Гласуването вече е задължително, окончателно решиха депутатите в четвъртък (21 април) по време на заседанието, на което гледаха на второ четене промените в Изборния кодекс.
В текста бе записано още, че ходенето до урните е изпълнение на гражданския дълг. Промените минаха със 109 гласа "за", 74 "против", а десет народни представители се въздържаха. В полза на редакциите бяха 93 депутати от ГЕРБ, двама от Реформаторския блок, 18 от Патриотичния фронт, седем от "Български демократичен център" и десет от АБВ. Против бе един гербер, 25 депутати от БСП, 27 от ДПС, 13 реформатори, трима от "Българския демократичен център", както и петима независими народни представители.
Най-доволни останаха от Патриотичния фронт, които влязоха в парламента именно с обещанието, да "лекуват болната българска демокрация" с лека "задължителен вот". Хората на Валери Симеонов и Красимир Каракачанов признаха, че с тези мерки целят да намалят тежестта на Движението за права и свободи. По думите им това ще намали още купения, манипулирания и корпоративен вот. ГЕРБ признаха, че подкрепят патриотите, защото са партньори. От ДПС се възпротивиха на идеята и повториха, че според тях тя е противоконституционна. Депутатите на движението изразиха задоволство, че със закон парламентът опитва да намали тежестта му, защото се виждало, че то било силно и стабилно. Найден Зеленогорски от Реформаторския блок коментира, че задължителното гласуване било все едно да се накара всеки човек да свири на пияно – накрая резултатът нямало да се хареса на много хора.
Това че гласуването става задължително обаче, все още не означава нищо, защото последици почти няма да има. Или поне такива до момента са публичните договорки между партиите, направени на парламентарната правна комисия. Там се постигна компромисен вариант българите зад граница, тези със здравословен проблем и хората над 70-годишна възраст да бъдат освободени от "гражданския си дълг". А наказанието, което се предвижда за негласувалите е, гражданите да бъдат отписвани от избирателните списъци.
Патриотите искаха онези, които не пуснат бюлетина да се наказват с глоба от 50 лв. и спиране на социалните помощи за три месеца на тези, които ги получават. После обаче се отказаха, защото другите партии не бяха склонни да подкрепят подобни наказателни мерки. Затова хората на Симеонов и Каракачанов предложи стимулиращи мерки. Такива може и да има, ако Министерският съвет, който отговаря за провеждането на изборите реши. Но още по-важното е дали то ще бъде подкрепено в пленарната зала.
Депутатите трябва да решат и за друга новост – в бюлетината да има квадратче "Не подкрепям никого". Идеята бе предложена от председателя на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ и бе одобрена от членовете й. После обаче се появиха драмите – за какво ще служи тази възможност? Дали само за статистиката, за да се знае колко души гласуват протестно или и за друго. Като например тези гласове да се броят за действителни, което означава, че ще се броят при формирането на четирипроцентната скала за влизане в парламента. Което на практика означава, че колкото повече хора гласуват срещу всички, толкова повече ще се вдига прагът за попадане в Народното събрание. А това ще затрудни по-малките партии и ще е в помощ на по-големите като ГЕРБ, БСП и ДПС. Крайното решение ще бъде взето в пленарната зала следващата седмица.
Народното събрание обаче изненадващо реши да не бъде създаван 32-и избирателен район "Чужбина". Решението бе шокиращо, след като преди това в комисията то бе одобрено. Това означава, че българите зад граница ще продължат да гласуват само за партии, но не и за конкретна листа. Така те ще бъдат лишени от правото си да гласуват преференциално. Това обаче ще обслужи най-много ДПС, тъй като почти половината от гласовете зад граница са именно за партията на Ахмед Доган.
Народните представители взеха и друго решение – референдумите да се провеждат самостоятелно и да не могат да се съчетават с избори. С това депутатите се отказаха от собственото си решение, което взеха през юли миналата година. Тогава промениха Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление като приеха обществените допитвания да се провеждат с изборите като мотивът бе, че ще се спестят пари и ще има повече избиратели. Сега обаче се отказаха, тъй като кампанията за изборите "потопявала" темата на който и да е референдум.
