Министерството на регионалното развитие имаше една основополагаща роля за прилагането на базисен модел, който е в основата на нисколихвеното кредитиране при осъществяването на инвестиции с голяма обществена полза и висок социален ефект. Точно този тип проекти нямаха подходящ достъп до финансиране. Такова финансиране изисква по-специфични условия, защото в случая се отнася до изпълнението на инвестиционни проекти, които при нормално банково финансиране със стандартните лихвени нива не могат да бъдат осъществени поради доста ниската си норма на възвръщаемост. Освен това откупуването на вложението става за доста дълъг период от време, достигайки понякога до 20 години. Ето защо при обсъждането на възможността за създаването на модел, по който да се използват европейски средства за такъв тип проекти, се говореше държавата да не предоставя публичната част от финансирането за тях по безвъзмезден начин, а да се търси вариант тези инвестиции да генерират доход за дълъг срок. Европейският съюз ни даде възможност да създадем инструменти, които да позволяват подобни инвестиции да се финансират при ниски лихви. Така се генерира доход, който да се реинвестира в нови начинания. Ние сме свикнали с един модел, при който разполагаме с 3 млрд. лв. по програмата "Регионално развитие". Инвестираме ги в определена вътрешна инфраструктура и за получателите остава да осигурят средствата за поддръжка и управление, които също имат своя критичен фактор при всяка една инвестиция.
След като бяха отчетени всички ползи и всички предизвикателства в стремежа една инвестиция не само да бъде реализирана, но и да е устойчива във времето, се създаде и инструментът "Джесика". Чрез него през първия програмен период успяхме да направим изключително полезни инвестиции. Тогава вложихме общо 66 млн. лв. и постигнахме ливъридж (б.ред. -усилване на ефекта) около три пъти за всяка една от инвестициите. За новия програмен период разполагаме с 370 млн. лв., които на същия принцип, но с различни модели, ще можем да предоставим под формата на нисколихвени кредити и гаранции за инвестиционни проекти с висока обществена полза и социален ефект. Изискванията към проектите, които можем да подкрепим по тази програма, са да генерират приходи, да са с ниска норма на възвръщаемост и по своята същност да не могат да бъдат финансирани от банковия пазар при предлаганите от него нормални кредитни условия. В този смисъл се изгради модел, в който всяка банка и инвестиционен посредник могат да намерят своето място, стига да са готови да работят с подобен вид инвестиции, спазвайки условията на европейското финансиране.
Досега успяхме да подкрепим 36 предложения на стойност над 180 млн. лв., като вложихме в тях 60 млн. лева. Сред тях е инвестицията на Женския пазар за 3 млн. лв., рехабилитацията на индустриалната зона "Русе" за над 30 млн. лв., две инвестиции в спортна инфраструктура и вложенията в тържищата. По отношение на новия програмен период сменихме модела и фокуса за инвестиране. Ако преди използвахме опита на европейските финансови институции – в нашия случай Европейската инвестиционна банка, сега създадохме "Фонд на фондовете". Това е държавно търговско дружество, в което влизат средствата на четири оперативни програми и по този начин можем да осъществим едни по интегрирани инвестиции – става дума за над 1.5 млрд. лева. Предстои да бъдат избрани и 16 посредници – банки, инвестиционни посредници или комбинация от две. Тези посредници ще ги използваме като фондове, които ще инвестират парите от програмите в различни проекти. Изискванията към тях са да бъдат избирани съгласно новия Закон за обществените поръчки. Както и да имат изградена вътрешна система за контрол, което няма да е проблем при регулациите по отношение на банковия сектор. Необходимо е също посредниците да имат устойчивост, тъй като фондовете, които ще управляват, ще съществуват над двадесет години.
Колкото до обществените поръчки за набирането им, тепърва предстои те да бъдат обявени. За фонда "Региони в растеж" това вероятно ще стане до края на годината. В рамките на този фонд ще има три градски фонда – за София, за Северна България и за Южна България. Специфичното за тях е, че те ще могат да влагат своите ресурси не само в публични проекти, но основният им фокус ще е публично-частното партньорство. Предложенията, които могат да бъдат финансирани от едни такива фондове, е необходимо да са свързани с мерките за енергийна ефективност, с инвестиране в градска среда, в градския транспорт, в спортна инфраструктура, в културната инфраструктура и в туризма. Ограничения за размера на помощта няма да има. Изискванията към фондмениджърите ще са да съобразят инвестициите, които ще подкрепят, с интегрирания план за възстановяване и развитие на всеки един от 39-те града, попадащи в двата региона – Северен и Южен.
