Въпреки демонстрирания оптимизъм изгледите българското правителство да намери печеливш изход от ситуацията с оборудването за АЕЦ "Белене" съвсем не са големи, смятат голяма част от ядрените специалисти в страната. Сумата от 620 млн. евро (550 млн. евро + 70 млн. евро разноски и лихви), присъдена на "Атомстройекспорт" от арбитража в Женева, е непосилна за Националната електрическа компания и това много добре се осъзнава от управляващите. Затова е в кампания по "приспиване" на общественото мнение, в която са ангажирани една камара институции.
Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов например успокоява, че сумата нямало да влезе в сметките за тока, а ще се плаща от печалбата на НЕК. Стига, разбира се, в близките няколко години тя да излезе на плюс. Между другото и прокуратурата изведнъж реши да покаже, че не бездейства. Главният прокурор Сотир Цацаров заяви, че е образувано досъдебно производство, за да се установи защо след решението на предишното правителство на ГЕРБ да се спрат всички плащания по проекта за строеж на втора атомна, превеждането на суми, и то в немалки размери, е продължило. "Мисля, че скоро ще има и привлечени лица под отговорност", увери Цацаров.
Наистина, в средата на октомври 2013-а, покрай АЕЦ "Белене", прокуратурата повдигна обвинения за длъжностно присвояване срещу двама бивши шефове на Националната електрическа компания – Крум Анастасов и Иво Лефтеров. След зрелищни обиски бяха привлечени като обвиняеми и управителят на инженеринговия консултант на ядрения проект "Уорли Парсънс" Събин Събинов, както и Богомил Манчев, собственик на "Риск Инженеринг", която бе подизпълнител и отговаряше за строителния надзор на площадката в Белене. Но през октомври 2015-а стана ясно, че Софийската градска прокуратура е прекратила "поради липса на доказателства" делото срещу Манчев и Събин Събинов. Така логично остана вина да се търси в Анастасов и Лефтеров, независимо че едва ли те са най-големите виновници за забърканата каша.
След проведен телефонен разговор с председателя на Европейския съвет Доналд Туск премиерът Бойко Борисов обясни, че кабинетът ще иска от Брюксел становище какво да предприеме след решението на арбитражния спор за спирането на строежа на втора атомна. Идеята била да ни дадат акъл как да се защити в максимална степен националният интерес в съответствие с енергийната политика на Европейския съюз.
Националният интерес е част и от мантрата на министъра на енергетиката Теменужка Петкова за решаването на проблема. В нея се чертаят няколко варианта – първият е НЕК да заплати и да придобие произведеното оборудване, вторият е да се търси заедно с "Атомстройекспорт" продажба на трета страна и последната опция е да се предложи обратно изкупуване на "Атомстройекспорт". За да се вземе крайното решение, според Петкова, било необходимо, видите ли, да се направи един много задълбочен анализ, тъй като това са важни неща и трябвало да се подходи много отговорно и прагматично.
Ако се абстрахираме от празните приказки и тръгнем по метода на изключването, първата опция на практика е неприложима. Дори всичко с ядреното оборудване да е наред, за използването му от държавата за изграждането на "Белене" и дума не може да става при огромните разходи, които предстоят. По тази тема може да се водят много дискусии, но без стратегически инвеститор е немислимо да се мисли за възраждането на проекта.
Не е възможно техниката да се употреби и за изграждането на нови атомни мощности в Козлодуй, каза за "БАНКЕРЪ" бившият шеф на тамошната централа Йордан Йорданов. По-подходящ за целта бил старият реактор на "Шкода", който обаче бе продаден на безценица на руснаците. При обявяването на обществената поръчка за АЕЦ "Белене" през далечната вече 2006-а в заданието бе записано, че тя ще се изгражда с максимално използване на наличното оборудване. Само че впоследствие то бе продадено на "Атомстройекспорт" за жълти стотинки.
