Повечето хора едва ли са се замисляли какъв е общият размер на гарантираните влогове в банките – тези на граждани и фирми до 196 хил. лева? Такава информация никога не е била публикувана, но тя може да бъде пресметната чрез косвени статистически данни. Например чрез статистиката на БНБ, като се ползват данните за юни 2016-а. Така може да се изчисли, че гарантираните влогове на фирмите и на гражданите са около 47 млрд. лева. В тази сума са включени и всички категории влогове над 200 хил. лв. (между 200 хил. и 500 хил. лв.; от 500 хил. до 1 млн. лв. и над 1 млн. лв.), като за изчисленията е взета предвид само гарантираната част от тях.
Впечатляващото в случая е, че тази обща сума от около 47 млрд. лв. надхвърля половината от брутния вътрешен продукт на България за 2016-а с около 10 млрд. лева. И е повече от размера на разходите по годишната фискална програма. И друг любопитен факт – тя надвишава двойно размера на държавния дълг. Само си представете какво би станало, ако в един момент всички притежатели на тези депозите решат да си изтеглят парите.
Тези сравнения илюстрират обаче и
огромната отговорност на държавата
по силата на Закона за гарантиране на влоговете. Този ангажимент е наложен чрез европейска директива. И държавата трябва да има налични пари, които да покриват на 100% размера на гарантираните влогове.
Пълното покритие на влогове за 47 млрд. лв. е наистина внушителна сума за държавата.
Къде са тези пари?
На първо място в БНБ, където в момента има около 28 млрд. лв. (това са ликвидните средства на банките, пари на каса, по сметки и в държавни ценни книжа). В рамките на броени дни те могат да бъдат извадени и да се използват за плащане на влоговете.
Сериозна подкрепа предлага и фискалният резерв на правителството в БНБ, чийто общ размер в началото на август е 12.2 млрд. лева. От тях при нужда 6 млрд. лв. веднага могат да бъдат използвани за подкрепа на банковия сектор.
Третата "подпора" са средствата, натрупани във Фонда за гарантиране на влоговете, които са общо около 1.7 млрд. лв. – близо 500 млн. лв. по сметки и 600 млн. евро (или 1.2 млрд. лв.) са от договорени заеми с ЕБВР и със Световната банка.
Ако съберем парите от тези три източника, се вижда, че дори този огромен мобилизиран ресурс
осигурява 76% покритие
на гарантираните влогове. Това е изключително висок процент, но не означава пълно покритие.
По-близката история на Европа – около кризата в края на 2008-а, обаче показва, че има обстоятелстнва и времена, когато и целият банков сектор може да отиде по дяволите. В случая не говорим за Гърция.
Става дума за Ирландия – онази същата, която дълги години (в периода на прехода) ни даваха като пример за икономически тигър. Вследствие на кризата от 2008-а целият, ама буквално целият банков сектор в тази страна се срина. Но тогава отговорно се намеси ирландската държава, която го одържави изцяло. Въпреки че заради този акт съотношението на държавния дълг на Ирландия спрямо нейния БВП за две години нарасна от 43% до над 100 процента. Държавата и обществото поеха тази тежест. Политиците там не задаваха тъпи въпроси за парите на данъкоплатците и не правеха още безумни декларации, че не са съгласни стабилността на банките да бъде обвързана с държавния бюджет. Там хората бяха наясно, че държавните пари трябва да бъдат инвестирани в банковата система в името на оцеляването на самата държава. И го направиха. Това дакозва защо стаболността на банките се одъждествява с националната сигурност.
Едни говорят, други мислят. Сега –
след резултатите от стрес-тестовете
на банките в еврозоната, приключили през юли 2016-а, премиерът на Италия Матео Ренци също прокламира, че е необходима бърза държавна намеса в подкрепа на италианските банки. Дори ако това нарушава правилата на директивата за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, приета от ЕС.
Прегледът на качеството на активите на банките и стрес-тестовете у нас също приключиха. Успешно, макар и с помощ оттук-оттам. Но сега започва трудното – да се задържи и опази стабилността им. Защото тя е единственият гарант за онези десетки милиарди левове – понастоящем 47,, притежание на фирмите и на гражданите. Милиардите, които са истинското национално богатство. И които не бива да бъдат стопени, след като си отдъхнахме, че остновното предизвикателство е преодоляно успешно.
