Истерията, която избухна в редиците на управляващата коалиция, след като АБВ я напусна, е ясен индикатор за две неща. Първо, че е настъпила промяна на политическата ситуация в страната и предстои прекрояване на политическото пространство. И второ, че от години на хоризонта се появи политическа алтернатива извън Бойко Борисов и ГЕРБ. Всъщност това е новото, което предизвиква такъв страх у сега управляващото дясно популистко мнозинство и правителството. Безалтернативността на Борисов е поставена под въпрос и тази мантра вече няма да може да бъде използвана за обработка и плашене на българските граждани особено преди избори.
Обръщането на палачинката стана в рамките на 2-3 дни – от конгреса на БСП през уикенда и избирането на Корнелия Нинова за лидер на партията до внезапното изтегляне на АБВ от властта и оставката на вицепремиера и социален министър Ивайло Калфин.
Няма съмнение, че формацията на експрезидента Георги Първанов се
препозиционира за предстоящите президентски избори
Опитният играч изчака търпеливо да мине форумът на БСП и моментално направи жест, който да покаже на новия й лидер, че е склонен на разговори и общи действия. А светкавичната оставка на Калфин е директна оферта за обща лява номинация за държавен глава, която би имала добри шансове. Нинова обеща отваряне на партията както към леви формации, така и към синдикални, граждански и браншови организации. Тя отвори вратата на БСП, лидерът на АБВ побърза пръв да застане на прага, защото прекрасно знае, че партията му едва ли ще влезе самостоятелно в следващия парламент.
Втората цел на Първанов е да минимализира негативите от участието на АБВ в дясното управление. Да се завърне в автентичната за формацията му среда, при декларираната си идентичност, защото няма откъде другаде да очаква електорална подкрепа освен от бивши и настоящи членове и симпатизанти на БСП, както и от разочарованите лявомислещи хора.
Този ход на Първанов обаче не е импулсивен, а е мислен отдавна вероятно като резервен, тъй като масовото очакване беше Михаил Миков да запази лидерския си пост и БСП да остане капсулирана и недружелюбна, топяща се формация със затихващи функции. Тогава тактиката на бившия президент може би щеше да бъде друга – да се опита да завземе освобождаващата се ниша в лявото пространство. И нямаше да бърза да напуска властта. При обиграни политици като него винаги има и план Б.
Най-вероятно оттук нататък, макар и с малки предпазливи стъпки, ще се върви към създаването на нещо като ляв блок по подобие на Реформаторския, но с надеждата за повече разум и търпение. И този ляв блок, чийто център и движеща сила ще е БСП, трябва да привлече и други леви и лявоцентристки формации, включително и неполитически. Той ще трябва да се превърне, и то до следващата пролет, в солидна алтернатива на дяснопопулистката ГЕРБ и управлението на Бойко Борисов и реформаторите, като предлага разумни и изпълними решения във всички сфери на държавното управление. Със сигурност бившият президент ще иска да заеме една от лидиращите позиции в това обединение.
След напускането на властта от АБВ пред правителството и подкрепящите го партии в Народното събрание
има два варианта за действие
Първият, по-малко вероятният, е по-нататъшно и по-силно разклащане на управленската коалиция и предсрочни парламентарни избори дори заедно с президентските тази есен.
Втората възможност е закрепване на правителството с плаващи мнозинства, които обаче са като подвижните пясъци – в един момент могат да те издигнат, в друг да те потопят и засипят.
Досега управляващото мнозинство разчиташе на 125 сигурни гласа в парламента след излизането в опозиция на ДСБ и депутатите от Гражданската квота. Сега вече ще има 114 при необходим минимум 121.
Още в деня, в който АБВ се оттегли от управлението (вторник, 10 май) обаче, шефката на парламентарната група на БДЦ Красимира Ковачка заяви безрезервна подкрепа за кабинета. Но тази група е разнородна, състои се от три компонента – хората на бизнесмена Христо Ковачки ("Лидер"), вкараните с листата на "България без цензура", които впоследствие създадоха обединението “Народен съюз”, и единственият депутат, останал верен на Николай Бареков – Мартин Иванов. Така ч е Борисов ще може да разчита от нея на 7-8 сигурни гласа и още 6-7 възможни при различни гласувания.
Изненадващо
в първия работен ден (сряда, 11 май) от лятната сесия на депутатите в парламента се появи водачът на “Атака“ Волен Сидеров, който не беше стъпвал там поне от два-три месеца, тъй като беше зает да се споразумява с прокуратурата. Той беше наказан с пробация по четири дела за хулиганство, но явно в този ключов момент за управляващите е решил отново да влезе в политическата игра и да участва в неминуемите пазарлъци. Още повече че тази игра той вече я е играл през първия мандат на Борисов.
Така, ако кабинетът на Пламен Орешарски се крепеше на „златния пръст“ на Сидеров и гласовете на “Атака”, то второто правителство на Борисов ще трябва да разчита оттук нататък на повече “златни пръсти” – на “Атака” (11 депутати) и БДЦ (14 депутати). Помощ ще дойде и от част от независимите депутати, включително и шестимата на Лютви Местан.
Прав е Бойко Борисов, че ГЕРБ се гърчи с такива коалиционни партньори. И оттук нататък
още повече ще се гърчи
защото напускането на коалицията от АБВ всъщност е добра новина за Реформаторския блок (проправителственото крило) и Патриотичния фронт, който поомекна с позицията и ултиматумите си за Изборния кодекс. От една страна, сега, с по-малко политически субекти, коалиционното мнозинство ще е по-твърдо. От друга – техният глас ще се чува по-силно, тъй като премиерът ще е принуден да се съобразява с тях. Досега той можеше да лавира – когато един от коалиционните партньори не е съгласен с нещо, се прибягваше към заместващите гласове на ДПС, БДЦ и дори БСП под ръководството на Миков.
Само че след проведената национална конференция на 24 април
партията на Доган започна да се втвърдява
все повече като опозиция, което пролича и от изказването на новия й лидер Мустафа Карадайъ в сряда. “Ако за осигуряването на нужната политическа стабилност трябва да се отиде на избори, то от ДПС сме готови на това”, обяви той. Някои наблюдатели отдават поведението на тази партия на това, че почетният й председател гледа няколко хода напред, т.е. той вече мисли за бъдещото управление на страната, което със сигурност ще е коалиционно, и за мястото на ДПС в него.
С плаващи мнозинства
и спазарени депутатски гласове Бойко Борисов едва ли ще успее да удържи властта до края на мандата. Все по-вероятно е да има предсрочни избори. Друг въпрос е, че само ГЕРБ има изгода и е готова за тях. И донякъде ДПС, тъй като ДОСТ-ът на Местан му нанесе удар, а доколко е силен ще проличи на президентския вот. Все пак партията на Доган е известна със способността си да мобилизира електората си.
При предсрочни избори е твърде вероятно формацията на Борисов отново да получи най-много гласове, но при всички случаи те вече ще са под милион. Освен това в парламента ще влязат по-малко партии, със сигурност няма да са осем. Има вероятност задължителното гласуване да разпилее бюлетините сред множество малки субекти. И тъй като протестните гласове “срещу всички” няма да се включват в изчисляването на бариерата, малко партии ще я прескочат. Така че следващата евентуална коалиция на ГЕРБ може да е по-стабилна. Може да се случи и обратното, разбира се, тъй като на хоризонта се задават още няколко нови политически проекта.
В крайна сметка кога да са предсрочните парламентарни избори ще реши Борисов. Друг въпрос е дали ще уцели най-точния момент.
