Това е въпрос за 1 милион долара!
Ясно е, че за да разберем влиянието върху финансовата индустрия, в частност върху операциите на банките в Лондон трябва да изчакаме окончателното споразумение между Европа и Обединеното кралство. Особено за това как да се регулират взаимоотношенията между банките, както споменах. Защото в края на крайщата, трабва да видим дали Великобритания е готова да направи отстъпки по някои от основните правила на главницата на ЕС, свързани със свободата на хората да се движат между различните страни.
Със сигурност, това е нещо негативно в краткосрочен план, но в средносрочен и дългосрочен очаквам да донесе известно разяснение, защото честно казано UK винаги по някакъв начин е спирала европейската интеграция или я е правила по-сложна.
От една страна, ще трябва да ускорим интеграцията на икономиката и това е нещо, което ние приветстваме, тъй като по-интегрираната икономика ще доведе до повече възможности от гледна точка на регулацията.
По отношение на банковата система, която в този момент е под обстрел след значителния спад при банковите групи в Англия, ние вярваме, че не е застрашена стабилността на тази банкова система, независимо от спекулациите, които винаги се възползват от тези несигурности. Ние трябва да се започнем да обсъждаме това, защото това е стъпка в правилната посока.
Всички анализатори очакват, че ще има спад когато става дума за растежа на БВП, но те трябва да знаят, че ще няма нищо драматично, както за ЕС, така и в Англия следователно.
По отношение на България трябва да се знае, че Великобритания е на 7-ата позиция по отношение на търговски партньори за страната и това не е един от основните й търговски партньори. За износа, който задвижва растежа на страната през последната година може да имаме някои проблеми, когато става дума за продукцията, която се изнася за Обединеното Кралство. Това е нещо, с което ние трябва да бъдем много внимателни.
В краткосрочен план разбира се проблемът е по-слабата лира. Но съм виждал България в миналото да реагира на обезценяването на някои валути в съседните страни. И българската икономика и българските компании са били в състояние да се адаптират към ситуацията по много гъвкав начин.
Вярвам, че въпреки че ще има някакъв краткосрочен ефект в средносрочен план българската икономика трябва да се справи със ситуацията, защото по отношение на конкурентоспособността на износа тя е много, много силна. Настроени сме много положително като цяло, когато говорим за цялостната конкурентоспособност и ситуация в страната.
Но ние трябва да говорим за ефекта на доминото, защото чувам, че и в други страни като Австрия мислят за представяне на референдум за излизане от ЕС. Това риск. Но това зависи от това как смяташ да реагираш, за да управляваш възможния риск в тази ситуация.
От друга страна мисля, че Европа трябва да се съсредоточи основно, гледайки консервативния подход, гледайки грижата за състоянието на финансите, гледайки структурата и политиката.
Немски задвижване е нещо, което е неприемливо вече и трябва нова политика, която да даде възможността да се споделя повече и да се подкрепя повече растежа в страните, които са засегнати от продължителна финансова криза.
