Хвърчащи камъни, яйца, шампоан във фонтаните… Палежи, сълзотворен газ, вой на линейки, арести… Така изглеждат вечерите в македонската столица Скопие в последно време. Югозападната ни съседка е обхваната от поредния изблик на протести в рамките на политическата криза, която я разтърсва вече над една година. Криза, чиито корени лежат назад във времето и дълбоко в установения политически модел на страната, за толерирането на който носят отговорност не само местните лидери, но и международните фактори, затваряли си очите пред методите им на действие.
Последният взрив на недоволство бе предизвикан от президента Георге Иванов, който на 12 април оповести решението си да помилва повече от 50 длъжностни лица, замесени в скандал с подслушване. Нещата обаче започнаха още в началото на миналата година, когато представители на държавата бяха обвинени в изборни измами, манипулиране на медиите, натиск над правосъдието и прикриване на убийство. Смята се, че тези обвинения са доказани от хиляди нелегално записани телефонни разговори.
На 9 февруари 2015-а лидерът на опозиционния Социалдемократически съюз на Македония Зоран Заев обвини тогавашния премиер Никола Груевски и шефа на тайните служби Сашо Миялков, който е братовчед на Груевски, че са разрешили подслушването на около 20 хил. души. Сред тях общественици, религиозни лица, съдии, политици, чуждестранни посланици, журналисти. Груевски, който е лидер на управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ, отхвърли обвиненията и заяви, че записите са изфабрикувани от неназовани чуждестранни тайни служби с цел дестабилизирането на държавата. Заев отвърна, като пусна записи на телефонни разговори на Груевски и членове на правителството, които, както твърди той, му били предоставени от свой човек в Министерството на вътрешните работи. Сред най-смущаващите бяха тези, на които Груевски, който е начело на изпълнителната власт от 2006 г., обсъжда с вътрешния министър Гордана Янкуловска прикриването на убийството на мъж. Твърди се, че той е бил бит до смърт от специалните полицейски части "Тигрите" след парламентарните избори през 2011-а. В крайна сметка Янкуловска подаде оставка, но не и Груевски, който обвини Заев в шантаж и отказа да се оттегли.
Миналогодишните протести достигнаха кулминацията си през май и в крайна сметка Европейският съюз се намеси в лицето на комисаря по разширяването и добросъседството Йоханес Хан. След серия от срещи в Скопие и Страсбург Хан успя да убеди ръководителите на водещите политически сили да се съгласят на предсрочни избори през април 2016-а, като преди това премиерът се оттегли. Груевски наистина подаде оставка през януари, но от опозицията решиха, че отново има опасност изборите да бъдат фалшифицирани и заплашиха да ги бойкотират, което накара президента Иванов да ги отложи за юни.
Решението на Иванов да опрости замесените в скандала с подслушването обаче хвърли нова сянка върху предстоящия вот. Йоханес Хан коментира в "Туитър", че изпитва "сериозни съмнения дали честни избори са все още възможни". Заев обяви, че социалдемократите ще бойкотират гласуването, ако не бъдат изпълнени условията за свободното им провеждане, включващи нов медиен закон и изчистване на избирателните списъци.
Както изглежда, нито в Македония, нито в Европа вярват във възможността за честен политически процес край Вардара. Средствата за въздействие на местната опозиция са ограничени и се свеждат главно до уличен натиск, на какъвто сме свидетели в момента. Въпросът е доколко и докъде е склонен Западът да търпи управниците в Скопие? Върховният представител на Европейския съюз по външната политика Федерика Могерини отбеляза, че амнистията, дадена от Иванов, рискува да "подкопае многогодишни усилия в страната и с помощта на международната общност за укрепване на върховенството на закона". Йоханес Хан коментира, че ситуацията "видимо се влошава" и действията на президента са противни на "разбирането за върховенство на закона". А говорителят на Държавния департамент на САЩ Джон Кърби направи изявление, в което се казва, че решението на Георге Иванов "ще защити корумпираните длъжностни лица и ще лиши от справедливост хората в Македония".
Дали обаче това е достатъчно, питат се недоволстващите? Политическият коментатор от "Дойче Веле" Борис Георгиевски смята, че единственият начин да се въздейства на местните политици е чрез метода на "моркова и тоягата". Досега твърде дълго Западът ги е хранил с моркови и е крайно време да посегне към тоягата. Тя би могла да включва например персонални санкции спрямо водещи политици и дори заплаха за международна изолация на държавата. Само че в САЩ е година на избори, а Европа е разкъсана от вътрешни проблеми, така че откриването на "нов фронт" в Македония с всички рискове от дестабилизация на региона е малко вероятно. Получава се така, че геополитическите интереси на Брюксел и Вашингтон всъщност работят в полза на управляващите край Вардара. Както посочва политологът Бесник Пула в коментара си за "Форин полиси", местните политици са си изработили умението бързо да откликват и на най-спешните искания на западните страни и това умение е ценено по-високо от успехите в дългия и бавен процес на демократични и правосъдни реформи. Още повече че в дадения момент бежанската криза превърна Македония във важна гранична зона, която спира потока от мигранти, запътили се към сърцето на Европа.
