Александър Маринов
Поведението на политическите формации ни връща към едно от незабравимите преживявания на детските ни години – цирка. Циркът бе магия, а от всички циркови чудеса най-впечатляващи бяха необяснимите, невъзможни, но въпреки това случващи се чудеса на фокусниците. Днес, по-малко от четири месеца преди най-представителния демократичен вот у нас – този за държавен глава, българските партии (по-точно – техните върхушки) се канят да извадят нещо от цилиндъра на своите задкулисни машинации и да ни внушат, че това е президентът, за когото сме мечтали. Странното е, че почти всички сме наясно, че чудо не може да се случи и че заек, още по-малко истински президент, от партиен цилиндър няма как да излезе, но гледаме като захласнати, а мнозина са напът и да се хванат.
Все по-голяма част от българското общество е наясно с няколко – меко казано –
странности около предстоящите избори
Първо, че партиите отдавна са нарушили всички писани и неписани правила за нормалната хронология на този отговорен и важен политически процес. Второ, че всички те, макар и в различна степен, са обективно затрудени от пълната липса на ползващи се с автентично публично доверие и подкрепа партийни фигури и в същото време не правят нищо, за да открият и подкрепят такива сред по-широки обществени среди. Трето, че по абсурден и дори обиден за гражданите начин се опитват да ни убедят, че това е напълно в реда на нещата.
Все още обаче има – ако мога да използвам игра на думи – илюзии за мотивите на партийните илюзионисти. Дори авторитетни анализатори предлагат обяснения, които са колкото правдоподобни, толкова и подвеждащи. Едни са на мнение, че партиите подценяват необходимостта от достатъчно продължителен период на пълноценно представяне и обсъждане на възгледите на кандидатите за държавен глава и разчитат на кратка и ударна същинска кампания. Други се придържат към обяснението, че по този начин на номинираните ще бъде спестена поне част от традиционното за нашата страна предизборно омаскаряване.Трети оправдават аномалията с пределната вътрешна нестабилност на управляващото мнозинство и желанието да се ограничат до минимум допълнителните напрежения, всяко от които може да се окаже фатално за правителството. Четвърти отдават случващото се на дълбоките пропасти, изкопани между и в партиите, които силно затрудняват не само постигането на споразумения, но и самите преговори.
Всяко от тези обяснения носи частица истина, но същинската причина е друга – свидетели сме на уникална за съвременната демокрация
тактика на изнудване чрез цайтнот
Иначе казано, партиите съвсем съзнателно бавят своите номинации, за да осигурят подкрепа за набелязаните кандидати чрез лишаване от възможност за алтернативен избор. Смятам, че подходът е уникален и представлява своеобразен български “принос” в политическата теория и практика, защото обект на изнудването не са опонентите, а потенциалните съюзници и най-вече собствените избиратели.
Някои по-доверчиви симпатизанти вярват, че става дума за надлъгване с противника, т.е. жонглиране с различни варианти, отговарящи на неговите ходове. Логиката обаче е друга, тя е подчинена на специфични лични и групови сметки, а не на традиционните партийни кливиджи. Това, което е впечатляващо, е, че ситуацията е принципно идентична в петте основни сегмента – “новата” десница в лицето на ГЕРБ, силно сегментираните “традиционни” леви и десни, националистическия сектор и политическите формации на турската етническа общност.
Да започнем с
туткането на ГЕРБ
което по традиция намира най-нелепи обяснения (разбираемо, като се има предвид, че основният говорител по въпроса е Цветан Цветанов). Не изключвам там да има някаква проформа набелязана двойка, но единствената реална причина за бавенето да е решението на Бойко Борисов. Отдавна – преди повече от половин година – прогнозирах на страниците на “БАНКЕРЪ”, че той много сериозно ще обмисля тази възможност. Драстичното отлагане на анонсирането на номинацията говори в полза на хипотезата, че Борисов смята да се кандидатира – никой в ГЕРБ освен него не би бил подложен на мощен публичен натиск (в случая – да обясни постъпка, която непрекъснато е опровергавал).
По-сложна е картината с наглед
“убедителната” причина за бавенето вляво
Решението за вътрешнопартиен референдум на БСП (който бе организиран така, че да оправдае всяко решение на ръководството) бе именно тактически контраход на опитите за “пришпорване” и максимално “разводняване” на потенциалната коалиция от страна на АБВ. В играта на нерви първи показаха слабост от партията на Първанов, но и в БСП не планираха добре по-нататъшните стъпки – новият кръг от допитване до партията (партийните конференции за издигане на номинации) силно ограничава политическото време и пространство за несъмнено трудните политически пазарлъци. Защото истинският залог на вероятното споразумение е разпределението на влиянието в бъдещото управление.
При “разбитите авари” (Реформаторския блок) ситуацията е трагикомична, защото надлъгването е
кой да не издигне кандидат
Ставащото е обяснимо, всички искат да избягат от отговорността за провала на очакванията да се издигне достатъчно силна и консенсусна кандидатура. Затова топката се праща в полето на Гражданския съвет, който отдавна е делегитимиран. Горе-долу същото е положението при “турските” партии, които се дебнат за възможна грешка и изчисляват ползите и вредите от евентуална подкрепа на една или друга възможна печеливша коалиция, при това в условията на бързо променящи се ключови за тях външнополитически обстоятелства.
Сложните вътрешнокоалиционни и междуличностни отношения и различните сметки са причина за блокажа и при националистите. Събирането на електоратите на Сидеров, Каракачанов и Симеонов е аритметически съблазнително, но политически невъзможно, особено като се има предвид, че последните двама вече са избрали персонална афилиация (първият към Първанов, вторият към Борисов).
В крайна сметка, при толкова много илюзионисти на сцената, и то всичките с големи претенции, гафовете са почти сигурни. Можем да си припомним героинята от един популярен филм по темата, взета на подбив, защото допуснала “малка грешка” – вместо заек от цилиндъра, извадила цилиндър от заека.
