Бившият вътрешен министър Цветан Цветанов няма да плати и лев заради всичките дела срещу държавата в Страсбург, в чиито "основен герой" се превърна и той – заради недопустимите медийни присъди по висящи полицейски разследвания, които издаваше, докато ръководеше МВР.
Това стана ясно след заседанието на Министерския съвет в сряда (20 април), на което бе решено българският данъкоплатец да плати общо 73 650 евро, или над 147 000 лв. по четири дела, по които държавата бе осъдена в Страсбург заради недопустимо полицейско насилие, калпаво правосъдие и лоши условия в затворите. По едно от тези дела съдът в прав текст е посочил бившия министър на вътрешните работи Цветан Цветанов като "нарушител" на презумпцията за невиновност заради непремерените му изявления пред медиите. Но Министерският съвет безропотно отказа въобще да повдигне този въпрос. И просто прехвърли сметката на гърба на всички българи.
Става дума за делото на варненеца Даниел Славов (Дидо Дънката) и семейството му, което те спечелиха срещу България в края на 2015 година. Съдът в Страсбург осъди държавата да плати 40 000 евро обезщетение на Славови заедно с разноските по процеса. Славов бе задържан на 31 март 2010 г. в 6 ч. сутринта, след като маскирани и въоръжени полицейски служители нахлули в семейното жилище и разбудили всички, включително и децата. Операцията, придобила кодовото наименование "Медузите", всъщност бе свързана с разследване на злоупотреба с власт и отклоняване на публични парични средства. По тази "разработка" бяха задържани както Дидо Дънката, така и тогавашният шеф на Варненския общински съвет Борислав Гуцанов. Операцията бе шумно отразявана из медиите, но единственият резултат от нея после се оказаха делата, с които "обвиняемите" Гуцанов и Славов осъдиха държавата.
И в двете дела впрочем съдът в Страсбург еднозначно посочи, че човешките права и презумпцията за невиновност на Гуцанов и Славов са били нарушени. Но най-фрапиращата констатация засягаше медийните изяви на Цветанов: "Съдът установи също, че презумпцията за невиновност е нарушена от публичните изявления на министъра на вътрешните работи (Цветан Цветанов) и на районния прокурор. ЕСПЧ обърна специално внимание на това, че публикуваното в местния вестник интервю на министъра на вътрешните работи е направено непосредствено преди произнасянето на съда относно мярката за неотклонение на Славов…", пише в решението по делото на Славов. Впрочем почти аналогични бяха констатациите и в делото на Гуцанов срещу България.
Дотук България е осъдена вече шест пъти в Страсбург заради едни от "най-знаковите" полицейски операции от времето на Цветанов, а във всичките решения неговите изявления пред медиите бяха сочени като недопустимо нарушение на презумпцията за невиновност. Безспорно най-фрапиращ беше случаят от 31 март тази година, когато само в един-единствен ден Европейският съд по правата на човека се произнесе по три дела, образувани след акцията "Октопод". И осъди държавата да плати 109 700 евро на Пламен и Йордан Стоянови (Дамбовците), Алексей Петров и Антон Петров-Хамстера. След този резил адвокат Михаил Екимджиев съвсем логично попита няма ли най-накрая да се потърси отговорност на Цветанов. Е, отговорът на Министерския съвет вече е ясен.
Другото дело, по което България ще плати обезщетение, е заради полицейска операция, която впрочем също е от времето, в което Цветанов беше начело на МВР. То бе спечелено от Нурай Мюмюн от с. Горно Сахране. През февруари 2012 г. той бе пребит в полицейския участък на Павел баня. Двама цивилни и един униформен го млатили с бухалка, палки и ритници, за да признае за кражба на моторна резачка. После обаче се оказало, че човекът нищо не е крал. А опитът му да осъди полицаите за побоя у нас ударил на камък – ченгетата получили дисциплинарно наказание и по една глоба в полза на държавата, но МВР така и не платило обезщетение на жертвата от техните действия. Така се наложило човекът да дири справедливост в Страсбург. Впрочем най-важното в това решение е констатацията на съда, че за такъв побой от полицаи възможността да им се размине само с административни наказания (глоби) е "непропорционална на деянието".
Останалите две дела са на затворници, осъдени с доживотни присъди, които осъдиха държавата заради нарушения на конвенцията при прилагането на специалния режим на изтърпяване на наказанията и лошите условия в затворите.
Скъпо, по-скъпо, още по-скъпо… правосъдие
Трето поред искане за отпускане на допълнителни финансови "инжекции" внесе Министерството на правосъдието на 20 април. Дотук общата сума на поисканите извън определения годишен бюджет за правосъдието сума достигна до 7 821 408 лева. И то още преди годината да е преполовена.
Всъщност на 15 и 20 април на сайта на министерството последователно бяха публикувани две искания за още пари до Министерския съвет – първото беше за 7 455 000 лв. допълнително. Те са нужни за оборудването на новата сграда на Софийския районен съд, в която ще се преместят наказателните състави и районните прокурори. Парите ще отидат за обзавеждане и оборудване, доставка на техника, компютърно и телекомуникационно оборудване.
Седмица по-късно министерството поиска още 169 780 лв., само че за друго – за изплащане на обезщетенията на пострадалите от мудното правосъдие у нас. Сумата е натрупана само за първите три месеца от тази година след споразумения с хора, за които правосъдието се е оказало ходене по мъките и чиито граждански, наказателни или административни дела са се точили извън приемливите граници на "разумния срок".
По-лошото обаче е, че този вид разход очевидно вече се приема като "постоянен" за бюджета – парите за обезщетенията са предвидени, заделени, стоят и чакат да бъдат дадени. А така и става – на всеки три месеца се пуска справка колко са нужни, след което бюджетът ги превежда. Така беше и през януари тази година, когато МП пак поиска пари за покриване на щетите от "качественото" правораздаване у нас. Тогава обаче сумата беше малко по-висока: 196 625 лева.
Впрочем през изминалата седмица министерството поиска да му бъде разрешено и да направи вътрешно преразпределение на средства в бюджета си. Идеята е да се извадят 1.5 млн. лв. от сметките, предвидени за плащане на разходите на затворите и по изпълнението на наказанията и да се пренасочат към Главна дирекция "Охрана" – за осигуряването на безопасността на съдебните сгради, назначаването на още персонал и "уравняването" на възнагражденията им с тези на служителите в затворите. Само дето това се случва само два месеца след като бе поискана точно обратната врътка – 3 млн. лв. от бюджета за охрана да се прехвърлят към затворите, за да се ремонтират с тях тоалетните и баните в местата за лишаване от свобода в Белене, Бургас и Сливен.
