Цялата нетна печалба на Първа инвестиционна банка за 2015-а в размер на 12.5 млн. лв. да бъде оставена в капитала й като резерви с общо предназначение. Това е предложението, което акционерите й ще обсъдят и ще гласуват на 16 май 2016-а, за когато е насрочено годишното общо събрание на кредитната институция. На акционерите е предложено също да поемат ангажимент да не преразпределят печалбата за 2016-а за дивиденти. Целта е положителният финансов резултат, който се очаква да отчете банката за полугодието на тази година, да бъде включен в базовия й капитал. Ясно е, че всички тези действия се предприемат, за да посрещне кредитната институция прегледа на качеството на активите й с максимално здрав баланс.
Отчетът на изпълнителните директори на ПИБ за дейността й през 2015-а показва, че прегледът на качеството на активите е дал сериозно отражение върху нейното развитие. Печалбата й е намаляла повече от два пъти в сравнение с 2014-а, но от отчета за приходите и разходите се вижда, че основната причина за това са увеличените разходи, които банката е направила за допълнителни провизии по отпуснатите кредити. Общият размер на тези разходи за 2015-а е 327.4 млн. лв., докато през 2014-а той е бил 291. млн. лева. С допълнително заделените провизии общият им размер в края на 2015-а е 725 млн. лв. и при кредитен портфейл от 5.95 млрд. лв. му осигурява покритие от над 12%, което надхвърля средния коефициент за банковата система.
От доклада на одитора на банката – "БДО България", и от консолидирания и неконсолидирания й отчет пък се вижда, че покритието на отпуснатите заеми с обезпечения се е увеличило значително. Прегледът на качеството на активите обаче ще покаже колко от фирмите кредитополучатели на ПИБ са действащи предприятия (по смисъла на одиторските стандарти) и вследствие на това – дали дадените обезпечения са достатъчни, за да покрият кредитния риск. Или ще се наложи да се правят допълнителни провизии по отпуснатите заеми? Във всеки случай от балансите и от отчетите на банката става ясно, че ръководството й сериозно се готви за предизвикателството на прегледа на качеството на активите, както и за всички свързани с него рискове. Включително и за евентуални смущения в ликвидността на банковия сектор.
Точно по тази причина на акционерите е предложено да удължат с пет години правомощията на управителния съвет да сключва договори за поемане на облигационни заеми с общ размер до 2 млрд. лева. Тези правомощия са дадени за пръв път през 2005-а и периодично се подновяват. Което не означава, че банката въобще ще стигне до подобен дълг. Но в случая става въпрос за възможностите да го направи, което позволява гъвкавост в управлението на ликвидността. Освен това напълно съответстват на препоръките на БНБ към банките у нас да си осигурят достатъчно на брой допълнителни източници на ликвидност.
