Законопроектът за колективното управление на авторското право и сродните му права е внесен от Министерския съвет в края на март тази година. Това се случва буквално броени дни преди да изтече срокът, в който в нашето законодателство трябва да бъде транспонирана европейска директива, уреждаща точно тази материя – срокът е до 10 април и държавата вече е в закъснение. На 7 април проектът е обсъден в Комисията по култура и медии, тогава председателствана от Полина Карастоянова, и е приет с 12 гласа от присъстващите депутати – представители на всички политически сили, няма нито един глас против.
Първо да поясним какво означава колективното управление на авторски права. То се осъществява от организации, които към момента са регистрирани като НПО – сдружения на автори на музика, литературни текстове и всякакви други произведения на изкуството, науката, както и на продуценти, оператори и други. Всеки артист сам решава дали да стане член на такава организация, или да се опита да си защитава правата сам.
Организациите представляват авторите и "управляват" техните права. Безспорно "най-атрактивната" част от тяхната дейност е свързана със събиране на приходите от всяко излъчване, показване или използване на едно авторско произведение. За това се дължи такса – по тарифа, която се одобрява от министъра на културата. А приходите от тези такси се събират от организациите и се разпределят между техните членове – авторите. Важна подробност е и фактът, че такива организации могат да събират "авторските възнаграждения" и в полза на автори, които не са техни членове – срещу задължението да им ги предоставят впоследствие.
Всичките тези организации се регистрират от министъра на културата. В момента в регистъра за тях има общо 10 такива сдружения: "Музикаутор", "Театераутор", "Филмаутор", "Профон", "Артистаутор", САПЗАПА, "Архдивайс", ЕАЗИПА, "Копи-БГ" и "Репро БГ" – всяко насочено към защита на авторските права в различна сфера.
Организациите за колективно управление на авторски права съществуват у нас от 1994 г., досега уредбата им беше в Закона за авторското право, сега се вади в отделен закон. С който за първи път се допуска освен сдруженията с управление на авторските права да могат да се занимават и "независими дружества", които вече няма да са обикновени НПО, а ще са търговци.
От 2011 г. пък в закона е въведен принципът, че възнагражденията за един вид права ще се събират само от една-единствена организация. Този принцип не е измислен у нас, съществува и в други държави в Европа и света. Твърди се, че така по най-добър начин се гарантират правата както на авторите, така и на ползвателите на техните произведения. Вследствие на този принцип у нас дружествата, на които е разрешено да събират възнаграждения от публично изпълнение на музикални произведения например, са само две: "Музикаутор" и "Профон".
Този своеобразен монопол реално няма да бъде разбит и от новия закон. Според заместник-министъра на културата Боил Банов това би могло да се случи, само че след години. Но въвеждането на нови играчи (бел.ред. – търговските дружества, които ще "търгуват" с авторските права) според него е все пак крачка в тази посока. "Досега в действащото законодателство имаше пълен и тотален монопол. Цялата философия на законопроекта е в посока на разбиване на монопола, на отваряне на възможността нови субекти да излизат на пазара, да защитават авторски права. Пълното освобождаване, може би след като видим как работи законът, може би ще се случи в следващите няколко години. Но за момента всички в работната група се обединихме, че пълното освобождаване на пазара, що се отнася до предаване и препредаване, по-скоро ще го взриви, ще го направи неконтролируем – с оглед на нашите специфични обстоятелства, отколкото да се случи нещо позитивно…", казва Банов.
Само че е много важно какви ще са отношенията между вече съществуващите организации и новите – които тепърва ще се появят. И точно тук възникват споровете.
Схемата е почти същата, каквато е и сега. По отношение на регистрацията на новите дружества се запазва режимът от сегашния чл.40б от Закона за авторското право и сродните му права. Според него, ако вече има една регистрирана организация, която управлява правата на артистите от една област на изкуството при излъчване, предаване и препредаване на произведенията им чрез всякакви електронни, жични, безжични и каквито се сетите мрежи, нова такава организация ще се регистрира само ако тя сключи споразумение с първата. По силата на това споразумение парите за правата на авторите ще се събират само от едната от организациите, която после ще ги разпределя сред останалите според броя на членовете им.
Разликата между новия и стария закон е, че в сега действащите норми съществува (макар и по-скоро само теоретично) възможността новорегистрираната организация да получи правото да събира парите за авторските права. Докато в новия пише буквално следното: "Споразумението оправомощава регистрираната организация (б.ред. – старата организация) да разрешава използването на репертоара на кандидатстващата организация и да събира възнагражденията съобразно утвърдената от министъра на културата тарифа за размера на дължимите възнаграждения за това използване. Регистрираната организация не може необосновано да откаже сключването на споразумение. Правилата по тази алинея се прилагат и по отношение на кандидатстващи за регистрация независими дружества за управление на права, за които също се изисква споразумение с вече регистрирана организация за колективно управление на права – с изключение на случаите, когато заявлението се отнася до управление на права за публично изпълнение…"
Тоест независимо колко ще са играчите и какви ще са, отчисленията за авторски права ще се събират от вече регистрираните дружества.
Всъщност точно това са постановките, които предизвикаха обвиненията в лобизъм в полза на всички "стари" организации. Макар че публично се говори само за две от тях, които управляват права в музикалната сфера: "Профон" и "Музикаутор". Те са причина и за единствените по-сериозни спорове в комисията по култура по време на обсъждането на проекта на 7 април. Депутатът от Патриотичния фронт Димитър Байрактаров възразява, че "в няколко от членовете директно се нарушава един от основните и важните принципи на всеки един закон, и това е принципът на равнопоставеност. Тоест бъдещите субекти, които ще имат възможността да ползват този закон, още от неговото създаване вече са в състояние на неравнопоставеност", констатира депутатът. И сочи, че според него се създава монопол. "А когато има монопол, нито творците ще бъдат доволни – нещо повече, оттам нататък всички останали по веригата – радиа, телевизии, ще изпаднат в състояние дори да не излъчват продукта на твореца поради простата причина, че монополистът ще им налага най-често непосилни условия, за да правят това нещо."
След още няколко изказвания обаче проектът е гласуван от членовете на комисията и приет на първо четене – без нито един глас против.
Но в началото на юни правната комисия с почти пълно единодушие отхвърли същия този проект. Точно заради "фаворизирането" на действащите "стари" дружества за сметка на новосъздадените и заради липсата на избор за потребителите на кого да плащат за ползваните авторски произведения.
Какво ще стане сега ли? Ами ще каже парламентът…
