Съдебната номенклатура вече е "бетонирана" – законът постановява ръководните длъжности в съда и в прокуратурата да се заемат за не повече от два мандата. Но ограничението важи само за един и същи орган на съдебната власт. А това означава, че се открива пътят за "професионалните началници", които само ще сменят постовете си в системата – и така до пенсия.
Освен това за административен ръководител (с изключение на "тримата големи) ще бъде назначаван с предимство магистрат от същия по степен съд или прокуратура или от по-горни. А подобно "повишение" без конкурс на човек от по-ниските инстанции ще се допуска само по изключение. Същото правило ще важи и за заместниците. Само че основният въпрос е по какви критерии ще се преценява дали е нужно това "изключение".
Изрично е записано и че след края на мандата си съдебният началник ще се връща обратно там, откъдето е дошъл – с едно изключение: "освен в случаите, когато са били назначени от по-ниско ниво на орган на съдебната власт". С други думи, възможността за кариерно израстване без конкурс си остава. А за да няма объркване, в преходните и заключителните разпоредби това правило е изрично разписано и за сегашните началници в системата:" съдия, прокурор или следовател, който към датата на влизане в сила на този закон заема длъжност административен ръководител (б.ред. – или заместник) на орган на съдебната власт, след приключване на мандата може да остане на длъжност съдия, прокурор или следовател в същия орган на съдебната власт, в който е заемал длъжността административен ръководител".
Окончателният текст на изменения Закон за съдебната власт впрочем показва и че депутатите все пак са успели да сложат "намордник" на така лелеяната съдийска независимост. Да припомним, че в първоначалния проект на правосъдното министерство общите събрания на съдиите можеха не само да правят свои предложения за председатели на съдилищата, но и да дават становища за другите кандидати – с тези становища Висшият съдебен съвет щеше да бъде принуден да се съобразява, колкото и да не му се ще.
В приетия окончателен вид на закона обаче депутатите са успели направо да "изтрият" становищата на общите събрания по отношение на шефските постове. Които сега ще имат право да изслушват всички кандидати. И толкова. Правото да дават преценка за кандидатите да ги ръководят е запазено само за съдиите от двете върховни съдилища – ВКС и ВАС.
Само че има една норма, която гласи: "Кандидатите за административни ръководители на съд се изслушват от общото събрание на съответния съд. Прокурорите при съответната прокуратура могат да изразят становище за кандидата за административен ръководител." Какво се получава на практика – съдиите от този съд няма да имат право на становище, но прокурорите – да.
Безспорно хубава обаче е новината, че законът развързва ръцете на всички съдии в държавата по-активно да се включат в законодателния процес: вече общото събрание на всеки съд – дори и в най-затънтената провинция, ще може да дава становища до Министерския съвет и Народното събрание по законодателни въпроси, свързани с дейността му. А това е все пак още един шанс законодателните безумства, които бълват депутатите, да бъдат поне с малко ограничени.