Продажбата на реактора на друга страна също е трудна за реализиране. Властта удобно лансира идеята за намиране на купувачи в Иран, Индия или Китай. Но ядрените специалисти са на мнение, че повечето реактори са уникални за площадката, на която ще се разполагат, предвид нейната специфика. Казано иначе, с някои модификации направеното за "Белене" може и да се приспособи за работа в Индия или Китай, но това ще означава допълнително оскъпяване. А още по-голяма пречка ще се окаже собствеността.
"Не знам коя нормална държава или компания в света ще си купи реакторно оборудване на парче, при положение че покупко-продажбата не може да стане без участието на руснаците – те решават дали имат подходящ клиент точно за този реактор, те решават за колко да го купят от нас, клиентът решава дали има смисъл да се забърква в подобно безумие. Според мен, благодарение на управляващите от всички разцветки, България се накисна в уникален случай, който надали някой някъде ще може да повтори – да си собственик на половин реактор, който нито можеш да го ползваш, нито можеш да го продадеш. И на всичко отгоре да се радваш, че си станал за резил пред целия свят", коментира енергийният експерт Йордан Янков.
Преподавателят по ядрена енергетика от Техническия университет Калин Филипов обръща внимание и на обстоятелството, че оборудването, което имаме, не е изцяло готово, т.е. нямаме един готов проект, за да можем да се обадим на някого и да кажем, че продаваме проекта и може да започне строителството.
Поради посочените причини като най-вероятна се очертава последната възможност – да продадем оборудването обратно на руснаците. От което ще сме откровено на загуба. "По мои сметки цялото произведено оборудване струва около 800 млн. евро. И то ще бъде продадено обратно за около 400 млн. евро, най-вероятно на "Атомстройекспорт" или има много малък шанс купувачът да е китайска компания", е становището на Йордан Йорданов.
Георги Касчиев, бивш председател на Комитета за използването на ядрената енергия за мирни цели и ядрен експерт:
Овчаров и Борисов извършиха престъпление с АЕЦ " Белене"
Основното, което би трябвало да се припомни, е, че оборудването за АЕЦ "Белене" бе поръчано през 2008 г., когато на власт беше БСП. Имаше един министър, Румен Овчаров – гигант на мисълта и на фразите от типа "руският самовар не може да работи с американска царевица". След негов натиск се стигна дотам, че бе поръчано оборудване, без да има утвърден проект за АЕЦ "Белене". Тогава управляващите нямаха никаква представа как ще се финансира този обект. Това им решение би трябвало да се разглежда като престъпление против държавата, защото е свързано с огромни щети. Смисълът на Закона за използване на ядрената енергетика е, че никаква дейност в тази област не може да се извършва, без да се получи разрешение от компетентните органи, тоест от Агенцията по ядрено регулиране. Не може да се започва изграждането на ядрена централа, без да има утвърден технически проект на тази централа. Такъв утвърден проект на АЕЦ "Белене" и досега няма. Тоест, управляващите грубо нарушиха смисъла на закона и за съжаление никой не ги попита защо не спазват изискванията за безопасност. Вторият въпрос е защо се купува толкова скъпо нещо, без да има сключен окончателен договор между двете страни, без да имат представа управляващите откъде ще се плати и как ще се изплати този обект. Това е икономическо престъпление от най-голям мащаб.
Тази милиардна сделка е сключена само по силата на някакво споразумение. Значи седнали някаква хора от българска страна и се споразумели с някакви хора от руска страна да поръчаме нещо за милиард. Тези същите българи сега не носят никаква отговорност. Поне да им кажем имената, кои бяха: изпълнителни директори на НЕК тогава бяха Любомир Велков – кум или кумец на енергийния министър Румен Овчаров, и приятелят на министъра – Мардик Папазян. Кабинетът "Борисов 1" също носи отговорност за АЕЦ "Белене". Те дойдоха 2009 г. на власт, а прекратиха проекта чак след три години, оставайки го да се развива някак от само себе си. Ако бяха приключили цялата тази история много по-рано, естествено, щяхме да платим много малка сума.
