Корупцията има множество проявления – тя може да е политическа, може да е административна, а може да се опише и с един термин, който звучи така: завладяване на държавата.
Според експертите, това "завладяване" представлява осигуряване на преференциално отношение на държавата към влиятелни фигури или олигархични кръгове. То се случва чрез сложни корупционни сделки и други нарушения на закона. А когато държавата гарантира привилегии, удобно (лобистко) законодателство и недосегаемост – частният интерес уютно просперира "на гърба" и за сметка на общото благо.
"Завладяването на държавата" у нас е факт и това е видимо за всеки средноинтелигентен човек в България. А вече е много ясно описано и в поредния доклад за оценка на корупцията на Центъра за изследване на демокрацията, който бе публично представен в понеделник (4 юли).
За представянето се изсипа "елитът" на държавното управление – воглаве с президента Росен Плевнелиев, двамата вицепремиери Меглена Кунева и Румяна Бъчварова, куп други висши чиновници и магистрати. "Високите гости" изслушаха с подобаващо внимание доклада, зарекоха се, че ще сторят и невъзможното, за да преборят корупцията, и си тръгнаха…
Стана точно така, както се случва при всяка подобна публична говорилня на тема "корупция". Само че ситуацията в държавата неотменно си остава същата – точно такава, каквато са я установили експертите на центъра. А тя е страшна. Само две числа за пример: за миналата година всеки пети българин е участвал в корупционна сделка поне веднъж – това значи над 1 милион души. А 18% от анкетираните фирми твърдят, че им е оказван корупционен натиск от държавните храненици, назначени в стотиците служби и службички за осигуряване спазването на закона.
Областите, в които от години се отчита "системен проблем", са ясни: обществените поръчки, укриването на данъци и осигуровки, източването на ДДС, контрабандата, митническите врътки и други. Към тях докладът на ЦИД наслагва и "стабилно функциониращите нелегални пазари" на наркотици, откраднати коли, проститутки, трафик на хора (вероятно заради "обоснованото предположение", че те успяват да просперират заради "чадър", осигуряван от хора с власт срещу съответната облага – бел. ред.). Като се прибави към всичко това и блокирането" на правоприлагащите органи, плюс завладяването на медиите – получава се картинката на днешна България, в която "нивото на корупция е толкова системно, че вече се възприема като нормално", както казва шефът на икономическата програма на ЦИД Руслан Стефанов.
От центъра предлагат серия от спешни мерки, като две от тях са изведени като ключови: реформа на системите за контрол и независима антикорупционна прокуратура.
"Постоянните проблеми в работата на регулаторните, правоприлагащите и контролните органи показват, че те работят крайно неефективно и са завладени от олигархични, политическо-икономически мрежи. В много държавни органи няма достатъчно компетентност и капацитет, което се използва като оправдание за липсата на активност или за прикриване на корупционни връзки", констатират експертите от ЦИД. Според тях едни от най-важните мерки, които трябва да се предприемат по отношение на контролните органи, са преустановяването на политическата намеса в работата на контролните органи, както и осигуряването на функционирането им в условията на максимална прозрачност.
Що се отнася до прокуратурата – данните сами по себе си са достатъчно красноречиви: 60% от всички досъдебни производства за подкуп са образувани за дребни случаи – най-често за 20-30 лв., предложени на катаджии за прикриване на пътни нарушения. Престъпленията на "големите" фактори в държавата – например за случаите на видима безстопанственост, сключване на неизгодна сделка, престъпление по служба и прочие, са рядкост в съда. А най-лошото е, че делата точно по тези казуси често приключват с оправдателни присъди (само за миналата за такива "корупционни" престъпления са осъдени 12 души, но пък 13 са били оправдани).
Липсата на резултати по "знаковите" дела, според експертите от ЦИД, "засилват подозренията за политическото влияние на главния прокурор (без гаранции за отчетност и баланс на правомощията), с което се възпрепятства нормалното функциониране не само на съдебната власт, но и на цялата политическа система". Затова от ЦИД предлагат радикално да се промени статутът на главния прокурор – чрез намаляване на мандата и ограничаване на правомощията му или пък да се създаде специализиран орган за преследване на корупцията по високите етажи на властта, който да се ръководи от независим висш прокурор. А има и друга алтернатива – да се въведе още по-силен съдебен контрол върху прокурорските актове.
Впрочем докладът на Центъра за изследване на демокрацията дотолкова впечатли премиера Бойко Борисов, че той разпореди на министрите си догодина да са "сдавили" корупцията поне толкова добре, колкото той е успял да пребори контрабандата ( Бел. ред. – според статистиката на Борисов, контрабандата от 34% вече е паднала на 8%.)
Дали ще се случи? Можем да се обзаложим: няма.
