Вицепремиерът Томислав Дончев и енергийният министър Теменужка Петкова със сигурност са изпитвали смесени чувства по време на церемонията по първата копка на Трансадриатическия газопровод (ТАР), направена през седмицата в Солун. От една страна, бленуваната диверсификация от руския газ вече изглежда съвсем близо. Но от друга, милиарди кубически метри природен газ ще минават покрай България, а при правилно изиграване на картите можеше именно ние да сме печелившите.
За важността на проекта свидетелства и присъствието на събитието на редица високопоставени гости. Домакинът – гръцкият премиер Алексис Ципрас, приветства заместник-председателя на Европейската комисия Марош Шефчович, специалния пратеник на САЩ по енергийните въпроси Амос Хохстийн, премиера на Грузия Гиорги Квирикашвили, първия вицепремиер на Азербайджан Ягуб Еюбов, вицепремиера на Албания Нико Пелеши, турския енергиен министър Берат Албайрак, италианския министър на икономическото развитие Карло Календа и др.
ТАР е последното звено от Южния газов коридор, който трябва да транспортира до европейския пазар азерски газ от находището "Шах Дениз ІІ" в Каспийско море, с доказани запаси от 1.2 трилиона куб. м гориво. Капацитетът му е 10 млрд. куб. м на година, като тръбата от 870 км ще тръгне от турско-гръцката граница и през територията на Гърция и Албания, по дъното на Адриатическо море, ще стига до Южна Италия.
В начинанието ще бъдат инвестирани 5.6 млрд. евро, от които 2.3 млрд. евро са предвидени за гръцкия участък. Той ще е най-дългият – 543 км, около 205 км ще минават през Албания, около 110 км ще е подводният маршрут и само 5 км от тръбата ще са на италианска земя. Най-високата точка на маршрута е в Албания на надморска височина от 1800 м, а най-ниската е на 810 м на дъното на Адриатическо море.
Прогнозите са, че строителството ще отнеме три години и половина. През 2019-а ще започнат подготвителните работи по въвеждането в експлоатация на газопровода, а началото на доставките се планира за 2020-а. Акционери в TAP с по 20% са британската фирма ВР, азерската СОКАР и италианската Snam. Белгийската Fluxys има 19%, испанската Enagas – 16%, а швейцарската AXPO държи 5 на сто.
България ще получава 1 млрд. куб. м азерски газ през бъдещия интерконектор с Гърция. "Газовата връзка е проектирана с технически капацитет от 3 до 5 млрд. куб. м на година, с възможност за по-голямо разширение, включително и над 10 млрд. куб. м, при наличие на търговски интерес и икономическа обосновка. С подписването на окончателното инвестиционно решение в края на 2015-а акционерите в проекта преминаха към реални действия за изграждане на междусистемната връзка. В разработената пътна карта за неговата реализация е предвидено да бъде въведен в търговска експлоатация в средата на 2018-а", заяви в Солун Теменужка Петкова. Алексис Ципрас пък добави, че междусистемната газова връзка с България може да стане "мост" за преноса на природен газ към страните от Югоизточна и Централна Европа. По думите му енергийната карта на Югоизточна Европа ще бъде преначертана и Гърция ще стане енергиен хъб в региона.
