Пореден удар срещу адвокатурата нанесоха конкурентните гилдии чрез съдията от Софийския районен съд Иван Георгиев. Магистратът е изпратил т. нар. преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. То е посветено на въпроса съответства ли наредбата за минималните адвокатски възнаграждения на общностното право в областта на конкуренцията. Процедурата се прилага, когато при висящ процес бъде открит спорен въпрос, чието разрешаване зависи от тълкуването на разпоредба на правото на Европейския съюз. В такъв случай националният съдия може да отправи запитването служебно или по искане на някоя страна по делото. След което съдът в Люксембург дава преюдициално заключение и въз основа на него се разрешава конкретният казус.
Георгиев основава питането си на две разглеждани от него дела по т. нар заповедни производства, които са го затруднили незнайно с какво. В единия случай кредиторът е поискал длъжникът да бъде осъден да заплати както дължимите главница и лихви, така и 200 лв. възнаграждение за юрисконсулт, чийто размер по закон е равен на минималния адвокатски хонорар. По другото дело кредиторът наред с главницата и лихвите дължи и разноски, в това число и сумата от 60.00 лв. възнаграждение за адвокат. Тази сума е точно пет пъти по-ниска от минималния размер по наредбата, което нарушава общата забрана адвокатите да работят за по-малко пари от нормативно определените от Висшия адвокатски съвет. Съдия Георгиев напомня, че уговарянето на възнаграждение в по-нисък размер представлява дисциплинарно нарушение по Закона за адвокатурата (ЗА).
Очевидно става въпрос за премерен удар, чиито автори се крият зад въпросния магистрат, а за него се говори, че щял да напуска системата. Проблемът в случая не е в това дали адвокатите поемат работа за по-ниски от минималните хонорари, а дали изобщо трябва да има такива. И въпреки че по закон съдът може да намали до минимума всяко поискано адвокатско възнаграждение, ако противната страна се позове на неговата прекомерност, Георгиев развива пространни доводи в посока на антимонополните правила и принципи. При това личи отдалеч, че са писани на друго място, тъй като няма логика съдия от най-натоварения съд в страната да занимава Съда на Европейския съюз с хонорарите на адвокатурата.
Георгиев не е пропуснал да се позове на решението от април миналата година, с което Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) даде изцяло отрицателно становище за проекта за промени в Закона за адвокатурата. Именно той се превърна в ябълката на раздора заради предвидените в него мерки срещу "сивите зони" в пазара на адвокатски услуги. Срещу проекта се нахвърлиха в общ фронт нотариуси, счетоводители, частни съдебни изпълнители, синдикати и работодатели, в резултат на което законодателната инициатива е блокирана в Народното събрание повече от година.
В запитването си до Евросъда Иван Георгиев признава, че въпросът с минималните размери на адвокатските възнаграждения е бил вече поставян в съда в Люксембург. И евромагистратите са се произнесли, че държавите членки могат да приемат законодателни мерки за одобряване на фиксирана скáла на минималните възнаграждения на базата на предложение, направено от професионалното обединение на адвокатите. Случаят тук обаче бил особен, тъй като държавата не можела да упражни никакъв контрол върху определените минимални цени на адвокатските услуги. Вместо да има решаващата дума по предложенията на адвокатурата, държавата й предоставила правото да определя самостоятелно минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдия Георгиев не коментира обстоятелството, че това става по силата на закон и в изпълнение на конституционно прогласеното самоуправление на професията. Районният магистрат обаче дава "показателния пример" за орязания с тълкувателно решение на Върховния касационен съд минимум на хонорарите през 2013 година. Тогава ВКС отряза забраната при възражение за прекомерност на поискания с разноските хонорар съдът да го намалява под трикратния размер на минимумите по тарифата. Това съответно провокира бърза реакция на Висшия адвокатски съвет, който ги завиши през март 2014 г., компенсирайки частично орязването на доходите. Съдът пък отвърна, като въведе практика масово да уважава възраженията за прекомерност, бъркайки по този начин и в джоба на адвоката, спечелил делото, и в джоба на неговия клиент.
Очевидно на прицел сега е законовото право на адвокатурата да определя сама минималните възнаграждения за услугите си. Това личи ясно дори само от аргумента на съдия Георгиев, че едва няколко месеца след приемането на тълкувателното решение на ВКС висшият орган на адвокатурата е приел изменения в наредбата и по този начин е преодолял последиците на задължителната съдебна практика. Антимонополната атака е обоснована с разпоредбите в Договора за функциониране на Европейския съюз, обявяващи за несъвместими с вътрешния пазар всички споразумения между предприятия и сдружения на предприятия, които биха могли да нарушат конкуренцията при осъществяване на стопанска дейност. Големият спор е обаче дали правозащитната дейност на адвоката е обикновена стопанска дейност и дали адвокатите и техните сдружения следва да бъдат приравнени към предприятията или към сдружения на предприятия.
Наред с въпросите дали разпоредбата за минималните адвокатски хонорари в Закона за адвокатурата противоречи на Договора за функциониране на ЕС и на Гражданския процесуален кодекс съдия Георгиев поставя въпроса и за допуснатата в евродиректива възможност ДДС върху адвокатските хонорари да се приема за част от цената на услугата. Това би включило данъка в крайната стойност на платеното от клиента, намалявайки с 20% дохода на адвоката. Георгиев е повдигнал и темата за правото на юрисконсултите да претендират за правото да получават адвокатско възнаграждение.
Запитването до Съда на ЕС бе квалифицирано в професионалните среди като поръчково. Това личи от факта, че досега нито съдиите са виждали проблем с претендирането на по-ниски от минималните адвокатски хонорари, нито адвокатските колегии са репресирали членовете си по тази линия с дисциплинарни производства. При това в Закона за адвокатурата има изрични хипотези, в които може да бъде предоставяна безплатна правна помощ – на лица, които са материално затруднени или имат право на издръжка, на роднини, близки или на друг юрист.
