Въпреки старанието на историци и археолози етнографската история на много народи в Европа тъне в тайни и легенди.
Древният народ на етруските (или туски – на латински Etrusci, Tusci) неочаквано изниква в човешката история, но и също така внезапно изчезва в нея. По мнението на археолозите, тези древни племена са населявали през първото хилядолетие преди н.е. северозападната част на Апенинския полуостров (област – древна Етрурия, съвременна Тоскана). Те са създали там една много развита цивилизация, предшествала римската и оказала голямо влияние върху нея.
Произходът на етруските не е изяснен (според Херодот, етруските дошли от Мала Азия). Също като гърците, етруските не образуват единна нация, но просъществуват като множество градове-държави, със собствено управление. За разлика от римляните, етруските никога не достигат до изграждането на империя. Като цяло образът за тях идва модифициран от гръцките и римските източници.
В края на VІІ век пр.н.е. се обединили в съюз на 12 градове-държави. Около средата на 6 век пр.н.е. те овладели Кампания (административен регион в Южна Италия). През 5-3 век пр.н.е. били покорени от Рим. От етруските римляните възприели уменията да изграждат сгради, да отводняват, създават напоителни системи, както и да гадаят.
Жените са играли много важна роля в етруската цивилизация и са били напълно равноправни с мъжете. За разлика от гърците, етруските отдавали на жената по-значимо положение в изкуството. Етруските жени, изглежда са били по-начетени, публично по-силно представени и видими в обществен план, нещо недопустимо за патриархално настроените гърци. Богатите етруски жени отдавали голямо значение на бижутата си и изразявали чрез тях своя ранг. Това положение на жената се влияе от силното представяне в изкуството на богинята майка, преминала от епохата на бронза. Често били изобразявани сцени, в които мъжът е доминиран от жена, било то заради нейната възраст, сила или божественост.
Именно етруските са основали първите градове на територията на Италия. Историците също така считат, че римските цифри спокойно могат да се нарекат етруски.
Една от версиите е, че те са се преселили на изток и са станали родоначалници на славянския етнос.
Според някои учени, етруският език по своята структура е много близък до славянския.
С етруските са свързани ред географски названия. Тиренско море (част от Средиземно море до западния бряг на Италия между островите Корсика, Сардиния и Сицилия) било наречено така от древните гърци, тъй като го владеели „тирените“ (гръцкото название на етруските).
Адриатическо море било наречено в чест на етруския град-пристанище Адрия, контролиращ северната част на морето. Днес е град и община в Северна Италия, регион Венето. Разположен е на 4 м надморска височина.
В Рим етруските били наричани «туски», което по-късно се отразило в наименованието на административната област на Италия Тоскана.
Етруските достигнали висока култура във всички области на живота. От тях римляните заимствали отличителните знаци на царската и консулската институции: тогата, курулното кресло (сгъваем стол, един от отличителните знаци на висшите сановници в Древен Рим), ликторите (една от нисшите държавни длъжности в Древен Рим). Благодарение на тях римляните придобили знания за техниката на дренажа, за строежа на пътища, укрепления, къщи, храмове.
