След 15-часово заседание, около полунощ във вторник (26 април), депутатите приеха едни от най-спорните промени в Изборния кодекс – закон, който е не по-малко важен от този за държавния бюджет. Те утвърдиха задължителното гласуване със санкцията отписване от избирателните списъци при непускане на бюлетина без уважителни причини на два вота от един и същи вид. Този текст предизвика много спорове, но в крайна сметка беше приет така, както политическите сили се бяха договорили с премиера на спешна сбирка рано сутринта същия ден. Така просто се увеличава срокът, в който гражданинът има време да размисли и да реши дали ще ходи за гъби, или ще упражнява задължителното си право на глас. Защото задължителното гласуване вече е прието и си остава, ако не падне в Конституционния съд.
На двучасовата среща между Бойко Борисов и лидерите на партиите, подкрепящи правителството, бяха омекотени още няколко от препъникамъните в кодекса, които изостриха до кресчендо отношенията в коалицията. АБВ заплаши с напускане, а Реформаторите заговориха за бойкот. И въпреки че острите ръбове бяха позагладени, изборният закон си остана все така нефелен.
В сряда (27 април), недоспали и изморени, отново на многочасово заседание депутатите взеха и друго важно решение – в бюлетината да има квадратче „не подкрепям никого“. Основният спор тук беше дали тези бюлетини да се броят за действителни и да участват при формирането на 4-процентния праг за влизане в парламента, тъй като го изкривяват и вдигат на около 5.5 процента. В крайна сметка беше прието соломоновско решение. Реформаторът Петър Славов обясни, че тези гласове ще се отбелязват като действителни, но ще се вписват в отделна графа и няма да влизат в базата, която ще се използва за определяне на бариерата. С други думи, ще се вземат само за сведение колко българи са дали протестен вот и смятат, че „всички са маскари“. Така те няма да се преразпределят в общия кюп и да отиват за омразните партии.
"По-добре би било броят на депутатските места, които съответстват на вота "не гласувам за никого", да остават незаети. Това би било наказание към партиите", каза Янаки Стоилов, обяснявайки отрицателния си вот. „Изборите не са за социологическо проучване“, възроптаха социалистите, които бяха против допускането на протестната опция.
Независимият Велизар Енчев възрази срещу начина, по който се води заседанието по приемането на Изборния кодекс и обяви, че ако е имал възможност да го направи, би предложил, когато 50% плюс един от избирателите са попълнили квадратчето "не гласувам за никого", вотът да се отменя и да се насрочва отново за след 90 дни. Енчев припомни, че в съседна Сърбия са отменяни два последователни избора, защото до урните са се явявали под една втора от избирателите.
Партиите от управляващото мнозинство се готвеха да прехвърлят на президента отговорността за провеждането на референдумите. Това стана, след като премиерът Борисов се втурна в парламента да гаси поредния коалиционен пожар заради промените в Изборния кодекс. Партньорите в управлението се опитаха да си измият ръцете като Пилат Понтийски и обявиха пред журналисти, че в преходните и заключителните разпоредби ще запишат, че държавният глава решава дали едно допитване да се провежда едновременно с някакви избори, или не. Така беше замазан един от спорните въпроси между тях и прехвърлиха проблема от болната глава на здравата. Плевнелиев щеше да носи отговорността за референдума, иницииран от шоумена Слави Трифонов, дали да е с вота за държавен глава, или отделно през лятото. А евентуалното обществено недоволство щеше да се изсипе върху него, което сякаш устройва парламентарно представените партии.
Но в пленарната зала в четвъртък, 28 април, се случи друго. Депутатите първо отхвърлиха приетото в правната комисия предложение на БСП допитванията да се провеждат на различна дата от тази на изборите. А след намесата на председателя на парламента Цецка Цачева те запазиха сегашния режим за произвеждане на референдумите, тоест националните допитвания ще се провеждат заедно с избори, ако съответните подписки за тях са събрани в година с национален вот. Което може да се смята за победа на екипа на Слави и техните съмишленици.
Протестите на българите зад граница заради отпадналия район „Чужбина“ и възможността секциите да са само в дипломатическите мисии очевидно стреснаха премиера. Но недостатъчно. Тъй като на срещата стремежът бе да се удовлетворят по-малко от исканията на всички в коалицията, а не интересът на българските граждани, независимо дали са в страната или извън нея.
Борисов, разбира се, отдавна е забравил, че лично обеща на емигрантите ни в Лондон да има район „Чужбина“. (За него услужливата памет не е проблем. Но такъв последно няма да има.) Очевидно това устройва всички без представителите на ДСБ и Гражданския съвет от Реформаторския блок. Радан Кънев отказа да участва в съвещанието, тъй като партията му е в опозиция на правителството. Остана и решението избирателните секции да се намират само в посолствата и консулствата. В преходните и заключителните разпоредби е открехната една вратичка – там трябваше да пише, че по изключение може да се откриват допълнително до 50 места за гласуване и другаде извън дипломатическите представителства. Патриотите обаче успяха да извият ръцете на останалите партньори и да се наложат. И в крайна сметка депутатите записаха, че в страните членки на ЕС броят на избирателните секции няма да има ограничения. Но в държавите извън него ще може да се разкриват допълнителни места за гласуване само в населени места с население над 1 млн. души, в които няма дипломатическо или консулско представителство. Друго условие е поне 100 граждани от тези населени места да са подали заявления. Освен това в тези градове ще може да има само по една секция. Така и реформаторското агне е цяло, и патриотичният вълк е сит, тъй като на територията на Турция вече няма да може да има над 130 секции, а евентуално само пет. Засега най-потърпевши са ДПС, но най-вероятно те ще сезират всички възможни правозащитни органи за дискриминация, а и Конституционният съд вероятно ще се произнесе. Йордан Цонев предупреди „като българин”, че българите в чужбина ще потърсят правата си по друг начин. Всъщност най-скандалните изменения в Изборния кодекс са продукт именно на НФСБ и ВМРО.
