Мислите ли, че дори ако новите, по-скъпи винетки бъдат обявени "вън от закона" заради нарушения в процедурите по приемането им, някой висш чиновник или министър ще си играе да връща надвзетите пари на гражданите?! Не, това няма да се случи.
Така ще става и всеки друг път, когато Министерският съвет или някой министър постановят очевадно беззаконие в някоя от хилядите наредби и наредбички, които всекидневно извират в "Държавен вестник". А щетата от това беззаконие винаги ще си остава за сметка на гражданите.
Защо?! Ами защото Върховният административен съд реши така. При това с тълкувателно решение, срещу което ритане няма.
На 27 юни тази година съдът каза: "Вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.".
С други думи, каквото и беззаконие да стори държавата в лицето на своите органи, ако то е извършено посредством наредба или правилник – обезщетение на гражданина не му се полага.
Тук се налага да поясним, че актовете на администрацията са три вида: индивидуални, общи и нормативни. За общите и индивидуалните актове нещата са ясни – там държавата е длъжна и плаща за вредите, които нанася. Неясни са нещата около нормативните актове. При това с едно ограничение: в случая става дума само за подзаконовите нормативни актове, които подлежат на обжалване пред Върховния административен съд – законите могат да бъдат атакувани само пред Конституционния съд.
Та въпросът е какво се случва, ако една наредба на министър, която е безспорно подзаконов нормативен акт, бъде обявена за нищожна поради много грубо нарушение на закона или просто отменена като незаконосъобразна?
Самите съдии във Върховния административен съд от години не са на едно мнение за точния отговор. Част от съдебните състави смятат, че когато една незаконна наредба води до вреди за гражданите, логично и справедливо е държавата да плати тези вреди. Другите обаче твърдят, че това не е така и обезщетение на пострадалите не се дължи.
Различни са и съдебните решения, които съставите от ВАС постановяват в подобни случаи. Затова председателят на ВАС Георги Колев поиска тълкувателно решение, с което да уеднакви практиката на съдиите. То беше подписано с безпрецедентен брой особени мнения – общо 32 от магистратите във ВАС казаха, че не са съгласни със становището на мнозинството. Просто защото, според тях, то противоречи първо на конституцията, после на всякаква правна логика, а не на последно място – и на всякакво чувство за човешка справедливост.
Но това бе мнението само на 32-ма съдии – мнозинството реши друго. И то има задължителна сила.
Мотивите си мнозинството от магистратите във ВАС основават върху нормата на чл.195 от Административно-процесуалния кодекс, според който отмяната на порочните подзаконови нормативни актове настъпва едва след влизането в сила на решението на съда.
От тази норма следва, че дори и най-безобразната министерска наредба е действащ и законен акт, докато не бъде отменена от съда. Пак до този момент всички действия на властта, предприемани въз основа на тази наредба, също са законни. Което значи, че обезщетение за гражданите не се дължи. Защото отговорност на държавата може да се търси само ако едновременно са налице три предпоставки: незаконосъобразен акт, вреда и причинна връзка между тях – т.е. вредата да е причинена от незаконния акт. И след като актът не е бил незаконен, докато е действал, няма как да настъпят и вреди от него, които да подлежат на обезщетяване. "Не е налице една от кумулативно предвидените предпоставки на чл.1, ал.1 ЗОДОВ за основателност на претенцията за вреди, а именно – вредите да са причинени от незаконосъобразен административен акт", казуистично заключава мнозинството съдии във ВАС.
Само че гражданите действително търпят вреди от пошлото, некадърно или просто лобистко законодателство, включително и налагано чрез подзаконови актове. И изглежда крайно несправедливо тези вреди да остават за тяхна сметка. Да се приеме обратното е просто правна схоластика: някакво несъществуващо "право" само заради самото право, заради буквата или алинеята на закона.
Впрочем точно това е една от причините за все по-отчайващото недоверие на българите в родните съдилища. И за куповете жалби до Страсбург. Заради едната надежда, че там между "право" и "справедливост" все пак може да няма чак такава драстична разлика…
Другата гледна точка
Вредите от незаконосъобразните или нищожни подзаконови нормативни актове трябва да бъдат обезщетявани. Този отговор следва пряко от закона, съответства на неговата цел и на основните начала на правото, установени в Конституцията на Република България, сред които и задължението държавата да носи отговорност за вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, категорични са почти половината съдии от Върховния административен съд. Това са съдиите Румяна Монова, Анна Димитрова, Ваня Пунева, Александър Еленков, Марина Михайлова, Галина Христова, Здравка Шуменска, Светлозара Анчева, Атанаска Дишева, Иван Раденков, Соня Янкулова, Георги Георгиев, Донка Чакърова, Таня Куцарова, Кремена Хараланова, Илиана Славовска, Тодор Петков, Любомира Мотова, Николай Гунчев, Емилия Кабурова, Свилена Проданова, Даниела Мавродиева, Бисерка Цанева, Бисер Цветков, Благовеста Липчева, Мадлен Петрова, Пламен Петрунов, Василка Шаламанова, Румяна Лилова, Милена Славейкова, Весела Павлова и Стефка Кемалова.
Несъгласието си съдиите основават на първо място на конституцията, според която "държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица" – без да прави разлика за кои органи и за какви актове става дума. "Установен без изключваща клауза, принципът не допуска изключения нито по отношение на субектите, в чиято полза възниква правото на обезвреда, нито по отношение на вредоносните юридически факти, ако те са незаконни актове и действия на държавни органи и длъжностни лица, в случаите, когато имат за последица причиняване на вреди. Конституционната норма не съдържа основание да се приеме, че част от незаконосъобразната и увреждаща дейност на държавните органи може да бъде изключена от конституционното задължение за обезвреда, което държавата има спрямо увредените лица".
Освен това АПК не може да противоречи или да "дописва" конституцията, смятат съдиите: "Върховенството на нормите на конституцията спрямо останалите норми на обективното право, както и принципът на непосредственото им действие сочи, че всеки може да черпи правата си пряко от конституцията и да се позовава на нея за защитата им пред български съд. Законите в Република България от своя страна, съгласно чл.5, ал.1 от конституцията, трябва да съответстват на конституцията и не могат да й противоречат".
"Няма законово основание за извод, че актът ще се счита за незаконосъобразен от деня на решението за неговата отмяна и занапред, а оттук – че това ще изключи отговорността за вреди, причинени от действието му преди отмяната, тъй като до този момент той е действал законосъобразно. На първо място, това означава, че е бил обжалван и отменен един законен акт. Освен това подобно разбиране е в противоречие с правната логика – това би означавало да се приеме, че актът е незаконосъобразен, защото е отменен, че незаконосъобразността е последица от отмяната, а не обратното", казват 32-та несъгласни с мнозинството съдии.
И какво от това?…
