Русия продължава да води политика конфронтация, което заедно със засиления модернизиран военен потенциал на Руската федерация и нейната готовност да използва сила представлява основно предизвикателство за НАТО със сериозни политически и военни последствия, изискващи адекватен отговор от страна на Алианса. Това заяви външният министър Даниел Митов по време на съвместно изслушване в парламентарните комисии по външна политика и отбрана.
Кризата между Русия и Украйна продължава да генерира заплахи не само за черноморския регион, но като цяло и в глобален аспект, смята външният ни министър. Според него действията на Русия в Украйна, подписването на договори със сепаратистките държави Южна Осетия и Абхазия, както и ситуацията в Молдова, представлявали предпоставки за последващи сериозни промени във военнополитическия баланс в Черноморско-каспийския регион в полза на Руската федерация.
"Значението на Черно море се дължи не само на това, че се явява географско сечение на кризи и конфликти, идващи от източното и южното стратегическо сечение. Регионалният баланс в Черно море е сериозен нарушен. Преди конфликта в Украйна имаше редица инициативи за сигурност, но те бяха замразени заради агресивната руска политика", обясни Митов.
"Действията на НАТО в Черно море за нас са изцяло дефанзивни и пропорционални. По темата с флотилията, разбунила обществото и властта грешно се борави с термина. Става въпрос за учение", посочи външният министър.
Военният министър Николай Ненчев на свой ред подчерта, че основни проблеми в Черноморския регион миналата година били предизвикани от екскалацията на руско-турските отношения, кризата в Украйна, санкциите, наложени на Руската федерация. Той акцентира на новите заплахи като кибератаките, новите форми на хибридни военни действия, силните мигрантски вълни.
Военният министър също успокои, че няма да има флотилия в Черно море, а става дума само за учение. Засиленото военно присъствие щяло да интегрира Военноморските ни сили и щяло да възпира бежански поток по вода.