ГЕРБ направи своята част от компромиса, като се съгласи предизборната кампания да остане 30 дни, а не както се прие в правната комисия да се скъси на 21. Тя може да бъде и по-кратка, но по преценка на съответната формация, обясни по-късно Цветан Цветанов. Запазва се и числеността на инициативните комитети. Освен това ЦИК ще обявява края на изборния ден в 21, вместо в 20 часа, а началото на гласуването ще е в 7, вместо в 6 часа.
Беше даден заден ход и за забраната на местните коалиции. „Ще се даде възможност да се регистрира местна коалиция, като се изброяват партиите, които подкрепят и формират тази местна коалиция, без да се изписва наименованието, както досега беше практиката. Това е формата и начинът да знаем кои са партиите, които формират тази местна коалиция, но да ограничим възможността за тези корпоративни коалиции, които се създават на местно ниво”, коментира още Цветанов.
Малката победа на Реформаторите пък е, че се е постигнало и споразумение за въвеждане на машинно гласуване в не по-малко от 500 секции. В действащия кодекс е записано до 500. Лично Бойко Борисов изрично е поискал да се въведе и експериментално машинно преброяване, за което също настояваха от Реформаторския блок, а шефът на депутатите от ГЕРБ Цветанов обеща, че ще търси вариант.
Парламентът прие също определеният с жребий от ЦИК пореден номер в бюлетините на партиите и коалициите да е еднакъв за цялата страна и за гласуването извън нея. Депутатите вдигнаха преференциалния праг за кандидатите за общински съветници. Предпочитанията ще са валидни, ако броят на гласовете, получени за кандидата, е не по-малко от 7 на сто от гласовете, подадени за кандидатската листа. Съгласно досега действащия текст броят на гласовете, получени за кандидата, също трябваше да не е по-малко от 7% от гласовете, но от общинската избирателна квота.
В късния следобед в сряда ДПС демонстративно напусна пленарната зала в знак на протест, че всички техни идеи са отхвърлени от правната комисия и никой не им позволява да ги разискват в пленарната зала. Управляващите непрекъснато предлагали прекратяване на дебатите и преминаване към гласуване. Хората на Доган ги обвиниха в претупване на закона, който е на второ четене. Рамадан Аталай предупреди от трибуната, че "когато управляващите се държат така нагло, а някои безпардонно като Патриотичния фронт, това води до предсрочни парламентарни избори, след които тези нагли хора повече никой не ги вижда в парламента".
"Това е петият вариант на Изборен кодекс от 2011 г. насам, което е твърде много. Това води до нестабилност. Създават се и много нови проблеми", коментира политологът Димитър Димитров през седмицата. И нека да добавим, че всеки следващ вариант е по-лош и недомислен от предишния.
Майчиният език – за пореден път „ябълка на раздора“
Сценката с разправията за агитацията на майчин език се разиграва всеки път, когато по някакъв повод се стигне до този въпрос. От ДПС, а сега вече и ДОСТ прекрасно знаят, че искането им за агитиране на турски с преводач няма да мине, но са длъжни да изпълнят номера си за загрявка на електората. В сегашния случай и опонентът си струва да бъде подразнен – именно кибритлиите патриоти.
По традиция от Движението и новата формация на Местан пак повдигнаха въпроса, а от Патриотичния фронт скочиха като лъвове. Караницата в един момент се пренесе от трибуната сред седящите в залата. Димитър Байрактаров се приближи до групата на ДПС и се заяде с ексфинансовия министър Петър Чобанов, питайки го дали знае турски и иска ли преводач. Друг депутат, Мустафа Ахмед, явно му отговори с грубости. Байрактаров се почувства обиден и се засили към него. Двамата за малко не стигнаха до ръкопашна схватка, но колеги на патриота го спряха. От мястото си в президиума слезе дори заместник-председателят на парламента Красимир Каракачанов.
В това време реши да се изяви и атакистът Илиан Тодоров, който се разкрещя от трибуната, че ДПС трябвало да си ходят в Турция.
Депесарите пък започнаха да блъскат яростно по банките. Новият председател на партията Мустафа Карадайъ поиска да отговори, като махаше яростно депутатската си карта. Председателстващият заседанието Димитър Главчев обаче реши да потуши напрежението, като прекрати заседанието и даде 15 минути почивка. По-късно Байрактаров се оплака в кулоарите, че е обиждан. От негов колега от НФСБ се разбра, че обидата е била „боклук“.
