Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
В продължение на две седмици пазарите бяха оставени на автопилот и без надзор. Липсата на новини беше основната причина доходността на щатските и на немските държавни облигационни емисии да гравитира в тесни граници от само 5 базисни точки.
Така беше до сряда, когато стана ясно, че на заседанието на управителния съвет на Фед много от членовете са подкрепили вдигането на основната лихва на САЩ още през следващия месец юни.
И пак се заговори за "края на ерата на ниските лихви". Валутите, а също държавните и корпоративните книжа на възникващите пазари се сринаха, защото по-високите лихви, които се очертават ще бъдат допълнително препятствие пред развитието им.
Украинските и турските държавни десетгодишни облигации, емитирани в местна валута, поевтиняха драстично и доходността им се повиши с по 45 и 35 базисни точки, съответно до 9 и 10% на годишна база.
Цените на бразилските, колумбийските и мексиканските държавни ценни книжа също се сринаха и доходността им отлетя нагоре с по 25 до 35 базисни точки. И в момента е съответно 5.7, 4.3 и 3.7% на годишна база.
Книжата на Полша, Чехия, Румъния, както и на другите страни от Централна и Източна Европа, търгувани на международните пазари, паднаха с по 50 евроцента и доходността им се повиши с по 5 базисни точки.
Българските еврооблигации също пострадаха и цените им се понижиха. Емисията с падеж 2035 г. олекна с 40 евроцента само за една нощ. Разбира се, доходността й, която е в обратнопропорционална връзка с цената, се повиши с 30 базисни точки – до 3.62% на годишна база. Точно с 30 евроцента поевтиня другата ни емисия – с падеж 2028 година. Възвръщаемостта й се покачи също с 30 базисни точки и вече се търгува при 2.93% на годишна база. С 25 базисни точки по-високо се договарят и книжата ни с падеж 2027 г. – при 2.62% годишно. Цената на облигациите с падеж през 2024 г. пострада с 20 евроцента, а доходността им се извиси с 25 базисни точки – до 2.31% на годишна база. Нови 20 базисни точки добави към доходността си емисията ни с падеж 2023 г. и достигна 2.05 процента. Излизащите в падеж през 2022 г. книжа могат да се търгуват също при доходност, по-висока с 15 базисни точки, която вече е 1.66 процента.
Търгуваните на вътрешен пазар държавни ценни книжа се движат като че ли по други правила и си живеят свой собствен живот. Много от тях поскъпнаха и доходността им се понижи. Основната движеща сила за тях бяха резултатите от проведения в понеделник аукцион за продажба на държавен дълг със срочност десет години. Сега Министерството на финансите предложи допълнителни книжа с номинална стойност 100 млн. лв., с които трябва да се увеличи обемът на циркулиращите вече в обращение книжа за 200 млн. лв. номинал. Натрупаните излишъци от порядъка на 6 млрд. лв., както и липсата на алтернативи за инвестирането явно е изнервило мнозина и ги принуди част от участниците да наддават по-агресивно. Достигнатата средна продажна цена е с 1.76 лв. по-висока, отколкото бе достигната на аукциона, проведен преди четири месеца. Сега тя е 98.68 лв. за 100 номинал и осигурява доходност от 2.4% на годишна база. За сравнение, в края на януари тя беше 2.59%, т.е. с 19 базисни точки по-висока.
Това е основната причина на вторичния междубанков пазар книжата ни със срочност от три, пет и седем години да се котират с 2 базисни точки по-ниско – съответно срещу 0.5, 1.1 и 1.8% годишно.
Емисионната програма на финансовото ни ведомство за емитиране на държавни ценни книжа е твърде постна тази година. С набраните средства от пласмента на ДЦК се покриват бюджетните дефицити. От началото на годината обаче се отчитат излишъци. Към края на април се очаква той да бъде около 2.4 млрд. лева.
