Хаотични, недообмислени, опасни – това са най-честите определения, които юристи дадоха за предложените от правосъдното министерство промени в Закона за съдебната власт, посветени на дейността на Инспектората на ВСС (ИВСС). А основният страх е, че ако бъдат приети в този вид, институцията лесно може да се превърне в ефикасно средство за натиск и дори за разчистване на неудобни магистрати.
За какво става дума? След промените в конституцията на инспектората беше възложено не само да проверява организацията на работата в органите на съдебната власт, но и да извършва цял списък от проверки на самите съдии, прокурори и следователи: за несъответствия в имуществените им декларации, за почтеност, за конфликт на интереси и за действия, с които са накърнили независимостта или са уронили престижа на съдебната власт.
След тези промени инспекторатът се превърна в една съвършено нова институция, в която ще се съсредоточат твърде много информация и власт. И беше ясно, че ще бъдат огромни щенията (основно на политиците) тя да бъде овладяна и използвана за натиск върху магистратите. Проблемът беше тези щения да бъдат порязани още в зародиш. А това трябваше да стане чрез Закона за съдебната власт (ЗСВ) – от една страна, да запълни с конкретно съдържание новите функции на инспектората, а от друга – да защити независимостта на магистратите пред евентуални опити за злоупотреба с новопридобитата власт.
Всъщност от промените в Закона за съдебната власт се очакваше ясен и достатъчно подробен отговор на няколко въпроса: кой ще върши проверките, по какви сигнали ще започват, каква ще е процедурата, какви ще са критериите при вземането на решенията и какви ще са последиците от тях. Само че ясните отговори на почти всичките тези въпроси ги няма в проекта на Министерството на правосъдието, който то пусна за обсъждане в навечерието на празниците.
Първият важен въпрос е кой ще извършва тези проверки? Да припомним, че по закон инспекторатът трябва да бъде независима и самостоятелна институция – доколкото това е възможно, разбира се. Защото партиите в Народното събрание избират (или по-скоро спазаряват, както се случва напоследък) главния инспектор и десетимата инспектори в институцията. А Висшият съдебен съвет определя бюджета на ведомството. Само че се оказва, че кадровият проблем на ведомството далеч не се изчерпва с избора на висшите му представители. С не по-малка сила се появи и въпросът кои ще са експертите, които ще работят там и които всъщност ще вършат огромната част от проверките.
По общото правило за състава на съдебната администрация досега експертите в Инспектората се избираха с конкурс. Само че с промените в ЗСВ се въвежда нов подход: да се направи автоматично "преливане" на служители от отдела на Сметната палата, който досега проверяваше имуществените декларации на властта, и от комисията за конфискация.
Дори не си струва да се спираме подробно върху безумната идея те да бъдат проверявани чрез полиграф – така наречения детектор на лъжата. Просто защото това е един уред и резултатите от изследването с него нямат никаква стойност и не могат да се ползват никъде. Но пък задължително трябва да отбележим, че замисленото "преливане" не само ще става без какъвто и да било конкурс, а на всичко отгоре в закона изрично е записано, че тези кадри ще са икономисти или "с друго подходящо образование" – т.е. дори не е задължително хората, които ще проверяват магистрати, да са юристи, колкото и абсурдно да звучи това.
Вторият съществен проблем е законодателният хаос около новите правомощия на инспектората. На първо място, отделните нарушения не са ясно дефинирани. Така например проверката за независимост на магистратите е определена като "проверка, която има за цел да установи дали при изпълнение на служебните си задължения лицето се поддава на натиск, заплахи, стимули, преки или косвени влияния от представители на която и да е друга власт – публична или частна, вътрешна или външна за съдебната система". Проверката за действия, които накърняват престижа на съдебната власт, пък "има за цел да установи дали поведението на лицето е в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие".
До какво водят подобни безумни и нищо незначещи формулировки се вижда ясно по резултатите, които отчита комисията за конфликт на интереси: от стотици преписки, сигнали и жалби годишно излизат едва по три-четири доказани нарушения. Защо? Защото и там обяснението в закона за това що е конфликт на интереси е толкова обтекаемо, че на практика почти никога да не може да бъде категорично установен. И то в държава, която през ден се тресе от скандали за нагласени търгове и за раздадени под масата обществени поръчки.
