Когато във въздуха започне да мирише на избори (особено парламентарни), начева и своеобразно преструктуриране на политическото пространство в Народното събрание. „Мъртво вълнение“ и трагикомични драми текат в някои от парламентарните групи още от миналата седмица. Лидерът на НФСБ Валери Симеонов показа, че не пада по-долу от най-близкия си коалиционен партньор в последно време – Бойко Борисов, и е готов да се раздели с всеки от своите, ако играе за себе си и не отчита интереса на партията и лидера.
Депутатите, вкарани в парламента от бившия телевизионен водещ Николай Бареков и бизнесмена Христо Ковачки, пък си поиграха на „иди ми-дойди ми“. След като парламентарната група на БДЦ се разпадна за няколко дни, тя се сглоби отново, постигайки компромис за името си. Но остана вътрешно разделена по оста „Борисов – Първанов“. Хората около д-р Красимира Ковачка подкрепят правителството, а „Народен съюз“ на Румен Йончев и Светлин Танчев води преговори с вече опозиционната АБВ за общи политически действия.
Парламентарната група на Патриотичния фронт намаля с един човек, след като бившата стюардеса Полина Карастоянова я напусна в четвъртък (9 юни). Така патриотите остават 17 на брой, а тя става независим народен представител. Ден по-рано депутатите от НФСБ и ВМРО с единодушно решение свалиха доверието си от нея и я отстраниха от председателското място в медийната комисия заради прокарване на лобистки интереси. Карастоянова освободи и поста си на заместник-председател на Комисията по икономическа политика и туризъм, както и като ръководител на парламентарна делегация.
„Извадили сме я заради сериозни лобистки интереси, лобиране за големи фирми и структури и за злоупотреба с доверието на групата и на избирателите“, обясни в сряда (8 юни) Валери Симеонов единодушното решение на парламентарната група. Той я обвини в лобиране и във връзка със закона за авторското право, в който се записват членове, облагодетелстващи само две организации. „Там има лобистки текстове, подкрепени от нея, които дават възможност само на две организации изцяло да узурпират въпроса с авторските права в страната”, добави Симеонов.
Преди седмица Карастоянова предложи поправка в Закона за радиото и телевизията, чрез която бетонира шефката на БНТ Вяра Анкова на поста й за вечни времена. Още тогава депутати от опозицията заподозряха, че мандатът й се удължава така безпардонно по конюнктурни политически причини, свързани с предстоящите президентски избори.
Преди няколко месеца пък по предложение на Карастоянова и Емил Димитров-Ревизоро беше променен Законът за акцизите и данъчните складове, което удари малките притежатели на казани и производители на ракия. Тогава тя бе обвинена от лидера на НФСБ Валери Симеонов, че лобира в полза на големите фирми за алкохол, и партията му, от чиято квота Карастоянова е народен представител, свали доверието си от нея. До изключването й от групата тогава обаче не се стигна, тъй като депутатите от ВМРО се застъпиха за колежката си.
Парламентарната група на патриотите предложи за председател на медийната комисия екскмета на Пловдив Славчо Атанасов. Димитър Байрактаров пък ще заеме заместникпредседателското място в икономическата комисия. А за ръководител на Делегацията в парламентарната асамблея на черноморското икономическо сътрудничество е издигнат Петър Петров.
Междувременно петимата депутати от парламентарната група на БДЦ – Румен Йончев, Светлин Танчев, Явор Хайтов, Георги Ковачев и Борислав Иглев, които миналия петък подадоха заявления за напускането й, в сряда (8 юни) ги оттеглиха. Повод за желанието им да станат независими народни представители беше, че Стефан Кенов смени Йончев като председател на Комисията за българите в чужбина. Росен Петров пък избута Хайтов от вътрешната комисия. Така БДЦ стана първата разпаднала се група в 43-ото Народно събрание, а независимите депутати достигнаха рекордния брой 25. Няколко дни по-късно обаче Красимира Ковачка отстъпи най-сетне в името на групата да фигурира и „Народен съюз“ и избягалите депутати покорно се завърнаха. Така тя вече ще се нарича „БДЦ – Народен съюз“.
Както се вижда, и в двата случая на раздели на депутати с парламентарните им групи не стоят някакви принципни идеологически или политически различия, а лобистки или тесни конюнктурни интереси. Въпросът има и финансови измерения. Заради държавната субсидия, която следваше депутата, в това Народно събрание е забранено да се сформират нови групи, нито народни избраници да прескачат като цветарки от една група в друга. Сега субсидията остава в партията, с чиято листа депутатите са влезли в парламента, независимо дали някой от тях изоставя парламентарната си група. Така че депутатите имат интерес да си стоят в групите.
Но още по-важното е, че председателите на парламентарни комисии получават с 35% по-високо месечно възнаграждение от обикновените депутати. Ако същевременно са и заместник-председатели на друга комисия или на парламентарна група, ще вземат по още 15% отгоре. Така Поли Карастоянова е „наказана“ да получава с 50 на сто по-малко пари. Явор Хайтов пък, който е заместник-председател на Народното събрание, предложен от БДЦ, щеше да „изгуби“ 45% от заплатата си, ако беше станал независим. Освен това депутатите, нечленуващи в парламентарна група, се лишават и от участие в постоянните комисии. Което означава, че Карастоянова няма да получава дори 15-те процента, полагащи се на обикновен член.
Както се казва – принципен, принципен, колко да е принципен един депутат?
