Ниските цени на нефта принуждават арабските държави, чието благосъстояние зависи от продажбите на черното злато, да преразгледат начина си на живот и работа. Всичко, което по-рано се възприемаше като даденост – добре платена приятна работа, липсата на необходимост да се взимат кредити, скъпоструващите почивки и шопинг са заменени от нови антикризисни мерки. Иначе казано, арабските управници са принудени да прибягват до методи, които са добре познати в западните държави – да търсят средства на външните пазари, да намаляват разходите и субсидиите, да повишават данъците. Това предизвиква негативните реакции и на обикновените граждани, които все по-трудно си намират работа и средства за преживяване, и на бизнесмените, чиито разходи се повишиха рязко.
Само допреди няколко години не можеше да става и дума за икономии. Арабите харчеха спечелените петродолари, строейки изкуствени острови и небостъргачи, летища и морски пристанища, които превърнаха региона във финансов, банков и транспортен хъб. Пари се инвестираха и за намаляване до минимум на общественото недоволство, разпространило се в Близкия изток след „арабската пролет“. Ниските цени на нефта обаче сега изискват решителни действия от монархиите за коренно обновяване на икономическия модел. Днешният период може да се определи като време на самоограничения, необходими за дългосрочната стабилност, смята основателят на консултантската фирма Cornestone Global Associates Ганем Нусейбе: "Задачата е да се извършат балансирани промени, като убедим населението, че всички сегашни лишения ще ни позволят да постигнем по-добро бъдеще".
Така или иначе, на този етап местните жители се сблъскват най-вече с негативните последици от обновяването на икономическия модел. В края на април кралят на Саудитска Арабия изпрати в оставка министъра на водните ресурси и електроснабдяването Абдул ал Хусейн заради рязкото повишаване на тарифите на водата. До поскъпването на тока и на водата се стигна, след като правителството съкрати субсидиите за тях. В Катар стойността на горивата също започва да се определя по нов начин – от май тя ще се променя всеки месец в зависимост от ситуацията на световния пазар на нефт, регионалните цени, нивото на производството на петрол и на разходите за него. За пръв път от 33 години насам се вдигат цените на енергоносителите и за населението в Кралство Бахрейн.
Според социолозите арабите не са готови за такива кардинални промени като повишаване на цените и орязване на социалните разходи. В Кувейт например няколко хиляди служители от енергийния сектор стачкуваха в продължение на четири дни заради намалените заплати и съкратените обезщетения. Недоволни са и младите. Резултатите от анкета на ASDA'A Burson-Marsteller показват, че по-голямата част от 3.5 хил. жители от 16 арабски страни на възраст от 18 до 24 години не искат намаляване или спиране на субсидиите, а около половината са на мнение, че всяко по-нататъшно повишаване на цените трябва да се разпростира само върху чужденците.
По данни на кувейтската инвестиционна компания Markaz през 2015-2016-а съвкупният дефицит на членките на Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив (Бахрейн, Катар, Кувейт, ОАЕ, Оман и Саудитска Арабия) може да достигне 318 млрд. долара. Емирството Шарджа вече изпитва недостиг от почти 1 млрд. долара, или 4.3%, и според рейтинговата агенция Moody's през 2017-а той ще се увеличи над три пъти до 15 процента. За да се покрият подобни дефицити, арабите ще са принудени да прибягнат до международните пазари за кредити. По прогнози на Markaz към 2020-а шестте страни от Персийския залив ще вземат общо между 285 млрд. и 390 млрд. долара заеми.
Основните трудности на сегашната криза ще легнат върху плещите на младите хора до 30-годишна възраст, които са повече от половината население на близкоизточните монархии. Заплатите на държавните служители не се повишават и не се търсят нови кадри. Министерствата в Оман не планират наемането на сътрудници през тази година. При днешното ниво на държавните заплати е трудно да свържеш двата края, твърди чиновник от Кувейт, който живее с родителите си, защото не може да си позволи жилище под наем. По думите му „златните години, когато почивахме в Европа и мнозина имаха по две къщи, отдавна отминаха“.
Впрочем ниските цени на петрола могат да се окажат неочаквано щастие за арабите, смята кувейтската предприемачка Любна Саиф Абас. "Повечето държавни длъжности са свързани с канцеларщина, от която икономиката всъщност няма нужда – казва тя. – Това е просто начин държавата да плаща на гражданите.“ Новата реалност може да принуди местните жители да станат по-продуктивни, амбициозни и трудолюбиви, натрупвайки опит в "истинската“ работа.
