"Вече се виждат и първите резултати – с отпадането на юрисконсултските възнаграждения например институцията отбеляза първата точка в полза на гражданите срещу "Топлофикация София" ЕАД….". Това четем в годишния доклад за 2015-а на омбудсмана Мая Манолова, представен в парламента.
Новината, че юрисконсултските възнаграждения по изпълнителните дела на столичната "Топлофикация" остават в историята по инициатива на Манолова, ни заля и от всички възможни вестници, сайтове и новинарски емисии през февруари след една от поредните "кръгли маси" по темата. Нещо повече – очакваше се Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) бързичко да излезе с нарочно решение, с което да разпростре забраната за начисляване на такива възнаграждения върху всички топлофикации в държавата.
Два месеца след като отшумяха тези гръмки заглавия обаче, се оказва, че истината е съвършено различна. И че не само "Топлофикация София", но и всички други топлофикации в страната и до ден днешен продължават да си искат юрисконсултските възнаграждения. А съдилищата им ги присъждат – просто защото те им се полагат по закон.
Няма го и прословутото решение на КЕВР, с което потребителите трябваше да бъдат освободени от тази "тегоба". А го няма, защото тези възнаграждения въобще не влизат в работата на комисията и специалистите там вече са осъзнали това. Пък и няма никакъв законен начин с решение на КЕВР да се "поправи" закон.
Всъщност прословутата "такса юрисконсулт", както медиите кръстиха това възнаграждение, е заложена в два закона: в Гражданскопроцесуален кодекс (ГПК) и в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). И докато тези правила са в сила, юрисконсултските възнаграждения ще бъдат начислявани. Единствените, които могат да ги "отменят", са два органа в държавата: първият е Народното събрание, което може да го направи с изменение в закона. Такива индикации обаче поне засега няма. А вторият е Конституционният съд. Манолова вече го сезира. Делото за "противоконституционността" на юрисконсултските възнаграждения бе разпределено на доклад на съдия Таня Райковска, която дълги години ръководеше Търговското отделение на Върховния касационен съд, допуснато е до разглеждане и в момента по него се събират становища на заинтересованите ведомства и организации.
Според закона на юридическите лица и едноличните търговци, ползващи юрисконсулт, се полага адвокатско възнаграждение, което се плаща от страната, загубила делото. Ако например "Топлофикация" загуби, разноските ще си останат за нейна сметка. Ако обаче се окаже, че сметката е правилно начислена и абонатът е бил длъжен да я плати, вместо да се опитва да протака чрез съда, ще плати и разноските. Това е принципът. Той обаче важи не само за "Топлофикация", дори не само за енергийните дружества, важи за още хиляди фирми, държавни ведомства и общини, които ползват юрисконсулти и в чиято полза също се начисляват юрисконсултски възнаграждения.
Юрисконсултите са служители на щат към съответното ведомство или предприятие. Обичайно те получават само заплата. А юрисконсултските възнаграждения, които се присъждат от съдилищата, влизат в касите на съответните ведомства или дружества. Факт е, че те наистина им се явяват приход "свише" – при това в много случаи твърде добър. Особено за енергодружествата, които водят хиляди дела срещу неизрядните си абонати. Факт е също и че тези възнаграждения допълнително "надуват" сметките на хора, които и без това не плащат поради финансови затруднения.
Тезата на Манолова, с която тя иска отмяната на тези възнаграждения, е, че всъщност разноските за този "адвокатски хонорар" не са направени реално, затова и не трябва да бъдат присъждани от съдилищата. Нейната теза обаче не обхваща само юрисконсултските възнаграждения, присъждани на топлофикациите и другите монополни дружества, заради чиито непосилни сметки хората най-често протестират. Тя на практика атакува и юрисконсултските възнаграждения, които получават държавата и общините, ползващи също такива специалисти. И ако тази "такса" падне, тя ще падне за всички: просто няма как да бъде другояче, поне ако се следва конституционният принцип за равенство на стопанските субекти, който изисква гражданите, държавните ведомства и юридическите лица да имат равни права пред закона.
Безспорно е, че отпадането на тези възнаграждения звучи примамливо – няма българин, който да не иска производството за неплатените му сметки да се влачи възможно най-много и това шикалкавене да не му струва нищо. Но въпросът е какви ще са последиците от това.
Да, на пръв поглед справедливостта ще възтържествува. Фирмите ще спрат да получават един незаслужен доход към касите си. От това приходно перо ще се лишат и държавната администрация, и общините (с уговорката, че тези ведомства лежат на гърбовете на всички ни и всеки техен разход се лепи на всички данъкоплатци). Само че какъв ще е тогава стимулът сметките да се плащат навреме? И защо държавата, т.е. всички данъкоплатци, трябва да поемат масрафа на някого, който просто е решил да злоупотребява с правата си и да обжалва глобата си до дупка – все пак върху глоба не се дължи и лихва?
Най-важният от всичките въпроси обаче е каква ще е ползата от тази акция за хората – същите тези, които сега най-много протестират срещу надутите си от "такса юрисконсулт" сметки.
Отговорът е повече от ясен: никаква, защото те ще продължат да плащат – само че вече "такса адвокат". Нали не си представяте, че един шеф на топлофикация ще стои цял ден в съда, за да се защитава лично по делата си? Ако не му е изгоден юрисконсултът – ще го уволни, за да не му плаща заплата целогодишно. А ще си наеме адвокатска кантора, която ще работи "на парче" и за колкото изкара – от гърба на абонатите, разбира се.
Ако изобщо се стигне дотам, все пак. Защото поне засега всички отговори са все още в ръцете на Конституционния съд. Иначе отчетите са хубаво нещо. Стига обаче да съдържат факти, а не пожелания…
Числа и факти
Над 15 000 души са потърсили съдействие от омбудсмана през 2015 г., сочи годишният отчет на институцията. Подадени са общо 6202 сигнали и жалби на граждани, като от октомври 2015 г., когато постът е зает от Мая Манолова, постъпилите жалби са над 1800 на брой.
Най-много са сигналите срещу доставчиците на ток, газ, парно, вода и телефонни услуги – те са били 1645 на брой, следват ги оплакванията за нарушена собственост, а трудовите и социални права на гражданите идват едва на трето място (едва 12% от жалбите).
Миналата 2015 г. ще се запомни и с най-големия брой жалби, свързани със здравеопазването, откакто има омбудсман в България. Най-често хората се оплакват от невъзможността да погасят старите си здравни вноски, от лимитите за прегледи, от проблемите с ТЕЛК и НЕЛК, от липсата на адекватни палеативни грижи за тежко болните пациенти и др.
Не отшумяват и оплакванията срещу високите лихви и такси на банките и от останалите кредитни институции. А в доклада на омбудсмана се отбелязва, че има и огромно число оплаквания от съдебната власт – заради многократното отлагане на делата, неизпълнение на съдебните решения от страна на някои държавни и местни ведомства и, разбира се, изпълнителните производства при частните и държавните съдебни изпълнители.
По всичките сигнали са направени общо 5297 проверки и са установени общо 1160 нарушения. Дадени са 323 препоръки до различни ведомства и организации, а отделно омбудсманът е разпратил 680 становища, по негово искане са образувани шест тълкувателни дела във върховните съдилища и две – в Конституционния съд.
След проверките обаче се установява, че най-голям нарушител са държавните ведомства и чиновници – в 41% от случаите гафовете са техни. Веднага след това се подреждат общините, а доставчиците на ток, вода и парно са едва на трето място.
