Банковата система остава добре капитализирана, стана ясно, след като бяха оповестени резултатите от Прегледа на качеството на активите. Съотношението на базовия й собствен капитал от първи ред е 18.9%, което е значително над регулаторния минимум от 4.5 процента. При това резултатите на отделните банки показват, че капиталовата им адекватност – на всички без изключение, остава над задължителния регулаторен минимум.
Резултатите от стрес-теста потвърждават силната капиталова позиция и устойчивостта на банковата система срещу шокове. Индивидуалните резултати са различни за различните банки и не се предвижда да се сравняват с предварително зададени прагови стойности.
Някои банки ще трябва да запазят наличните си капиталови буфери, докато други ще трябва да се стремят да възстановят покритието на капиталовите си буфери, вземайки предвид корекциите в резултат на прегледа.
Резултатите от стрес-теста се основават на хипотетични сценарии и не водят до преки корекции на капитала. Независимо от това резултатите ще бъдат включени в процеса на надзорен преглед и оценка и в капиталовото планиране на банките.
Процедура
Българската народна банка (БНБ) проведе Прегледа на качеството на активите (ПКА) и стрес-теста (СТ) на българската банкова система на основание §9 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, действащ от 2015 г., и в съответствие с чл. 80б от Закона за кредитните институции.
БНБ проведе Прегледа на качеството на активите и стрес-тестовете в сътрудничество с независим външен консултант, избран с тръжна процедура за обществена поръчка, и с независими консултанти и оценители, наети от банките след единна процедура за избор, одобрена от БНБ.
Повече от 900 експерти от БНБ и независими външни лица участваха в Прегледа на качеството на активите и стрес-тестовете.
Европейската комисия (ЕК) и Европейският банков орган (ЕБО) бяха редовно информирани и от тях се искаше становище на всички етапи от процеса. ПКА и СТ обхванаха всичките 22 банки, лицензирани от БНБ, с изключение на шестте клона на чуждестранни банки, функциониращи в България.
Прегледът на качеството на активите
включваше девет работни задачи и се проведе в периода:
15 февруари и 30 юни 2016 година.
Обект на прегледа бяха активи на обща стойност 84.2 млрд. лв. (към 31 декември 2015 г.), или 96% от банковата система.
Прегледани бяха над 3400 индивидуални кредитни досиета, чиято равностойност е 23.2 млрд. лв., или 71% от корпоративните портфейли на банките и големите кредити за малки и средни предприятия.
В резултат от Прегледа на качеството на активите бяха изготвени оценки за корекции на обща стойност 665 млн. лв., или 1.3% от рисково претеглените активи, които следва да бъдат отразени във финансовите отчети на банките за 2016 година. Оценката на счетоводното въздействие на тези корекции следва да отчете нетния приход и обезценките в банките, реализирани до 30 юни 2016 г., както и всички свързани с капитала събития и мерки през цялата година. Тези корекции трябва да бъдат потвърдени от одиторска проверка в съответствие със счетоводните принципи на Международните стандарти за финансово отчитане.
Общата корекция от Прегледа на качеството на активите включва 474.9 млн. лв. – произтичащи от 397 случая в размер на 3.7 млрд. лв. от обслужвани кредити (7.14% от рисково претеглените активи), прекласифицирани като необслужвани; 92.6 млн. лв. – произтичащи от портфейли от жилищни ипотечни кредити; 56.5 млн. лв. – произтичащи от корпоративния сегмент и от други кредити за домакинства, където банки не са приложили модели за възникнали, но нерегистрирани загуби и модели за колективно провизиране; 41.2 млн. лв. – от преоценка на придобити активи.
Дял от 79% от прекласифицираните корпоративни кредитополучатели беше анализиран при презумпция за недействащо предприятие, а 21% – при хипотези за действащо предприятие.
В процеса на преглед и анализ на кредитните досиета не бяха открити отклонения от регулаторните изисквания за големи и свързани експозиции.
Коригираното в резултат на прегледа капиталово съотношение на базовия собствен капитал от първи ред за банковата система към 31 декември 2015 г. е 18.9 процента. Макар че при отделните банки резултатите са различни, след Прегледа на качеството на активите капиталовата адекватност на всички банки остава над задължителния регулаторен минимум. Ето защо очакваните корекции в капитала на отделните банки засягат само капиталовите буфери над регулаторния минимум за капиталова адекватност. Съответните последващи мерки са дефинирани с оглед на поддържане на съществуващите капиталови буфери или за възстановяване на тяхното покритие.
Стрес-тестът
беше проведен през юли 2016 г. с цел да се оцени устойчивостта на банките в България при необходимост да поемат шокове от евентуални негативни финансови и макроикономически тенденции. Резултатите от стрес-теста, които се базират на хипотетични сценарии, нямат пряк количествен ефект върху капиталовата адекватност на банките. Въпреки това тези резултати ще бъдат включени в процеса на надзорна проверка и оценка, както и в капиталовото планиране на банките. Нещо повече – чувствителността на балансите към шокове може да е причина за допълнителна оценка на бизнес моделите на банките, което на свой ред също ще бъде включено в процеса на надзорен преглед и оценка.
