Всички управляващи досега са се погрижили народът да бъде докаран до едно скотско положение да се бори само за насъщния. Това заяви в интервю за "БАНКЕРЪ" кандидатът за президент, бизнесменът Веселин Марешки.
"Аз много харесвам една максима, която определя какво значи да живееш. Да живееш означава да се бориш: робът – за свобода; свободният – за съвършенство", допълва той.
"Когато споделих тази мисъл с една моя по-мъдра приятелка, тя ми каза: българинът още се бори за насъщния, да оцелее, той даже не може да тръгне да се бори за свобода. Тоест по-зле сме и от роба. И за това не е виновен народът, а този, който го поставя в такава ситуация да се бори за насъщния си и да не може да мисли за нищо друго, за нищо възвишено, за никаква промяна, освен за това дали днеска ще има какво да яде", коментира Марешки.
Ето още от интервюто:
Г-н Марешки, защо решихте да се кандидатирате за президент?
– Първо, искам най-накрая да има един нормален президент, който да е представителен и да не кара обикновените граждани да се срамуват. Но основното е: да направим така, че хората в България да живеят добре и да не искат да емигрират. Никой не може да живее добре – колкото и да е богат, ако около него хората не са доволни.
Нали знаете обаче, че няма изгледи да спечелите.
– Не знам кой ви го каза това. Те и във Варна така говореха, когато се кандидатирах за кмет като независим, пък после трепереха до последно… И Бойко Борисов дойде да подкрепя Кирил Йорданов. И накрая – след няколко месеца, го изгониха от ГЕРБ, въпреки че опорочиха изборите, и загубих балотажа. В крайна сметка аз давам шанс на себе си – да гласувам за някой нормален човек, и на нормалните хора – също да имат избор. Иначе те пак няма да отидат да гласуват.
Кога един бизнесмен решава да влезе в политиката или поне да се намеси?
– В случая аз не влизам като бизнесмен. Но когато съм бил бизнесмен и съм се намесвал, е било, когато виждам, че политиците не си гледат политиката, а се опитват да станат бизнесмени. И опорочавайки законите, правят така, че да не може да се развива нормално бизнес в България. Но аз този етап съм го минал в предните си битки.
Сега влизам в политиката като общественик, приключвам с бизнеса. Един човек не може да направи промяната, но аз искам да давам идеите за това, че в България да може да се прави нормална политика и да се работи и живее нормално. С бизнеса с горивата, с лекарствата показах, че това е възможно. Ако българите ми дадат шанс, ще им покажа, че мога да направя така, че в България да се живее по-добре.
Какво искате да кажете с това "приключвам с бизнеса"?
– Това означава, че съм си разпродал дяловете във всички фирми. Не съм аз лицето, нито собственик и управляващ на фирмите. Аз съм идеолог. Както съм идеолог и в политическата борба, в която искаме да се включим, за да покажем нашите качества и възможности за промяна на ситуацията в България.
Не се ли страхувахте за себе си, за живота си, когато направихте дъмпинг на горивата, тъй като засегнахте много големи интереси, които и КЗК не посмя да пипне и да признае, че има картел?
– Не само КЗК, никой не посмя да засегне тези интереси. Това не е дъмпинг, а реална пазарна политика. Такива глупости за дъмпинг и че всеки момент ще фалирам говореха и конкурентите ми в лекарствата. Нито бизнесът ми с лекарства фалира, нито ще фалира този с горивата. Просто показах, че българинът е брутално ограбван в много неща. Той всъщност прекрасно си го знае, затова бяха и протестите. Ние показахме наяве, че това е така. И дадохме на хората реални доводи да продължат да се борят и да търсят правата си.
Имате ли охрана? Не се ли страхувате?
– Не, нямам. Сама виждате. Може би съм единственият, който ходи без охрана. Сигурно се страхувам, но нямам време да мисля за това. Мисля за положителните неща. Моята нагласа, начинът ми на живот е такъв – ако правиш нещо добро за много хора, положителната енергия, която се натрупва в пространството от всички тези хора, които са доволни и отидат на църква да запалят една свещичка за тебе, тя се събира и те пази.
А какво очаквате от референдума, който инициирахте?
– Идеята за референдума е, че българите трябва да се вземат в ръце и да постигнат такива закони, които да защитават техните интереси. И да не допускат възможността други бизнесмени да ги ограбват по този начин. Тоест чрез референдума трябва да принудим държавата да предприема такива законодателни мерки, че максималната надценка във всяка част от веригата в търговията с горива да доведе до максималната цена, но всички да продават под нея, не и над нея. Тоест дори в един момент да се наговорят и да продават на максимални цени, те да бъдат регулирани от държавата. Както е със закона за лекарствата. Там има производител, вносител, дистрибутор, аптека. При горивата е абсолютно същото – има си производители, вносители, дистрибутори на горива, бензиностанции. Да не може дистрибуторът да сложи повече от 5 стотинки надценка примерно. Всичко може да се пресметне, да се види колко са разходите по веригата. И бензиностанцията да не може да сложи повече от 15 стотинки надценка. Но няма как да има 50 или 70 стотинки надценка в бензиностанцията за бързооборотна стока. Това е брутално ограбване.
Все пак въпросите за цената на горивата, на лекарствата или кой колко аптеки да има не са предмет за референдум. Те се решават с други механизми, най-вече пазарни?
– Да, де, но защо тогава го има този начин на ценообразуване при лекарствата? Именно за да не се стигне до злоупотреба. И след като е направено за лекарствата, не виждам защо да не стане и за бензина, и за дизела.
Но това въпрос за всенародно допитване ли е?
– Не, това е въпрос на законодателството. Но след като законодателят не го решава, народът трябва да предизвика вземането на такова решение чрез референдум.
Цялото интервю четете в последния брой на в. "БАНКЕРЪ"
