В изключително кратък срок Върховният административен съд е разгледал и оставил без уважение последната подадена жалба срещу продажбата на "Виваком". Тя бе внесена в края на юни от люксембургското дружество LIC 33 S.A.- изцяло собственост на Empreno Ventures Limited, което държи 43% от телекома, и е насочена срещу решението на Комисията за защита на конкуренцията от 22 декември 2015-а, с което бе одобрена смяната на собствеността му.
Всъщност това бе втората жалба от собственика на Empreno – Дмитрий Косарев, срещу становището на КЗК. Първата той подаде още през февруари, само че делото по нея е насрочено чак за 26 октомври. Междувременно се появиха нови обстоятелства, които бяха официализирани при процедурата с искането на съгласие от облигационерите на "Виваком". Става дума за това, че с въпросното становище Комисията за защита на конкуренцията разрешава на компанията Viva Telecom (Luxemburg) SA, собственост на българския бизнесмен Спас Русев, да осъществява едноличен контрол върху телекомуникационната компания. Оказва се обаче, че купувачът въобще не е този, а някаква колаборация (б.а. – неофициален консорциум) от инвеститори, в който освен фирмата на Русев (макар да липсват официални документи, удостоверяващи неговата собственост) влизат още VTB Capital (която е и продавач, и посредник при сделката), както и фирмата Delta Capital (зад която се твърди, че стоят братята Милен и Георги Велчеви – управители на самата "Виваком"). Публикувана бе дори информация как свързаните помежду си "купувачи" – братя Велчеви, Спас Русев и VTB Capital, са се договорили да разпределят собствеността – спечелилата търга Viva Telecom (Luxembourg) S.A. щяла да получи 46% от акциите, Delta Capital – 19%, а руската банка – 20%, минус 1 акция. Останалите книжа щели да останат владение на бившите кредитори на телекома – т. нар. миноритарни акционери.
Тези данни са напълно потвърдени от известията, предоставени от "Виваком" на Ирландската фондова борса, както и на интернет сайта на компанията по време на процеса на получаване на съгласието от страна на притежателите на облигации за промяна на контрола над нея.
"Очевидно е, че има нарушение на горепосоченото разрешение на КЗК, тъй като VTB Capital и Viva Telecom (Luxemburg) SA са направили опит да въведат в заблуждение българския регулатор", твърдеше в последната си жалба LIC 33. Върховните магистрати обаче са на друго мнение. Те посочват, че с решението на КЗК се позволява незабавно изпълнение на сделката за "Виваком" и именно този момент обжалва компанията на Дмитрий Косарев. Но за да бъде допуснато спиране на предварителното изпълнение, са необходими доказателства, които да обосновават настъпване на значителни или труднопоправими вреди. А в определението на ВАС пише, че конкретни данни и доказателства, свързани с възможността от причиняване на значителни или труднопоправими вреди, не са представени и искането за спиране не е обосновано и доказано. Имало само позоваване на публикации в медиите. Магистратите цитират и свое тълкувателно решение №5 от 8 септември 2009-а, че "Допуснатото предварително изпълнение от закона не съдържа законова презумпция за непогрешимост, за избягване на несъразмерност с конкретната ситуация и несъизмеримост на вредите с целите на издадения административен акт".
С други думи, това, че не просто Viva Telecom (Luxemburg) SA, а цял набор от фирми ще купуват "Виваком", е без значение в сегашния спор. Евентуално казусът ще се разгледа по същество през октомври, за когато е насрочено самото дело по жалбата на Дмитрий Косарев. Дотогава VTB Capital, братя Велчеви и Спас Русев имат зелена светлина от българските институции за придобиването на мобилния оператор. Чакат се обаче и няколко становища на английски съдилища и регулатори, за да може сделката да се смята за чиста.
