За „БОРИКА-БАНКСЕРВИЗ“ да бъде търсен стратегически инвеститор, такъв е най-вероятният сценарий за бъдещото развитие на компанията. Това съобщиха за „БАНКЕРЪ“ източници от банките акционери на дружеството. Вътрешните търкания между тях продължавали вече доста дълго и изход не се очертавал.
Новият главен изпълнителен директор на "БОРИКА-БАНКСЕРВИЗ" Мирослав Вичев бил избран на този пост с основна мисия да се опита да изглади споровете. Според банкерите обаче това е „мисия невъзможна“ и затова единственият изход бил „жених-стратег“. Според източниците ни световен картов оператор бил проявил интерес към придобиване на нашата платежна компания.
Каква всъщност е историята на търканията?
„БОРИКА-БАНКСЕРВИЗ“ АД е правоприемник на дружествата „БОРИКА" АД и „БАНКСЕРВИЗ“ АД. От своя страна капиталовата структура на „БОРИКА“ АД беше базирана в съответствие с пазарните дялове в електронните платежни услуги на банките през 2005 г. (брой на АТМ, ПОС, банкови карти и транзакции). Идеята бе всяка банка участник да получи акционерен дял, съобразен с обема на картовия бизнес, с който оперира чрез предоставяните от "БОРИКА" АД услуги и съответно – чрез който допринася за приходната част от дейността на дружеството.
Въпросната акционерна структура също така целеше да премахне и конфликта, който се наблюдаваше дотогава БНБ да е едноличен собственик на капитала на платежния оператор и едновременно регулатор на платежната система. Но мина време – четири банки, които изградиха и в момента използват собствени картови центрове – ОББ, "Банка ДСК", Пощенска банка и ПИБ, продължават да са сред най-големите акционери (след БНБ и "Уникредит Булбанк" АД) в дружеството „БОРИКА-БАНКСЕРВИЗ“ АД и съответно да имат право на дивидент, съизмерим с дела им. Дотук всичко би изглеждало добре, ако въпросните банки имаха съизмерим принос към формирането на финансов резултат, осигуряващ дивидент.
След като пренасочиха към собствените си авторизационни центрове цялата си дейност по издаване, персонализация, авторизация на транзакции с банкови карти, както и управлението на мрежа от АТМ и ПОС терминали, представляващи ключови приходни пера за дружеството „БОРИКА-БАНКСЕРВИЗ“ АД, въпросните банки на практика намалиха значително приноса си към финансовия резултат на „БОРИКА-БАНКСЕРВИЗ“ АД. Успоредно с това те запазиха размера на акционерния си капитал непроменен във времето, а оттам и изплащането на дивидент. Изплатените дивиденти на банките със собствени авторизационни центрове вероятно се реинвестират в развитието на собствените им електронни платежни услуги или в друга сфера на банковата дейност, но със сигурност не се влагат в развитието на дружеството.
Според последни данни приблизително 70% от прихода на цялото дружество са реализирани чрез дейността на картовия системен оператор. Гореспоменатите четири банки имат принос към въпросния приход около 16%, притежавайки сумарно над 25% от капитала на дружеството. Като добавим и 36.11% на БНБ, остават под 39% акционерен капитал за всички останали банки, които реално съставят 84% от прихода на картовия системен оператор.
Другият проблем на "БОРИКА – БАНКСЕРВИЗ" всъщност е участието на БНБ, което е с близо три пъти по-голям дял от втория най-голям акционер в "БОРИКА – БАНКЕРСЕРВИЗ" АД – "Уникредит Булбанк" АД. Централната банка играе определяща роля в стратегическото управление на дружеството, без да има директен принос във финансовия резултат, за разлика от всички останали акционери. От друга страна, бордът на директорите на дружеството е съставен от представители на повечето акционери с най-малък принос към това, което осмисля съществуването на всяко едно търговско дружество – печалбата. Така че в случая трябва да бъде преосмислена и променена концепцията за акционерното участие и респективно членството в УС на дружеството.
Освен основен играч в стратегическото управление на "БОРИКА – БАНКСЕРВИЗ" АД БНБ е институцията, управляваща лицензионния режим по допускане на нови играчи в сферата на електронните разплащания в България. Също и на електронните системни оператори. Така че нейното участие в капитала на "БОРИКА-БАНКСЕРВИЗ" става все по-смущаващо.
Според редица банкери отстраняването на Любомир Цеков е било по личната инициатива на подуправителя на БНБ Калин Христов. Той отдавна му имал зъб заради държането на пари на оператора в КТБ, а и си имал своя кандидат за стола му. И понеже открай време БНБ еднолично дава идеите за развитието на оператора основните банки акционери приемат централизираните предложения за решения без излишни въпроси.
"БАНКЕРЪ" научи от три независими източника, че дългогодишният изпълнителен директор на дружеството Любомир Цеков е напуснал компанията и се е ориентирал в частния бизнес. На 8 юни тази година на общо събрание на дружеството той бе освободен от ръководната си длъжност. Беше му предложено да остане във фирмата и да отговаря за интеграцията й със сродните компании на локалните пазари – например Сърбия и Македония, и с тези в държавите от ЕС. След кратък размисъл обаче Цеков отказал. Отстрани смяната му изглеждаше доста странна, тъй като "БОРИКА – БАНКСЕРВИЗ" работи на печалба и поддържа безразделната си лидерска позиция в този бизнес у нас, коментираха нашите източници.
