Олимпиадата в Рио де Жанейро вероятно ще се окаже една от най-скромните във финансово отношение – поне според мярката, оформила се през последните години. Разбира се, това далеч не е изненада на фона на рецесията и политическата криза, които сполетяха Бразилия в последните месеци. Paзxoдитe на домакините oĸoлo Игрите ще възлязат на пpиблизитeлнo 4.6 млрд. дoлapa, изчислили са в свое проучване учени от университета в Oĸcфopд. Oбщият бюджeт, пoxapчeн зa вcяĸaĸви пpoeĸти, cвъpзaни c Oлимпиaдaтa, възлизa нa 12 млрд. дoлapa.
За сравнение – пocлeднитe двe олимпиaди – лятната в Лoндoн и зимната в Coчи, дocтигнaxa peĸopд по xapчoвe – cъoтвeтнo 15 млрд. дoлapa и 21.9 млрд. дoлapa.
Като цяло Игрите в Рио де Жанейро имаха значително по-малък бюджет от тези на олимпиадата в Лондон и в пъти по-малък от този в Пекин през 2008 година. Така че в известен смисъл Олимпиадата в Рио де Жанейро може да се нарече пример за спестовност. Въпреки това разходите и тук са c 51% нaд пъpвoнaчaлнo зaлoжeнaтa cyмa. Tова oбaчe e нормално, ĸaтo ce имa пpeдвид, чe oт 1960 г. нacaм всички paзxoди пo Oлимпийcĸите игpи нaдxвъpлят плaниpaните за тях бюджeти.
Намаляването на разходите обаче си има цена и може би неслучайно игрите бяха измежду най-слабо посетените в сравнение с предишни олимпиади. Според организаторите са били продадени едва 79% от билетите за игрите. Подобно е положението и с хотелските резервации, с продажбите на самолетни билети. Общо 1.3 милиона пропуска за състезанията така и останаха непродадени. Интересът бе голям към турнирите по баскетбол и плуване, но в много други спортове, дори на футболните мачове, трибуните останаха почти без зрители. Като цяло търсенето на билети бе значително по-слабо в сравнение с Игрите в Лондон преди четири години. Въпреки че цените на входните талони сега бяха наполовина по-ниски.
След празните трибуни дойде и следващият проблем – липсата на доброволци. Те, както обикновено ги определят хората от МОК, са "гръбнакът на олимпиадата". Но в Рио на някои съоръжения идваха едва 20% от доброволците. Някои от тях, оказа се, са получили безплатните пакети с екипировка в началото и въобще не са се появили повече. Липсата на достатъчно помощници доведе до увеличаването на натоварването на съвестните доброволци, което в крайна сметка ги прогони и тях.
Изобщо Олимпийските игри в Рио де Жанейро преминаха под знака на проблемите – като се почне от опасния вирус Зика, който отказа редица елитни спортисти от участие, през незавършените инфраструктурни обекти, ежедневните кражби и насилие по улиците, през политическата и икономическата криза в Бразилия, до замърсяването на въздуха и водата, до недостроеното олимпийско село. Напрежението остана до последния момент – талисманът на игрите беше застрелян, крадец се опита да открадне олимпийския огън, а ден преди старта беше откраднат даже ключът на "Маракана".
Не на последно място сянка върху олимпиадата хвърли и грандиозният допинг скандал с отбора на Русия, който заплаши игрите да останат изобщо без "Сборная". Все пак в последния момент бяха допуснати до участие в игрите 270 руски спортисти. Боксьори, тенисисти, джудисти и стрелци получиха разрешение, а изцяло бяха дисквалифицирани отборите на Руската федерация по лека атлетика и по вдигане на щанги.
В крайна сметка на 31-вите олимпийски игри се състезаваха над 11 000 атлети от 206 държави. За първи път на олимпиада участва и отборът на бежанците. Той се състоеше от 10 състезатели от различни държави, раздирани от конфликти и тежки кризи – Конго, Южен Судан, Сирия и Етиопия. Идеята бе тези атлети да дадат надеждата на милионите, които бягат от глад и война по целия свят.
В чисто спортен план погледите несъмнено бяха приковани към феноменалния плувец Майкъл Фелпс. Той е очевидно най-успелият спортист в историята на олимпийските игри. След Рио 31-годишният американец събра в колекцията си общо 28 олимпийски отличия – 23 златни, 3 сребърни, 2 бронзови. Постижението му е абсолютен рекорд, който едва ли скоро ще бъде подобрен.
Фелпс записа и нови рекорди – той стана първият плувец в историята на олимпийските игри с четири титли в една и съща дисциплина на четири поредни олимпиади. А също и първият човек, който печели златен медал в индивидуална дисциплина в плуването 12 години след първата си титла. Фелпс вече е и най-възрастният плувец, олимпийски шампион – той подобри 96-годишния рекорд на хавайската сърф легенда Дюк Каханамоку от 1920 година.
Но освен съвременните рекорди той подобри и един древен. Историята разказва, че Леонид от Родос е спечелил 12 титли във II век пр. Хр. Всепризнат като бегач, той печели титли на четири олимпиади в три дисциплини – стадион (спринт), диаулос (по-дълго бягане, около 400 м) и оплитодромос (бягане с военно снаряжение). Историците го определят като най-добрия спринтьор на Стария свят. Смята се, че той е спечелил най-много олимпийски титли по време на древните олимпийски игри. Тогава обаче не отличавали победителите със златен медал, а с корона от палмови листа. И все пак шампионът не си тръгна съвсем непобеден. Двадесет и една годишният сингапурец Джоузеф Скулинг сътвори чудото, което никой не бе постигал на олимпиада – победи Фелпс в плуването на 100 метра бътерфлай и така го лиши от поредната му титла. Скулинг финишира с олимпийски рекорд от 50.39 сек, а това плуване бе последният индивидуален старт в кариерата на Фелпс. Малко преди загубата си легендата се оплака от преумора преди финала и призна, че вече излиза трудно от басейна. В Рио той няколко пъти обяви, че няма да се върне повече в басейна – не и като състезател.
Другата суперзвезда на игрите безспорно бе най-бързият човек на планетата – "светкавицата" Юсеин Болт. След Рио той стана първият атлет в историята с три титли на 100 метра. До игрите в Бразилия Болт делеше първото място по златни медали в дисциплината с американеца Карл Луис. Спринтьорът от Ямайка отново разби конкуренцията в най-атрактивната лекоатлетическа дисциплина, като грабна златния медал в Рио с 9.81 секунди – най-доброто постижение в света за сезона.
Два нови спорта се опитват да привлекат интереса на зрителите в Рио де Жанейро – голф и ръгби. В първия, подобно на тениса, повечето звезди се отказаха, изтъквайки като формален повод вируса Зика и съответно интересът към състезанията бе почти нулев. Не така стояха нещата при ръгбито, където освен на интересни мачове зрителите станаха свидетели и на екзотичен шампион – Фиджи. Островната държава участва в олимпийски игри още от 1956 г., но никога досега не беше печелила медал. Титлата в Рио донесе на Фиджи и допълнителен официален празник, с който ще отбелязва историческата олимпийска титла. Декретът за това бе издаден лично от министър-председателя Франк Байнимарама, който присъства на целия турнир по ръгби и избра да седи на трибуната с феновете вместо във ВИП ложата.
И докато състезатели от екзотични страни печелеха състезания и се окичваха с медали, българите отново останаха в миманса. Факт, с който толкова започнахме да свикваме, че коментаторите изпадаха в еуфория дори от класирането на наш участник на десето място.
А… спортният министър Кралев може би още продължава да търси откраднатия си часовник.
