Българската банкова система е с показатели за стабилност, които са по-високи от тези на банковия сектор в еврозоната, това е резултатът от прегледа на активите му и последвалите стрес-тестове.
Общата стойност на всички прегледани активи е 60.7 млрд. лева. На практика това са всички рискови активи на банките, твърди консултантът на БНБ – "Делойт", който внася и едно много съществено уточнение. Че от процедурата са изключени парите на кредитните институции в БНБ и по междубанкови депозити, възлизащи на 23.5 млрд. лева. Но те на практика са допълнителен ликвиден резерв, с който банките могат да оперират.
При сегашния преглед са оценени повече от 3400 кредитни досиета на обща стойност 21.6 млрд. лв., или 75% от общия корпоративен портфейл на банките. Обърнато е специално внимание на кредитите на по-големите дружества, попадащи в групата на малките и средните предприятия, които са част от банкирането на дребно.
На колективна оценка пък бяха подложени портфейлите от ипотечни и потребителски кредити. В резултат за почти всички от проверените двадесет и две банки е установена необходимост от допълнителни провизии. С други думи, не е имало избирателност в действията на одиторските екипи, извършвали анализа.
Провизиите, които някои банки трябва да направят допълнително, могат да бъдат покрити от текущата им печалба за 2016-а. Такива например са:
– "УниКредит Булбанк" – с допълнителни провизии от 19.21 млн. лв. и текуща печалба от 157.64 млн. лв.;
– "Банка ДСК" – с допълнителни провизии от 22.83 млн. лв. и текуща печалба от 178.97 млн. лв.;
– ОББ – с допълнителни провизии от 27.01 млн. лв. и текуща печалба от 60.6 млн. лева.
Изброяваме тези случаи, за да се разбере, че е напълно нормално при толкова крайно консервативни условия, при които се провежда Прегледът на качеството на активите (ПКА), почти всички кредитни институции да имат необходимост от допълнителни провизии.
Напълно нормално е също така банките, чиито текущи печалби не са достатъчни, за да покрият необходимостта от допълнителни провизии, да предложат програма за попълване на капитала си.
Трябва да е ясно, че когато допълнителните провизии, установени от Прегледа на качеството на активите, са по-големи от текущата печалба, се формира счетоводна загуба, с която се намалява капиталът на съответната банка.
Според практиката, възприета от Европейския банков орган и Европейската централна банка, които наблюдаваха прегледа на активите (т. нар. AQR), е необходимо всяка от кредитните институции да предприеме мерки за възстановяване на нужната капиталова адекватност в рамките на девет месеца.
Прегледът на качеството на активите у нас показа, че за няколко банки подобни мерки вече са договорени и те са приели планове за прилагането им, одобрени от БНБ. Тези мерки са в две насоки. Първата е увеличаване на акционерния капитал, чрез вноски на старите акционери и чрез привличане на нови. Втората е увеличаване на капиталовите буфери – чрез намаляване на рисковите активи. Това означава да се продадат някои обезпечения по кредити, да се продадат кредити заедно с техните обезпечения и дори цели бизнеси.
Първа инвестиционна банка
която е в тази група, официално обяви, че вече е предприела мерки, за да изпълни препоръката на БНБ за постигане на допълнителен капиталов излишък от 206 млн. лева. В прессъобщението на ПИБ изрично се посочва, че при базовия сценарий на стрес-тестовете тя отговаря на капиталовите изисквания. И още, че препоръките на БНБ, които трябва да бъдат изпълнени до април 2017-а, са свързани с постигането на изискванията за капитал при неблагоприятния сценарий на стрес-тестовете, но че той е само индикативен и вероятността да се сбъдне през следващите три години е ниска.
Според официалната информация на БНБ Първа инвестиционна банка трябва да увеличи капитала си, да намали рисковите си активи и да ускори продажбата на активите, придобити като обезпечение. По неофициална информация в напреднал процес са преговорите за привличане на два големи американски инвестиционни фонда като акционери.
