ГЕРБ за президент?
– Ами, и аз си представям кандидата като повечето българи – един улегнал човек, мъж или жена, с необходимото образование и опит, не само професионален, а преди всичко житейски. И политически опит, разбира се. Балансиран човек, защото президентът в България е институция, която по конституция няма кой знае какви правомощия или решаващи действия, които може да предприеме. И в този смисъл президентът трябва да бъде един медиатор, един балансьор между отделните власти, между политическите сили, които в един или друг контекст участват в управлението на държавата. Затова за мен той трябва да бъде един достоен човек с авторитет, така че извършвайки своите президентски функции, да внушава доверие, да внушава респект. И чрез своя авторитет да се опитва да убеди политическите сили, да прокара едно или друго решение, което е добро за България.
Истински ли беше „бунтът на кораба“, или беше игра, театър? Или пък просто искахте да сплашите ДСБ?
– Комбинация от двете – и бунт на кораба, и сплашване на ДСБ. Факт е, че г-н Борисов – като лидер на нашата партия и министър-председател – в последните две години от този мандат е станал прекалено „консенсусен“ дори за нашите възприятия. Колегите и аз включително особено се дразним от прекаленото му толерантно и меко отношение към онези наши т. нар. партньори, които по-скоро се опитват да ни забиват нож в гърба както на управлението, както на него, така и на парламента като цяло. И в този смисъл „бунтът“ беше спонтанна реакция по един определен повод (назначенията на ДСБ на властови позиции – б. р.). Но той беше и един сигнал към нашите партньори, че не могат да ходят по главата на премиера до безкрай.
Менда Стоянова е родена на 28 февруари 1956 г. в София. Завършила е ВИИ „Карл Маркс“. Работила е като главен специалист и началник на отдел в община Пловдив, била е директор в НАП, както и управител на консултантска фирма. Депутат е в 41-вото, 42-рото и 43-ото НС. Заместник-председател от ГЕРБ на 41-вия парламент.
