Великобритания отново изненада света – този път с бързината, с която се сдоби с нов министър председател, след като Дейвид Камерън обяви, че ще се оттегли от поста. Самият той бе обещал, че наследникът му ще е известен чак през септември, но съдбата – и политическата и интелектуална несръчност на кандидатката за лидер на консерваторите Андреа Ледсън – реши друго. Досегашният министър на вътрешните работи Тереза Мей, която стоеше встрани от прожекторите по време на битките "за" и "против" оставането на Великобритания в ЕС, се издигна до най-високия ненаследствен пост в държавата.
Парадоксално – премиер стана политик, който се обявяваше против излизането от общността, макар логиката да сочи, че би трябвало да е обратното. За успеха на Мей безспорно допринесоха крамолите в лагера на "брекситърите", но това не омаловажава личния й авторитет и доказаните й качества след шестте години на обветрения стол във вътрешното министерство. Най-важното обаче е, че и Островът, и Европа вече имат яснота кой ще управлява трудния процес на британското излизане от съюза.
Издигането на Мей би трябвало да действа успокояващо за Брюксел на фона на останалите варианти за нов премиер. Същевременно фактът, че е била от лагера на "оставащите", не би следвало да заблуждава някого, че ще извърши неочакван завой и няма да задвижи процедурата за излизане от Евросъюза. Самата тя побърза да разсее всякакви съмнения в такава посока, като заяви, че "BREXIT означава BREXIT". "Няма да има опити за оставане в ЕС. Трябва да излезем от Европейския съюз и да намерим новата си роля в света", подчерта Мей.
Правителствените назначения, които извърши новият министър председател, потвърдиха намеренията й. Постовете, които ще отговарят за процеса на развод с общността – на министрите на външните работи и на международната търговия, както и новосъздаденият пост на министър на BREXIT, бяха поверени на изявени привърженици на излизането. Най-шокиращото назначение бе това за външен министър – на екскмета на Лондон и лидер в борбата за BREXIT Борис Джонсън, известен с многобройните си външнополитически гафове и на чиято дипломатическа несръчност самата Мей се бе подигравала преди по-малко от месец.
И така, след като въпросът дали ще бъде задействана процедурата по излизане отпада, остава да се разбере кога ще стане това. Брюксел нееднократно е заявявал, че предпочита да се действа бързо, но на Острова настроенията не са такива. Още в първите си телефонни разговори с Ангела Меркел и Франсоа Оланд, в които прие поздравленията им за назначаването си, Тереза Мей им съобщи, че правителството й се нуждае от време, преди да започне преговорите. Главната й задача е да постигне най-доброто споразумение за "развод" и една такава позиция е разбираема.
За да постигне успех, Мей е необходимо да намери правилния подход към авторитетите в общността и по-специално към лидерите на двете водещи държави – Германия и Франция. Що се отнася до първия, канцлерът Ангела Меркел досега е демонстрирала склонност към умерен подход на фона на призивите Островът да бъде "наказан" за назидание пред другите страни членки. Световните медии впрочем откриха изненадващо много прилики между германския канцлер и новия британски премиер. Двете са на почти еднаква възраст, израснали са в провинциални градчета, бащите им са пастори. Омъжени са от много години, но нямат деца, а преди да се заемат с политика, са се занимавали с наука. Известни като прагматици, и двете изпитват резерви към медиите и дори споделят общо хоби – планинарството.
Тези прилики могат да се окажат от полза за Мей, но едва ли сами по себе си ще й осигурят леко излизане от ЕС. Силите в съюза, настояващи за твърд подход към Лондон, не са за пренебрегване, а към тях се числи и френският президент. Решението на новия британски министър-председател да назначи за свой дипломат №1, меко казано, противоречивата фигура на Борис Джонсън вероятно има своята логика във вътрешните отношения на британските консерватори, но едва ли ще помогне за гладки преговори с Брюксел. Председателят на Европейския парламент Мартин Шулц вече се изказа в тази посока, като заяви, че то е основано повече върху консолидирането на Консервативната партия, а не на националните интереси на Великобритания. Така обвиненията, които се изсипаха върху Дейвид Камерън, че предприел цялата история с референдума, за да решава вътрешнопартийните си проблеми, вече тегнат и над наследницата му.
