Данните на различните институции за туристите, които посещават страната, се разминават толкова драстично, че възниква въпросът как е възможно държавни служители да получават заплати, за да водят такава статистика. Например в един от най-популярните южни курорти – Созопол, броят на леглата по информация на Министерството на туризма е около 5000, тъй като за толкова се плаща туристическа такса. Според градската управа обаче почиващите в разгара на сезона достигат 80 хил. души. А местният ВиК оператор е изчислил на базата на консумираната вода, че в абсолютния пик в града има около 40 хил. души. Същото е и на север – в Несебър. Там хотелската база е с над 400 хил. легла, но вместо да се събират 15 млн. лв. за сезон от задължителната туристическа такса, в хазната влизат едва 2.5 милиона. С други думи, отчитат се в пъти по-малко посещения.
Все пак след толкова години на пропуснати ползи управниците най-сетне решиха да вземат мерки. В петък (22 юли) Народното събрание прие единодушно на първо четене промените в Закона за туризма, с които се предвижда създаването на Единна система за туристическа информация. Тя, подобно на автоматизираната връзка на бензиностанциите с НАП, ще свърже местата за настаняване с туристическото министерство, Министерството на вътрешните работи, Националната агенция за приходите и общините. С други думи, занапред те ще отчитат в реално време броя на гостите си.
Намеренията са собствениците на хотели, мотели, апартаменти туристически комплекси, вилни и туристически селища и вили от клас "А" да бъдат задължени да осигурят автоматизиран обмен на данни между информационната система на водения от тях регистър и споменатата единна система. За местата за настаняване от клас "Б", каквито са семейните хотели, хостелите, пансионите, почивните станции, къщите за гости, бунгалата и къмпингите, които не са длъжни да водят собствен регистър в електронна форма, се предвижда данните да се вписват в Единната система чрез публично достъпен уеб или друг интерфейс.
Любопитно е, че туристите ще се делят на две категории. Първата е за българи и почиващи от Европейския съюз, от държави, подписали Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и от Швейцария. За тях хотелиерите ще са задължени да предоставят информация единствено за броя им, гражданството, датата на регистрация и датата на отпътуване. Втората група обхваща туристите извън споменатите страни. За тях ще се събират и идентификационни данни – име, дата на раждане, гражданство, номер и серия на документа за самоличност и други. Цялата тази информация няма да е публична – достъп до нея ще имат само определените от закона органи.
Проблемът е, че санкциите за неизпълнение на задълженията, свързани с регистрите за настанените туристи, са твърде ниски. Лицата, които не водят регистър за гостите си, ще плащат глоба в размер на 2 хил. лева. Имуществената санкция за фирмите пък ще е 7 хил. лева. Ако регистри все пак има, но те не са попълнени коректно, глобата ще е съответно 1000 и 5 хил. лв. за физически и юридически лица.
Междувременно правителството одобри новите минимални критерии за комплексна оценка на офертите при концесии на морските плажове. Според тях при бъдещи процедури за отдаване на плажовете решаващо за класирането на кандидатите ще са предложените от тях цени на плажните принадлежности. Именно заради това ресорният министър Николина Ангелкова обещаваше по-евтини чадъри и шезлонги от следващото лято. Тя дори определи и тарифите – между 2 и 4 лв. за сянка на пясъка – в зависимост от курорта. Но има една уловка. Тези цени са минимални и кандидатите могат да предложат съвсем различни такси. Също така повечето популярни плажове си имат временни стопани с дългосрочни договори и няма как новите правила да се приложат при тях. Затова не бива да се доверяваме напълно на Ангелкова за много по-достъпно море.