ИНВЕСТБАНК също публикува
на сайта си своята програма за увеличение на капиталовата адекватност, одобрена от БНБ. Според нея е необходимо до април 2017-а банката да увеличи акционерния си капитал с 20 млн. лв., да намали рисковите си активи със 134 млн. лв., да намали административните си разходи и през следващите две години да продаде придобити обезпечения по кредити за 70 млн. лева.
Предвидени са и други мерки, свързани с увеличение на капиталовата адекватност, поддържането на висока ликвидност и управлението на риска.
За други две банки
– "Банка Пиреос България" и "Токуда Банк", в таблиците на общия доклад на "Делойт" пише, че трябва да попълнят изискуемите си капиталови буфери съответно с 4.78 млн. и 1.7 млн. лв., но доколкото в индивидуалните таблици за тях няма изрично предвидени мерки, е ясно, че тези суми ще бъдат подсигурени още до края на годината от текущата им дейност.
Като цяло корекциите, които трябва да бъдат направени в банковия сектор вследствие на Прегледа на качеството на активите и на стрес-тестовете, са наистина минимални. Подобна оценка направи и председателят на Асоциацията на банките в България Петър Андронов.
Тези добри резултати както за сектора, така и за отделните банки в него обаче налагат въпроса:
защо всички тези договорени мерки
не бяха предприети в рамките на един нормален надзорен процес? А не както се случи – да се мобилизира непредвиден човешки и финансов ресурс от банките, за да се извърши въпросният преглед на качеството на активите. Който да докаже, че поговорката "Страх лозе пази" е абсолютно актуална. Защото истинският стрес за банките се случи през юни 2014-а с принудителното затваряне на КТБ. Това бе и прелюдията към днешните стрес-тестове, които потвърдиха нещо, което знаехме и в средата на 2014 година.
Обратният ефект
от този преглед е, че ограничи още повече апетита за по-активно кредитиране, което много видимо се отрази на кредитните портфейли и на балансите на банките.
Като цяло начинанието, приключило сега, ги принуди да поддържат огромна ликвидност, която не само че не им носи приходи, но и ги ангажира с разходи. Това се признава и в много правителствени документи, засягащи състоянието на икономиката и на финансите на държавата. И на финала се оказа, че всички тези колосални усилия, продължили година и половина, са положени само за да получим външно пътвърждение на нещо, което БНБ и управляващите у нас знаеха. А именно – че банковата система е стабилна.
Това, което научихме допълнително, е, че тя е по-капитализирана от банковата система в еврозоната. Но този извод не си струваше разходите и положените усилия. Известно е също, че стабилността на банковата система успешно може да бъде поддържана с един перманентен здрав банков надзор, който текущо да налага строг контрол върху спазването на изискванията на Регламент 575 за оценка на риска и на капиталовата адекватност.
Освен това дори потвърдените от прегледа добри резултати на банковия сектор не са гаранция, че след година-две в него няма да има драми. Та нали и в Италия, Испания, Ирландия и Германия през 2014-а имаше преглед на качеството на активите, и то проведен от ЕЦБ, а две години по-късно стрес-тестовете показаха, че големи банки в тези държави, структуроопределящи за целия сектор на ЕС, са в повече от обезпокоително състояние.
Единственият смислен извод, който този преглед и последвалите го стрес-тестове няма как да дадат, е, че за да си гледа работата банковият надзор, системата не трябва да бъде подлагана на политически натиск и спекулации.
Впрочем прегледът на активите бе предизвикан не по настояване на банките и по инициатива на БНБ. Той бе идея на политиците, които я лансираха сред срещата си при президента на 17 юли 2014-а, надявайки се това мероприятие да вкара България в Европейския банков съюз и в Единния европейски надзор.
Нека обаче да е ясно, че ако в ЕС реши да приеме страната ни в този съюз,
ЕЦБ ще направи нов свой преглед
на качеството на активите на българските кредитни институции. Само че, както става ясно от последния конвергентен доклад на ЕЦБ, тя не смята, че България е достойна за подобно благодеяние. Не е ясно дали и евентуална кандидатура на страната за влизане в механизма за приемане на еврото, за което говори напоследък премиерът Борисов (виж стр.11) , ще бъде приета радушно. Нищо, че за това не се изисква изпълнението на някакви критерии.