В съответствие с подхода, прилаган в последния стрес-тест, проведен от Европейския банков орган (ЕБО) в целия Европейски съюз, стрес-тестът в българската банкова система вече не съдържа праг, водещ до оценка "преминал"/"непреминал".
Стрес-тестът се базира на капитал и рисково претеглени активи, коригирани в резултат на прегледа на качеството на активите. При него бяха приложени два макроикономически сценария с хоризонт от три години – до 2018 година. Първият е основен сценарий, съответстващ на прогнозата на БНБ от март 2016 година. Вторият е неблагоприятен сценарий, който представлява симулация на правдоподобно, но малко вероятно развитие на събитията.
Стрес-тестът е базиран на консервативното ограничение за статичен баланс. Според това допускане общият размер на експозициите, техният падеж и предлаганите продукти се запазват непроменени, което ограничава възможността банките да управляват своя капитал във времето, през което продължава ефектът от стрес-теста. Допускането за статичен баланс допълнително засилва ефекта от влошаване на икономическите и финансовите показатели.
Неблагоприятният сценарий е по-консервативен от този, който ЕБО използва по отношение на България при провеждането на последния стрес-тест за целия Европейски съюз.
При основния сценарий
за който се смята, че отразява най-вероятните макроикономически и финансови тенденции до края на прогнозния хоризонт, съотношението на базовия собствен капитал от първи ред на банковата система нараства до 22.2 процента .
Според базовия сценарий общото съотношение на базовия собствен капитал от първи ред на банковата система би се подобрило с 3.2 процентни пункта спрямо съотношението на базовия собствен капитал от първи ред – след отчитане на корекциите, възникнали вследствие на прегледа на качеството на активите. Дванадесет банки биха подобрили капиталовата си база, а десет биха отчели спад в съотношението на базовия си собствен капитал от първи ред към края на 2018 година.
Според базисния сценарий общият ефект от прегледа на качеството на активите и стрес-теста би представлявал увеличение на базовия собствен капитал от първи ред на банковия сектор с 8.1% -10.7 млрд. лв. в края на хоризонта на стрес-теста. Съотношението на базовия собствен капитал от първи ред нараства с 2.2 процентни пункта – до 22.2% към 31 декември 2018 година Следва да се отчите допълнителният ефект от намалението на рисково претеглените активи с 1.4 млрд. лева.
При симулациите на
неблагоприятния сценарий
съотношението на базовия собствен капитал от първи ред на банковата система до края на 2018 г. спада до 14.4 процента.
И при двата сценария капиталовите позиции на банките остават силни и показват устойчивост на тестваните шокове, въпреки че резултатите са различни в отделните банки.
Според утежнения сценарий съотношението на базовия собствен капитал от първи ред на банковата система би намаляло с 4.6 процентни пункта.
Три банки подобряват незначително капиталовата си позиция и деветнайсет биха отчели спад в съотношението на базовия собствен капитал от първи ред между 19.9 процентни пункта и 0.7 процентни пункта (през 2018 г.) след корекциите при прегледа на качеството на активите.
Утежненият сценарий не е прогноза, a количествена оценка на ефекта върху финансовото състояние и капитала на банките, чиято цел е да покаже чувствителността на техния капитал.
Според утежнения сценарий общият ефект от прегледа на качеството на активите и стрес-теста би бил намаление на базовия собствен капитал от първи ред на банковата система с 28.4% до 7.1 млрд. лв. към 31 декември 2018 година. Отчитайки и допълнителния ефект от намаление на рисково претеглените активи, капиталовото съотношение на базовия собствен капитал от първи ред спада с 5.6 процентни пункта – до 14.4%, показвайки устойчивостта на българската банкова система – при значително влошаване на макроикономическата среда.
Понижаващият се коефициент на адекватност на базовия собствен капитал от първи ред произтича главно от загуби по кредитните портфейли. Очакванията са при утежнения сценарий при стрес-теста да се констатира агрегирана нетна загуба в размер на 1.4 млрд. лв. за периода 2016-2018 година.
Движещите сили за корекцията на базовия собствен капитал от първи ред в периода 2016-2018 г. включват 2.6 млрд. лв. (-5.4 процентни пункта ефект върху капитала) от обезценки на финансови активи в резултат от влиянието на кредитния риск; 412 млн. лв. (-0.8 прроцентни пункта) от преоценки на портфейла с ценни книжа на разположение за продажба в резултат от влиянието на пазарния риск; други ефекти в размер на -1.3 процентни пункта (например обезценки на нефинансови активи, промени в рисковите експозиции, намаления на капитала при банките, прилагащи вътрешни модели за кредитен риск) и 1.5 млрд. лв. (+3 процентни пункта) положителен принос на нетния оперативен доход преди обезценки, главно в резултат от нетния лихвен доход.Резултатите от стрес-теста трябва да бъдат анализирани на индивидуално ниво. Те показват, че банките са добре капитализирани, с възможност да поемат загуби от утежнени хипотетични макроикономически и финансови сценарии. Предвид на вариацията в резултатите надзорният диалог ще вземе под внимание специфичните условия и ще формира базата за индивидуални надзорни срещи с банките, за да се оцени устойчивостта и да се проследи прилагането на процеса по капиталовото планиране.
Резултатите за всяка банка:
