Кредиторите на Стария континент линеят след финансовата криза от 2008-а – намалява и пазарната им капитализация, и броят на клоновете им, и персоналът им. Благополучието им е поставено на карта, а печалбите им се свиват в клещите на стриктните регулации, на всеобщата икономическа слабост и на ниските лихвени проценти. Банките със сигурност вече никога няма да са същите. А тази ситуация предоставя нови възможности в региона да се развият така необходимите алтернативни финансови канали.
От август 2007-а насам 471 финансови компании, включени в европейската база данни на световната финансова група Datastream, са загубили над 1 трлн. евро от пазарната си капитализация – числото е еквивалентно на годишния БВП на Испания. Нито един сектор от икономиката на Европейския съюз не е понасял подобна загуба – дори фирмите от нефтения и газовия бранш, поразени от ниските цени на петрола.
Компаниите за финансови услуги преди десет години са били най-голямата по пазарна капитализация група в ЕС (според Datastream) и са надхвърляли с близо 64% този показател за сектора на потребителските стоки. Днес тези две индустриални групи са с изравнени възможности и дори втората взема превес след референдума за BREXIT.
Финансовият индекс на Datastream за ЕС се е стопил наполовина в сравнение с предкризисната си върхова стойност. За сравнение, индексите, следящи сферите на здравеопазването и на потребителските стоки, са със 70% по-високи.
Акциите на европейските банки се разменят срещу по-малко от 40% от цените им през август 2007-а. Книжата на германските и на италианските кредитори пък се търгуват за около 15% от равнищата им през 2007-а, а индексът на португалските банки е паднал до немислимо ниските 2% от оценката им преди кризата. И докато през 2007-а в европейския борсов индекс European Stoxx 600 сред най-големите по пазарна капитализация компании имаше 15 банки, днес броят им е сведен до две.
Броят на банковите клонове в еврозоната е намалял с над 27 хил. през 2015-а спрямо 2007-а (спад от 13 процента). А банковият персонал бе орязан с 212 хил. души. Сривът тук е с 10% в сравнение с равнището отпреди кризата, сочат данните на Европейската централна банка.
"Вталяването" е особено драстично във Франция, където броят на банките се стопи почти наполовина (до 360), следвана от Испания, където кредитните институции вече са с 40% по-малко. Не бе пощаден и прекалено фрагментираният банков сектор на Германия, който през юли наброяваше 1745 кредитори – с 14% под броя им през същия месец на 2007-а.
Според Сам Лангфийлд и Марко Пагано (автори на доклада "Дали в Европа няма прекалено много банки?") до 1990-а банковият сектор на ЕС е бил съизмерим с този в другите напреднали държави. Но много бързо след това е наедрял и в момента "Европа има най-голямата банкова система в света". За този непропорционален растеж е виновна правителствената политика в подкрепа на кредиторите, редуцирали съществено разходите им за финансиране. Това пък означава, че алтернативните форми на финансиране трудно биха си пробили път и до днес те са пословично слаби. Така, макар стопанствата на Щатите и на ЕС да са почти съизмерими, пазарната капитализация на европейските фондови борси е около 50% от американските, а пазарът за секюритизирани книжа е под една четвърт от щатския.
Лангфийлд и Пагано виждат някаква надежда за промени в смаляването на банковия сектор, което би отворило пространство и за други източници на финансиране. А и председателят на ЕЦБ Марио Драги е категоричен, че "е по-добре да има множество канали за финансиране на реалната икономика, вместо да се разчита на един-единствен".
