"Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) ще работи прозрачно, съвместно с медиите и с неправителствените организации, всички нейни членове ще излязат на светло, ще има дисциплина, ред и законност." Това обеща новият председател на антимонополния орган Юлия Ненкова, след като бе избрана на поста. Изборът й е определен от несъгласните като срамен и лош ден за конкуренцията и за борбата срещу картелите в България. Но денят беше отново добър за номенклатурата – картелирането и ешелонирането й не оставят шанс за почтеността и професионализма вече на трето поколение след "промените". А ние вярваме безрезервно на управляващите, че нямало политически договорки за избора – просто "залата решава".
"Имам 36 години стаж като юрист и върховенството на закона е най-важно за мен", твърди Ненкова. Първото е вярно – от студентската скамейка щерката на дипломат скача направо в Столичната община и е там до избора й за шеф на КЗК. През първите 26 години е все в правната дирекция на "Московска", 33, която в крайна сметка оглавява. Професионалният й път на юрист достига своя апогей при доказано невинните Стефан Софиянски и Тошко Добрев, чиито "Софийски имоти" измитат общинската собственост на столицата със силата на унищожителен смерч. През цялото това време Ненкова и правната дирекция следят за върховенството на закон така стриктно, че… никой не разбира.
През 2006 г. "новата" версия на номенклатурата излиза на властовата сцена под името ГЕРБ, чийто лидер Бойко Борисов става столичен кмет. И при него грабежът продължава с пълна пара, но вече по нови схеми – обществени поръчки, "независими" оценки на имоти, фалшифицирани подписи. Ненкова е издигната незабавно за заместник-кмет на мястото на оглавилия новата партия Цветан Цветанов. Очевидно на нея може да се разчита във всяка ситуация, след като до този момент е сменила вече шестима кметове, започвайки с Петър Междуречки. Никакви скандали, безобразия и флагрантни беззакония в управата на София не са в състояние да разклатят началническите позиции на заместник-кметицата в ресора "законност, координация и контрол".
Всичко това тя обобщава чистосърдечно по следния начин: "Основната ми задача винаги е била да пазя гърба на кмета." Като член на надзора на фирмата "Симетра 1" Ненкова пропуска обаче една от основните схеми за източване на общински активи. Това става чрез създаване на смесено дружество, чийто капитал нараства с апортирането на апетитни терени и сгради на занижени цени. След което представителят на общината – дружеството "Софийски имоти", продава своите акции. Печеливш в случая (с три магазина в центъра на София) е дъщерята на президента на футболен клуб „Славия“ и съосновател на СИК Венцислав Стефанов.
Юлия Ненкова оглавява и надзорния съвет на общинската Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. В тази й роля я чухме да съобщава официално новината, че "Булгартабак холдинг" е продаден на австрийското дружество "БТ Инвест", чиято собственост е една от големите български мистерии. Кой е реалният бос, разбира се, всички се досещаха, а стоящата пред него плетеница от офшорки ни най-малко не смути надзорничката на приватизационната сделка. Нещо повече – сделката влезе в историята като най-бързата – офертите бяха отворени в понеделник, а в сряда договорът за структуроопределящия за икономиката на страната тютюнев холдинг беше подписан.
Тезата на Юлия Ненкова, че като шеф на КЗК не е в конфликт на интереси с оглед депутатската принадлежност на сина й Александър Ненков към ГЕРБ, е юридически коректна. “Няма никакъв конфликт на интереси – прочетете закона и ще видите, че няма законова пречка, ние не сме в йерархична зависимост”. Формално е така. Но реално – едва ли. Йерархията в държавата се мени според управляващите. А сегашните подредиха както този, така и предишния състав на КЗК, който пасуваше пред игрите на монополите.
"Случайно" ли попада Александър Ненков от университета в младежкия ГЕРБ. А оттам – несменяем народен представител три мандата с размах в законодателната дейност. Баща му, конституционният съдия Румен Ненков, вероятно помагал . Някогашният председател на първична партийна организация направи шеметна кариера в съдебната власт покрай кабинета на СДС в края на 90-те години. Става върховен съдия, член на Висшия съдебен съвет, оглавява Централната избирателна комисия. После сините губят от жълти и червени, но звездата му изгрява отново с десноцентристите от ГЕРБ и влиза в Конституционния съд. По делото за законността на парламентарните избори през 2013 г. Ненков бранеше тезата, че нямало как ГЕРБ да подменят вота със стотиците хиляди бюлетини, открити в печатницата в Костинброд, собственост на техен общински съветник. И че неговото лично мнение по този казус нямало нищо общо с това, че синът му е депутат от същата партия.
Румен Ненков "се раздаде" и по делото за депутатския мандат на Делян Пеевски след скандалния му избор за шеф на ДАНС. Но медийната му риторика в полза на ГЕРБ беше в разрез с правната логика. Във връзка със скандала "Яневагейт" пък Ненков се обяви срещу разследването на съдържанието на изтеклите записи с аргумента, че задкулисието не означава хората да не разговарят. И увери че не бил близък с нито един политик "освен само с един млад човек – мой кръвен роднина, с когото се виждам, често и си говорим предимно за футбол". С други не поддържал "постоянни контакти", но ако магистрат или депутат го попитали за мнение, би се срещнал с тях и би им отговорил. Това щяло да бъде обаче частен контакт, а трябвало да се прави разлика между частната и публичната сфера. Колкото до хигиената на частните контакти, Ненков даде да се разбере, че лошо става само ако някой "мръсник" те запише и записът стане публичен.