Освен това от внесените промени се вижда, че от инспектората се очаква едва ли не да изземе правомощията на касационните инстанции, като започне проверки не само по въпросите, свързани с организацията на делата – срокове за произнасяне, насрочване и прочие, а вече и по същество: като прави преценка по "прилагане на закона в съответствие със задължителната практика на върховните съдилища", "противоречиво прилагане на закона по сходни дела" и за "качеството на изложението и на правната обосновка". Само че преценката за качеството на съдийското или прокурорското "изложение" въобще не е работа на ИВСС – затова си има три съдебни инстанции, те това работят.
Но и това не е всичко. Законопроектът тихомълком въвежда възможността проверки срещу магистрати да могат да започват и след анонимни сигнали – нещо, което досега винаги е било недопустимо. Нещо повече – от текстовете излиза, че няма пречка такива проверки да се вършат и по висящи дела – т.е. още преди съдията или прокурорът да са приключили с работата си. Но това вече е възможност за оказване на пряк външен натиск върху решаването на споровете. И поражда серия въпроси, които така и не намират отговор в проекта за промените в ЗСВ.
Неясно е какво ще стане с висящото дело, ако започне проверка (например за конфликт на интереси) срещу съдията? Трябва ли да се спре, за да се изчака резултатът от проверката? Ако да – защо тогава такава възможност въобще не е предвидена в закона – не само в този, но и в процесуалните?
Другият вариант е съдията да продължи да гледа делото и да го реши. Тогава обаче възниква следващ въпрос: ами ако все пак се окаже, че той е сгазил лука, какво ще е това решение – валидно и допустимо или просто никакво? Третият вариант е този съдия да бъде принуден да си направи отвод, а делото да се преразпредели на друг. Само че и такъв "принудителен отвод" заради нечий анонимен донос в закона също не е предвиден.
Е, има и четвърти вариант: съдията просто да реши да махне целия този ужас от главата си и да приеме да реши делото така, както "трябва" и както се иска от него. Особено ако натискът е в полза на кмет, министър, политически лидер или някой друг "фактор" в държавата.
Хайде сега пак да преповторим с какво разполагаме: с политически "спазарени" инспектори, "прелети" (без конкурс) и от други административни структури експерти. С разширени правомощия – включително и за разкриване на данъчна и банкова тайна. С възможност за образуване на проверки по анонимки. И с опасност от натиск по висящи дела, плюс заплаха от санкции за неясно формулирани нарушения…
Това ли ще е "съдийската независимост"?!
Инспекторатът се вдигна "на нож"
Всичките тези въпроси бяха зададени и от Инспектората на ВСС, който в началото на миналата седмица изпрати до Министерството на правосъдието безпрецедентно остро становище, в което разкритикува почти всички нововъведения в проектозакона за промени в ЗСВ, свързани с неговата дейност.
ИВСС поставя ребром въпроса за начина, по който се определя бюджетът му – от ВСС, което по никакъв начин не гарантира независимостта на инспектората.
Предложението инспекторите да бъдат атестирани от колегиите във ВСС пък се определя като "непочиващо на правна логика" и навяващо опасения, че по този начин също ще се създаде механизъм за влияние върху инспекторите.
Инспекторатът възразява и срещу обема на проверките по имуществените декларации на магистратите, който им се възлага със закона. От становището става ясно, че те могат да се нагърбят с това, което и досега правеше Сметната палата – да сверяват декларациите, попълнени от магистратите, с данните, които има при данъчните, в общините и другите регистри. Но да се установява дали декларираното съответства на реалното имуществено състояние – просто няма начин. "С тази задача не се справят дори специализираните органи като НАП, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, финансовото разузнаване и ДАНС. А за ИВСС, който е администратитвен орган с общи контролно-установителни функции, задачата може да се окаже почти невъзможна", признават инспекторите.
Дали становището на Инспектората ще бъде взето предвид ще видим на 16 май, когато предстои проектът ще бъде разгледан от Съвета за съдебна реформа.
