Иде краят на скрития тормоз на банките върху клиентите им чрез инструмента “банкови такси”. По-малко от месец остава до 18 септември, когато в сила влизат новите изисквания на Закона за платежните услуги. Едно от тях е Българската народна банка да пусне сайт, на който ще могат да се сравняват банковите такси. Това потвърди за “БАНКЕРЪ” Димитър Костов, подуправител на БНБ. Той добави, че става дума за законово изискване и мърдане няма. Според закона стандартите, по които информацията ще бъде подавана от кредитните институции, обработвана и отразявана на сайта на БНБ, ще бъдат уточнени в наредба на Централната банка.
Ирина Марцева, която е главен секретар на Асоциацията на банките в България, заяви за "БАНКЕРЪ", че подготовката на въпросния сайт върви с пълна пара. Експертите на БНБ и АББ непрекъснато съгласуват позициите си за това каква информация ще бъде публикувана и как тя да се направи сравнима. Срокът ще бъде спазен, увери Марцева читателите на "БАНКЕРЪ".
Междувременно на 18 август 2016-а управителния съвет на БНБ прие изменения в Наредба №3, за да изпълни едни други много важни изисквания на променения Закон за платежните услуги и на европейските директиви. Става дума за регламентиране на реда, по който се определят приемливи такси за откриване на сметка за основни операции, за граждани, които никога не са ползвали банкови услуги.
Приемливите такси трябва да бъдат по-ниски от средния размер на таксите, събирани от банките у нас от потребителите на съответни услуги по разплащателни сметки. В случая става дума за изчислените средни такси за предходната календарна година.
Банките трябва да предоставят информацията, необходима за изчисляването на средния размер на таксите за услугите до 1 октомври 2016 година. БНБ ще направи изчисленията и ще ги публикува на интернет страницата си до 15 октомври 2016 година.
Заместник финансовият министър Кирил Ананиев коментира, че заради скъпите такси много хора не могат да си позволят банкова сметка, а след промените ще могат да ползват евтини услуги: като например да получават своята заплата, пенсия, социални плащания или да плащат сметките си за комунални услуги и други подобни.
В същото време според статистиката на БНБ за 2015 г. 28-те банки в страната са получили 80 млн. лв. доход от такси и комисиони, което е увеличение с 1.8% спрямо предишната година – 78.5 млн. лева. Причина за по-големия приход е увеличаването на някои такси, с което банките компенсираха стесняването на лихвения марж.
Изискването е банките да предложат приемливи такси по платежните сметки за основни операции не по-късно от 1 февруари 2017 година.
Всички тези нововъведения ще засегнат предимно хората, които поради една или друга причина не са имали взаимоотношения с банки, но обстоятелствата са ги принудили да си открият банкова сметка. Например, за да получат социална помощ или за да платят за издаване на личен документ.
Има банки, които само за откриване на сметка вземат по 10 лв. и когато през нея трябва да бъде направен превод от 100-200 лв., тези 10 лв. са огромен разход за клиента, още повече ако му се налага да брои стотинките, за да си купи хляб в края на месеца. Ето за такива случаи таксите за откриване на сметка ще са под тези в тарифата. Ако изчисленията на БНБ покажат, че средната за банковата система такса за подобна услуга е например 5 лв., въпросният гражданин ще може да открие сметка, като плати за това по-малко от 5 лева. Но всичко това от 1 февруари 2017-а.
Хубавото на промените в Закона за платежните услуги е, че като цяло те задължават банките да осигурят лесен и евтин достъп до техните услуги на всеки българин, което означава ниски и минимални като брой такси, съобразени с нивото на доходите в страната.
Всяка банка ще бъде длъжна да уведоми клиента още при откриването на сметка за всяка сума, с която ще го таксува. Освен това всеки клиент ще получава годишно извлечение, в което банката ще го информира подробно какви такси за какво му е удържала. Както вече казахме, БНБ ще има грижата да направи специален сайт, на който всеки ще може да сравнява таксите, които различните банки предлагат за определена услуга – например за теглене на пари от банкомат, за плащане на данъци, за внасяне на сума в каса или за превод.
Евродирективата, която и България трябва да прилага, гарантира правото на всеки гражданин на ЕС да има поне една основна банкова сметка, която да му позволява да ползва обичайните банкови услуги. Това се отнася и за законно пребиваващите в страните от ЕС.
Това означава, че българите подобно на всички европейци ще може да си откриват сметки навсякъде в ЕС дори да нямат постоянен адрес в страната.
Според главния секретар на Асоциацията на банките в България Ирина Марцева и в момента много от членовете на организацията имат политика да предлагат по-облекчени условия за т.нар. уязвими потребители и това не е новост за пазара.
В бранша вече тече дискусия по предстоящите промени, но очакванията са, че по отношение на таксите те ще минат без възражения, тъй като са изцяло по европейската директива.
Откриването, поддържането и закриването на разплащателна сметка също се очаква да стане по-евтино, коментира и Михаил Димов, който отговаря за платежния надзор в БНБ.
"От 2009 г. насам (след кризата и намаляването на кредитната активност) в България започна устойчиво покачване на цените на банковите услуги. Например преди това тегленето от банкомата на издателя на картата беше безплатно", обръща внимание председателят на асоциация "Активни потребители" Богомил Николов.
"Банките вдигат най-вече такси, които потребителите няма как да избегнат", посочва пък финансовата анализаторка Десислава Николова. "Например мeceчнaтa тaкca зa пoддpъжкa нa paзплaщaтeлнa cмeткa – част от банките я повишиха с 20 до 50 cтoтинки, вече има и удръжки от по няколко лева. Клиентите нищо не могат да направят, но в днешно време всеки има нужда от разплащателна сметка."
Авторът на тези редове лично изпита таксовия тормоз на една голяма банка. В продължение на пет години той изплаща лизинг на равни месечни вноски. Внасяше парите по разплащателната си сметка в банката кеш, а тя ги прехвърляше по безналичен начин на лизинговото дружество, част от същата финансова група. Първоначално цялата операция беше безплатна. След това сложиха такса от 20 ст., после от 50 ст. и така последните вноски бяха с такса от 2 лева. На въпрос кой се разпорежда по този начин зад гърба му отговорът винаги беше: "Решение на управителния съвет за промяна във Вътрешните правила". Това е. На когото не му харесва, да си търси друга банка.
Таксовият терор вече надхвърля здравия разум. Натискане на бутона, примерно за месечно извлечение по разплащателна сметка на фирма, на което му се вика "данък "принт" – 20 лева.
Смяната на монети с банкноти струва 10 лева.
Да внесеш сума кеш в разплащателната си сметка – пак левче. Левче да внесеш, лев плащаш. Явно заради хигиенните препарати за ръцете на касиерката, която ще бъде принудена да ти пипа левчето.
Поддръжка на сметка – 3 лева. Такса за превод – 2 лева. Такива са таксите, които банките събират за издаване на удостоверение за липса на кредитни задължения. А става дума за семпло листче с елементарна информация, за което някои банки искат 50-100 лева.
Картите също могат да се окажат голямо бреме за клиентите. Банки таксуват клиентите, които искат кредитна карта, с от 25 до 100 лв. за разглеждане на заявлението им.
