Да се осигури възможност за реинтеграция в обществото на осъдените на доживотен затвор на определен етап и според индивидуалния риск, който представлява всеки от тях. Това призовава Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията (КПИ) в годишния си доклад, публикуван днес.
"Нехуманно е да се затваря човек до края на живота му без никаква реална перспектива за освобождаване", каза председателят на КПИ Микола Гнатовски. И допълни: "Това не означава, че всеки затворник трябва задължително да бъде освободен в някакъв момент, но индивидуалните планове са от съществено значение, за да се оцени случай по случай дали и кога лицето може да се върне в обществото", цитира Правен свят.
"От опит знаем, че доживотните затворници не са непременно по-опасни от други затворници. По правило режимът на изтърпяване на наказанието на осъдените на доживотен затвор не трябва да следва автоматично от вида на наказанието, което им е наложено, а трябва да бъде определян от затворническите власти въз основа на индивидуална оценка на положението на затворника", каза Гнатовски.
Статистиката показва, че в 47-те държави-членки на Съвета на Европа към 2014 г. е имало 27 000 осъдени на доживотен затвор.
В доклада е отчетено, че повечето от страните дават възможност за освобождаване на осъдените на доживотен затвор, като се поставя условие те да са излежали 20 или 30 години от присъдата си. Подчертано е обаче, че България, Литва, Малта, Холандия, Унгария, Словакия и Турция не разполагат със система на условно освобождаване на затворници с доживотни присъди.
КПИ коментира и условията, при които осъдените на това най-тежко наказание, изтърпяват присъдите си. И посочва, че са неприемливи практики като продължително оковаване с белезници, обиск на голо и претърсване на килиите с помощта на кучета.
Режимът на задържане трябва да запази контакта на доживотните затворници с външния свят и на повечето от тях да им се даде възможност да излязат на свобода на даден етап, твърди КПИ. За целта, според доклада, на тези затворници трябва да се даде дата за първото разглеждане на бъдещото им освобождаване.
При посещенията си в различните страни КПИ е установил, че условията, при които са държани доживотните затворници, варират значително. В много от страните лишените доживот от свобода са заедно с други затворници и имат същите права по отношение на работа, образование, развлекателни дейности и контакт с външния свят. В някои държави, сред които е и България, те са отделени от другите затворници. КПИ коментира, че в тези страни осъдените на доживотен затвор понякога са заключени в продължение на 23 часа на ден. Много от държавите в тази група са подобрили условията и вече дават възможност на лишените от свобода до края на живота им да общуват повече с останалите затворници.
Комитетът обаче планира догодина да посети 10 държави заради условията за тези осъдени и България е една от тях. Другите са Белгия, Хърватска, Кипър, Естония, Черна гора, Полша, Словения, Турция и Украйна.
