Когато става дума за обсъждането и гласуването на закони, уреждащи специализирани финансови дейности и контрола върху тях, малко от депутатите ни са в час за какво точно гласуват. А повечето от народните представители, които разбират за какво става дума, предпочитат да не спорят, за да не ги завърти месомелачката на популизма. И в резултат се раждат недоносени нормативни актове, които създават повече проблеми, отколкото да помагат за развитието на бизнеса. Точно това предстои да се случи с проектозакона за независимия финансов одит, който Народното събрание одобри на първо четене в пленарната зала на 13 юли. Той урежда дейността на една много важна професия – тази на експерт-счетоводителите, чиято задача е да гарантират, че счетоводните отчети и баланси на всички одитирани фирми – търговски компании, застрахователни и осигурителни дружества, банки, фирми за бързо кредитиране, инвестиционни посредници и т. н., представят честно и коректно финансовото им състояние. В този смисъл експерт-счетоводителите са един от стожерите на финансовата стабилност. Събитията около Корпоративна търговска банка хвърлиха сянка върху коректното изпълнение на тази одиторска задача. И в този случай – както става обикновено – махалото се залюля между пълната незаинтересованост на политиците към работата на одиторите и неистовото им желание за прекомерно регулиране на дейността им. Важно е обаче да отбележим, че този своеобразен популизъм получи и корпоративно рамо от експертите в Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС). Както е известно, това е браншовата организация на одиторите, но повечето от нейните членове са малки фирми, а също и отделни граждани. Те открай време недоволстват, че големите международни компании са окупирали одитите на големия финансов бизнес – банки, застрахователни и пенсионноосигурителни дружества, и т. нар. малки практики нямат достъп до този апетитен залък. Затова ИДЕС подкрепя текста в закона, който постановява точно на големите компании да се правят съвместни одити – най-малко от две отиторски фирми. Надеждата им, че тогава и те ще пробият на тази благословена територия.
Друг въпрос е, че в закона така и не става ясно, ако двете одиторски фирми стигат до различни заключения кое ще се приеме за валидно. Това би могло да създаде страшни проблеми с отчетността, особено при заделянето на провизии. Или при счетоводното приключване на годината за одитираните дружества. И тъй като става дума за особено чувствителни за обществото сектори като банки, застрахователи и осигурители, вследствие на тези неясноти могат да възникнат огромни репутационни и други рискове за самите одитирани компании.
На тези и други подобни проблеми, които могат да възникнат от въвеждането в практиката на съвместните одити, обърна внимание народният представител Георги Кадиев. "Съвместни одити не означават паралелни одити. Съвместни одити означават, че влизат две одиторски дружества, разделят си работата и всеки проверява неговия периметър. Това, според мен, по никакъв начин не води до увеличаване на качеството на работата. А в крайна сметка смисълът на този Закон е да увеличим качеството на одита. Това означава, че може да имате екипи с различно качество, различни експерти. Това означава, че след това може да има сблъсък между двата екипа кой за какво е отговорен. А в случая нямате и процедура как да изчистите тези сблъсъци", обясни Кадиев.
В ИДЕС обаче също не приемат напълно безрезервно законопроекта. Организацията протестира срещу прекаленото завишаване на застраховките за професионална отговорност, както и че й отнемат правото да контролира и да санкционира членовете си – то вече се прехвърля върху Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Работодателските организации пък смятат, че посочените дотук промени ще увеличат разходите на дружествата. Всички тези въпроси трябва да получат отговор съобразно най-добрите бизнес практики, така че да няма неясноти и проблеми за одитираните фирми и за експерт-счетоводителите. Или просто законът трябва да бъде върнат за доработване.
