Група от 15 депутати от ДПС са внесли законопроект за изменения в един от основните закони в държавата – Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Мотивът им е твърде странен: че бабите на село нямат компютър и интернет.
Точно този впечатляващ мотив ни накара да се зачетем какво всъщност се предлага. И се оказа, че на първо място законопроектът предвижда да се въведе една своеобразна форма на задължителност на препоръките на Съвета на Европа. А това е твърде сериозно предложение, за да се мотивира само с липсата на интернет при нечия баба.
Освен това се залага задължение на администрацията да се въздържа от действия, които "биха били в противоречие с принципите на Европейския съд за правата на човека и Съвета на Европа". Но безспорно най-важни са двете нови основания за оспорване на административните актове, включени в чл.146 от АПК. И те са: "неспазване на установената практика в ЕС" и "неспазване и несъобразяване с принципите и препоръките на Съвета на Европа". Какво точно се има предвид с последните две формулировки само Господ и вносителите биха могли да пояснят (може би). Също и какво е общото им с компютъра на баба.
Законопроектът обаче е учебникарски пример за това как не трябва да изглежда едно такова предложение. Защото той не отговаря почти на нито едно от изискванията на Закона за нормативните актове, които са задължителни: на първо място да има мотиви, които да обясняват какво налага предлаганите промени. Да не говорим за "екстри" като финансова обосновка, прогноза за очакваните резултати от промяната в закона и анализ за съответствието му с правото на Европейския съюз.
Най-фрапираща е фактическата липса на мотиви към повечето от предлаганите промени. Публикуваме ги изцяло. При това умишлено е запазен автентичният им правопис: "Много честа практика е възрастни хора, хора в напреднала възраст да стават обект на прилагане на АПК и в някои случаи такива хора да губят дела само заради това, че не са разбрали кога са получили уведомление, призовка или са пропуснали да си подадат жалбата в срок. Основно заради това, че нямат компютър вкъщи, нямат интернет или не могат да си позволят да платят на адвокат да направи това. Имайки предвид тези факти, считаме така предложените промени от нас за необходими".
Предложението на групата депутати за промени в АПК впрочем далеч не е най-лошото, което е внасяно в пленарната зала. Но то е поредният повод да зададем въпроса: след като вече бяха приети промени в Закона за нормативните актове, които целят да се "дисциплинират" министерствата и да бъдат принудени да си подготвят законопроектите в изряден вид, кога това ще стане задължение и на депутатите? И не е ли вече време да бъде възстановен консултативният съвет по законодателство, който съществуваше допреди първото правителство на ГЕРБ? В него влизаха професори и доценти по право, които консултираха депутатите и не допускаха в пленарната зала да се внасят откровени безумия – макар че и тогава някои успяваха да се "промъкнат". През 2013 г. съветът бе възстановен, а професор Огнян Герджиков бе определен за негов председател. Само че той така и не успя да заработи. Правителството падна, след това дойде второто правителство на ГЕРБ и темата за юридическото приличие на всевъзможните законодателни "депутатски хрумки" отново бе забравена.
