Еврофобите надделяха – за изненада на широката публика. Британските пенсионери решиха съдбата на Европа.
Финансовите пазари реагираха като по учебник на решението на британците да подкрепят Брексит. С други думи – последваха повсеместни турбуленции. Както се случва след всяка политическа новина, свързана с висок риск. И когато фактите са по-малко от догадките, предположенията и прогнозите.
Изходът от референдума ужили най-болезнено онези, които тайно се молеха и се надяваха на по-различен резултат и се оказаха неподготвени за посоката на пазарните колебания. А те – по традиция – доведоха първо до изпълнението на ордерите, ограничаващи загубите на търговците. Това, в комбинация с ниската пазарна ликвидност, предизвика резки скокове в котировките, най-вече на валутите, играещи главни роли в представлението "Брексит".
Както прогнозираха сериозните валутни търговци, най-тежки загуби понесе британският паунд, който се обезцени с повече от 11% и потъна до 1.3240 щ. долара (това бе най-ниската му цена от 31 години насам) в първите часове след новината за изхода от референдума (12.25 ч. в Токио). Впоследствие (след около четири часа) английската парична единица се изкачи до 1.3972 щ. долара и се ориентира към сделки в по-скромния диапазон между 1.37 и 1.38 щ. долара. Накратко – сбъдна се прогнозата на валутните анализатори, че в случай на вот за Брексит паундът ще падне под 1.35 щ. долара.
Другият голям губещ – точно според очакванията, се оказа еврото. Просто защото отделянето на Острова от Континента може да наруши търговския обмен и да окуражи и други членове на Европейския съюз да предоговорят отношенията си с Брюксел. И това ще се случва точно когато Европейската централна банка вече е предприела безпрецедентни парични стимули за съживяване на растежа на еврозоната.
Загуби понесоха също норвежката и шведската крона. Първата – защото Великобритания е вторият по големина търговски партньор на Норвегия, при това в условията на колебаещите се и падащи цени на суровия петрол. Шведската пък пострада, защото търговията й е по-нисколиквидна. И заради пазарните спекулации, че Швеция може да тръгне по "английската пътека".
Японската йена – едно от традиционните убежища при кризи, също се представи според очакванията. Тя поскъпна към всичките си основни валутни конкуренти.
Другият спокоен пристан – швейцарският франк, пък поевтиня единствено към щатския долар, а покачи стойността си спрямо паричните единици на всичките останали развити държави.
Специалистите познаха, че най-добре ще се представят зелените пари, защото, за разлика от централните банки на Швейцария и на Япония, Федералният резерв не е толкова върл противник на силния долар и няма да плаши пазарните играчи с интервенции. Американската валута поскъпна до 1.0919 щ. долара за едно евро по време на валутната търговия в Токио (11.45 ч.), а впоследствие с постепенно затихваща интензивност на колебанията се ориентира към диапазона на търговия от 1.10 до 1.11 щ. долара за едно евро.
Сред валутите на европейските развиващи се пазари най-тежък удар понесе полската злота. Тя се обезцени към щатския долар най-силно от 1993-а насам (такава беше и прогнозата на валутните експерти на "Ситигруп"). Паднаха котировките и на паричните единици на страните износителки на суровини заради срива на цените на суровия петрол (до 47.58 щ. долара за барел на сорт "Брент") и на другите суровини.
Всички борсови индекси от Азия, Европа и Щатите се оцветиха в червено, след като се разбра, че вотът е в полза на Брексит.
Сред категоричните победители са златото, щатските и японските ДЦК.
Котировките на жълтия метал скочиха до 1358.54 щ. долара за тройунция – най-високата му стойност от март 2014-а. Доходността на десетгодишните американски облигации се понижи с цели 29 базови точки – до 1.46% годишно, а на сходните по срочност японски дългови книжа – до рекордно ниските минус 0.215 процента.
Пазарната фиеста разклати нервите дори на изпитани банкери.
Вишну Варатан – старши икономист в "Мидзухо банк", коментира, че "единственото сигурно нещо е да се купуват йени, щатски ДЦК и злато – и да се чака".
Алън Ричардсън от "Самсунг асет мениджмънт" в Хонконг признава, че не прави нищо. Че е парализиран от страх и че стиска палците на ръцете и на краката, както във филм на ужасите.
Доста по-ведро е настроението на Ванг Чен от "Ксюфъндс инвестмънт мениджмънт" в Шанхай. Той споделя: "Ако паундът падне, може да реша да си купя малко валута и да посетя Великобритания. Тъй като в Китай никога не са провеждани референдуми, бих искал да проследя цялата процедура и как точно работи. Не сме правили особена подготовка за Брексит, защото Китай все още е полузатворен фондов пазар и онова, което става на хиляди мили от нас, няма да има директно отражение". Чен очаква известен натиск за девалвация на юана.
